Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Северозападът се топи - и какво от това

Снимка: Радио ВИДИН

За 10 години област Видин е загубила 1/3 от работоспособното си население. Налице са дълбинни промени в демографския режим на страната, показват данните от националното преброяване. То категорично потвърди всички негативни сценарии за развитието на България и нейните региони. Нагледно показа, че за 10 години населението на страната е намаляло с над 840 хиляди души. И още конкретика: в област Видин сега живеят 75 408 души, а при предишното преброяване през 2011 година са били 101 018 или с 25 610 повече. Населението на област Враца е намаляло с повече от 34 000 души- от 186 848 през 2011 до 152 813 през 2021 година. С над 28 000 души е намаляло и населението на област Монтана. Преди 10 години то е било 148 098 жители, а сега е около 120 000. Или общо населението на Северозапада за 10 години се е стопило с близо 90 000 души- повече от настоящите жители на цялата Видинска област.

Как влияят негативните демографски процеси върху икономическото и социално състояние на българските региони? Отговор потърси Анжела Каменова в едно от малките населени места във Видинско.

Видинското село Кошава е потвърждение на общата картина, която ни дава статистиката за региона. Преди 30 години младите започнали да напускат, за да търсят по-добри възможности за себе си. Сега в селото са предимно възрастни, разказва кметският наместник Галина Николова:

"Хората тръгнаха за повече пари, защото мислеха, че в чужбина ще намерят по-хубава работа и ще могат да помогнат и на близките."

Емил Балуцов е от хората, които също потърсили препитание в чужбина. След 10 години в Испания, отново се върнал в Кошава:

"Хората избягаха по градовете, по чужбина, така че тука останаха само почти пенсионери."

Има ли решение на тези проблеми? Националният статистически институт (НСИ) организира дискусия на тема "Влияние на броя и структурата на населението на България върху социалните и икономическите процеси в страната". Форумът имаше за цел да анализира резултатите от преброяването и да даде насоки на политиците, които да предприемат необходимите действия, за да обърнат негативните процеси.


"Изследването на населението и демографските процеси са изключително важни, защото въз основа на тях се изграждат или би трябвало да се изграждат почти всички политики в страната. Не само демографската политика, но и всички социални политики, освен това икономическите политики също следва да се базират на данни от демографската статистика, а най-важното изследване на демографската статистика е именно преброяване на населението, в което ние представяме данни по характеристики, които иначе не бихме могли да получим, а от друга страна данните са изчерпателни. Т.е. данните могат освен на национално ниво, да бъдат представени и на регионално ниво. Това позволява разработване на ефективни регионални политики, за което са необходими именно тези данни от преброяването. То позволява да се очертаят регионалните диспропорции и в този ред на мисли, използвайки данните от преброяването, които са съвсем актуални, сега е моментът да бъдат поставени тези въпроси за регионалните диспропорции и да се търси решение", обясни доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.

Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите и вторите раждания, променящите се семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват. Увеличава се броят на бездетните жени, а извънбрачно родените деца са 60% от всички новородени. Това каза доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките на дискусията. Във взаимодействие с високата смъртност и миграцията намалението на раждаемостта води до намаление на младите поколения и увеличаване на дела на възрастното население. Този процес има важни икономически и социални последствия, посочи още доц. Димитрова.

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, организирана от НСИ, посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са бил неочаквани, включително и на регионално ниво:

"Голямата новина от това преброяване е промяната в броя на населението. Преброяването е изключително важно, тъй като дава реална картина на много ниско териториално ниво. Спадът на населението започва от 1985 година, когато е върховото преброяване. След това населението в градовете спада, но не с драматични темпове- по-големият спад е в селата, но това преброяване вече показва по-сериозен спад на населението и в градовете. С едно, две изключения всички градове губят население, което не беше така в предни преброявания. Това е заради естествените процеси- тежка демографска структура, пандемията оказа своето влияние, миграционни процеси... Много е трудно да говорим за икономически подем, ако 10-те или 5-те най-големи града губят население. Това особено се вижда, като говорим за потенциал на икономика, в населението между 15 и 64 години, населението в работоспособна възраст. На практика то спада. Най-нисък е спадът в София с около 10%, а във Видин отива над 30%. Т.е. имаме области, в които 1/3 от работоспособното население изчезва за 10 години. Това дава ясен сигнал за потенциал на икономиката, за това, че индустрия и услуги продължават да се движат вече над 10 години не толкова към брой хора и към маса, а към влагане на повече капитал, на повече знания, на повече добавена стойност. Т.е. демографията директно влияе на икономиката. Със сигурност всички стратегически документи ще трябва да се пренапишат. Общините две години писаха стратегиите си за 2021-2027 година, но тези стратегии изцяло стъпват на стари данни и по-същество те вече не представят реалната картина... Когато се направи карта на механичния прираст, крайдунавските общини всичките са много в "червено", както и границата със Сърбия, което означава най-вероятно и политика по отношение на Дунава. Всичко това е въпрос на стратегическо мислене."

Диана Янчева, заместник-председател на НСИ, коментира и състояние на инфраструктурата в Северна България:

"Още "по-досадно" е, ако пътувате към Видин или изобщо тази, северозападната част. Аз се чудя тези хора как живеят там, защото това е изпитание и за тези, които возят стоки, и за населението, което е там. И е нормално това обезлюдяване. Но за разлика от демографските процеси, които трудно се поместват, може да бъде повлияно върху икономическото развитие, имайки предвид и наличността на ресурси, защото много често се казва "да, тук имаме страхотно място, ще направим завод, фабрика... И в един момент- техника има, земя има, ама хора?" Ние показваме каква е "картинката", но стигаме до там. Трябва да има "фармацевти", които да кажат "тази болест се лекува с това нещо", политиците трябва да знаят решенията, защото те определят стратегически накъде се върви. Напоследък се стараем да изготвяме готова компилирана информация, която плаче за изводи, само че ние и по закон, и по душа сме независими, не можем да кажем на политиците какво трябва да направят, но сме достатъчно грамотни, за да съберем информацията на едно място и да им я поднесем. Питайте управниците ползват ли тази информация..."

А в Кошава са убедени, че селото има бъдеще.


"Бъдещето го виждам, ако се върнат младите хора от чужбина. Моите деца са в София. Установиха се в София. Трудно ще се върнат насам. Може би ще има някакво съживление, но зависи от много работи, зависи от икономиката. Тука освен тази мина има и изба. Направиха изба. Тук има хора от селото, млади момчета, както и от други места. Това е съживлението", казва Емил Балуцов.


Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

Гостуваме на село Копиловци , община Георги Дамяново. Китно и красиво планинско селце. Освен прекрасната природа, която е и най-голямото богатство на Копиловци, центърът на селото също е много чист, облагороден и поддържан. Въпреки това, обаче основният проблем е, че работни места няма. Съвсем наскоро е закрит шивашкият цех, който осигурявал..

публикувано на 24.01.25 в 11:29
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

105-тото правителство в историята на България обещава върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на гражданското общество, свободата и плурализма в медиите, членство в Еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост.  Приоритети пред новата власт ще са и качеството на живот, с..

публикувано на 23.01.25 в 10:00