Видинчанин, помагал в Турция като доброволец след земетресение преди 24 години, призовава да помогнем

Опустошителните земетресения в Турция и Сирия от преди дни предизвикаха вълна от съпричастност. Подобно бедствие в Турция преживяват през лятото на 1999 година. Епицентърът тогава е в Измитския залив в Северозападната част на страната. Земетресението е с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер. Видинският нотариус Богдан Тодоров тогава е сред доброволците, които отиват да помогнат на пострадалите. Той е и алпинист  и тогава се озовава близо до района на бедствието, готвейки се за експедиция. Член е на Клуба на пътешественика към съществуващия тогава Съвет по туризъм към Софийския университет. Този клуб се трансформира в Университетски спасителен отряд. През 1999 година са в контакт с  Техническия университет в Анкара и подготвят заедно изкачване на планински връх в Турция. Ден преди плануваното изкачване става земетресението. Екипът от турския университет заминава на помощ на пострадалите и тогава Богдан Тодоров заедно с останалите българи също търсят начин да се включат в спасителните акции. Нужно е съгласуване с Червения кръст, за да се присъединят към  екипите там. След дни успяват да достигнат до засегнатия район и остават там в продължение на седмица.

"Земетресението беше изключително тежко. Това, което виждаме сега по телевизията, виждахме и тогава и минавахме през него. В района на Измит беше най-тежко положението. Там има и рафинерия и химически заводи, които бяха се запалили и горяха.  Всичко беше разрушено. През още един град минахме... Бяхме базирани в град Ялова. Там имаше кризисен щаб и каквито задачи ни поставяха, ние ги вършехме... Имаше в новата част на града цял квартал, сгради на пет-шест етажа, които са паднали. Беше доста стресиращо. След това бяхме в друг град, съседен на Ялова, на 7-8 километра от Ялова, Чинарджик. Там бяхме заедно с шведи. Те бяха с термокамера. Правеха дупки в плочата. Партерният етаж на блок от 7-8 етажа се беше сплескал. Сградата си стоеше леко наклонена...От  първия етаж, който беше почти на нивото на земята направиха дупка в плочата. Пуснаха ни да търсим оцелели. Не намерихме. Спомням си, че на двора между блоковете част от шведите с една бутилка вода стояха и гледаха във водата дали ще се разлюлее, тъй като продължаваше да има вторични трусове, някои по-слаби, други по-силни. Когато се разлюляваше водата в бутилката, другите скачаха през балконите. След това имаше в другия край на град Чинарджик едни сгради, четири, пет сгради на осем-десет етажа, бяха паднали върху себе си и бяха станали като сандвич. Там се засякохме с българската Гражданска защита, които с тежка техника махаха плочите една по една. Нарязваха ги на парчета, колкото е възможно да поеме крана.... Една нощ, цяла нощ чакахме да намерят оцелели, но това беше на петия, шестия ден. Намериха хората, но вече не бяха живи... С каквото можехме, помагахме. Имаше много тежки разрушения. Бяхме на стадиона в Ялова, на палатки.... Беше много тежко психически, защото виждаш цялото страдание на хората, загиналите хора.", разказва Богдан Тодоров. Днес той отправя призив за подкрепа на хората, които са пострадали от последните земетресения в Турция и Сирия чрез участие в кампанията на Българския Червен кръст или други организации, които набират помощи за засегнатите райони.