Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Масово българите са притеснени от покачването на цените, сочи проучване

Снимка: Радио Видин

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93% от европейците, сочи проучване на Евробарометър за Европейския парламент. Междувременно подкрепата за Европейския съюз /ЕС/ остава стабилна и на високо ниво, като гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от кризите. В България делът на хората, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи, сочи още допитването сред европейците. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.


"Притеснени сме с тия цени. Най-вече храните, много са скъпи. Държавата трябва да реши този въпрос... Много ясно, че сме притеснени, ние сме пенсионери хора. Най ни притесняват данъците, че ги увеличиха два пъти. Нали беше целта да влезем в Европейския съюз... Храни, ток, бензин, гориво, инфлацията е голяма. Всичко поскъпна, а заплатите си седят на едно и също място... Притеснени сме, кой не е притеснен? Ние сме граждани на държавата, първо държавата би трябвало да се погрижи за хората си. Ние плащаме данъци на тази държава, а вече Европейския съюз, ако има политики...", коментираха видинчани.


Анкетираните не са наясно каква конкретно подкрепа да очакват от Европейския съюз.


Социални проекти изпълняват Общините, с които подпомагат хората в нужда и най-уязвимите групи, като "Топъл обяд", патронажните грижи, асистентските грижи по домовете. От европейските политики за подпомагане трябва първо държавата да се възползва, за да се възползват и кметовете на Общини, каза кметът на Мездра Иван Аспарухов. 


"Те са помощи, които се отпускат на държавата и тя надолу. Ние не може да кандидатстваме директно в Европейския съюз за нещо, което да е изключително. Така че ако може да се възползва държавата, ще се възползваме и ние. Ако не се възползва държавата, не може да се възползваме и ние- Общините. Понеже гражданите са в общините, значи не могат да се възползват и гражданите, ама държавата не знае, че гражданите са в общините", заяви Иван Аспарухов.



Това, че в момента няма редовно правителство, допълнително утежнява нещата, защото няма дългосрочна политика и дългосрочни мерки. Тревожната тенденция, отчетена в изследването от Евробарометър не изненадва никой, при тези цени и инфлация е нормално да се повишат социалните разходи, допълни кметът на Община Мездра:



"Нали уж от такава гледна точка направиха някакви опити за повишаване на доходите, на пенсиите. Когато е закъсняло като мярка, то е изядено от инфлацията. Откъслечни действия няма да доведат до някаква стабилност или трайно решаване на определени проблеми."


Няма как да получим други резултати при положение, че нарастват базови сегменти на потребителската кошница. Тенденцията е налице. В края на миналата година енергията скочи с 39% на годишна база, а храните- с 18%, коментира икономистът доц. Григор Сарийски.


"Което означава, че стоки, които са с най-еластично търсене, т.е. които не може да си позволите да намалите кой знае колко независимо от това каква им е цената, са с изключително интензивен растеж и това по никакъв начин не се отразява в официалната инфлация. Както знаете, в Европейския съюз тя е около 10 и вече малко под 10%, но всъщност, това, което заема основен дял в потребителската кошница- енергийната компонента и храните се увеличават с много над това, с което се увеличава заплатата. За третото тримесечие бяха отчетени данни, че България е рекордьор по увеличение на заплатата, пак с двуцифрени темпове, но дори в България увеличението на заплатите не може да компенсира скока на енергията и на храните. И всъщност оттук вече получаваме и големия проблем при формирането на тази извадка, а именно това, че когато се правят такива анкети обикновено се взема някаква осреднена стойност. Докато, ако срещнете десет души и попитате какъв е техният стандарт на живот, масовият отговор ще бъде негативен. Защото тук по- скоро трябва да говорим за това какъв е медианният разполагаем доход, т.е. какъв е бюджетът на средното домакинство, а не осредненото. Всичко това обяснява и данните, които получаваме“, обясни доц. Григор Сарийски.


По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г.


Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Долно Линево - красиво село на брега на Дунав

Днес гостуваме в село Долно Линево -  едно от малкото села в България, в което няма пустеещи къщи. Долно Линево се намира в община Лом, област Монтана. Селото е на брега на река Дунав, на 5 км източно от общинския център, а прекрасната природа и пленяващият изглед към реката са сред причините много хора да си купуват вили и къщи и да прекарват..

публикувано на 17.10.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Пеевски протяга ръка към властта

Трус в политиката след изборите в Пазарджик.  ГЕРБ с остра реакция.  Бойко Борисов отправи предупреждение към партньорите и заговори за предсрочни избори.  Предстои ли нов формат, след като бившият премиер пожела преформатиране на властта?  Делян Пеевски от своя страна поиска официално да влезе в управлението на страната.  Политическото статукво..

публикувано на 16.10.25 в 10:00

Какво ядат децата ни в училище?

Точно месец измина от началото учебната година и отново на дневен ред излиза въпросът за качеството на храната, която се предлага на учениците в училищата. Това е тема, която засяга хиляди семейства ежедневно. Днес ще се опитаме за разберем повече за това какво реално стига до ученическите чинии. Спазват ли се изискванията за качеството на храната и..

публикувано на 15.10.25 в 11:53

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Справя ли се кабинетът "Желязков" с управлението на страната? Имат ли основание критиките на опозицията към управляващите? Стабилна ли е коалицията? Решава ли проблемите на хората в Северозапада? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". В момента основната политическа война в България e за геополитическата ѝ ориентация . Това заяви..

публикувано на 14.10.25 в 13:14

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Годишната среща на местните власти- водещото събитие на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, се провежда в курортния комплекс Албена. Събитието е част от проявите, посветени на Деня на българската община. През тази година форумът се провежда от 12 до 14 октомври и преминава под мотото "Безкрайни възможности в..

публикувано на 13.10.25 в 14:27

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село  Вирове, което се намира  на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт.  Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.  Селото е заселено след 1882 г.  И днес..

публикувано на 10.10.25 в 12:00

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

За последните 35 години населението на България е намаляло с над 2 млн. и половина, като към момента сме под 6 500 000 души. Нацията ни застарява, но раждаемостта в последните 20 години се покачва, показват данните на Националният статистически институт за 2024 година.  Политиките по демография не са от хоризонта на едно правителство или на един..

публикувано на 09.10.25 в 10:00