Д-р Александър Канчелов: Ежедневната употреба на алкохол, дори и в малки дози, уврежда

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Фрагмент от ''Посоките на делника'' - 16.02.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България е в топ 10 по употреба на алкохол в Европа. Хората на континента консумират повече питиета, отколкото в която и да е друга част на света. Ежегодно в Европа всеки човек на възраст 15 и повече години пие средно 9,5 литра чист алкохол, което се равнява на около 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки. Това сочи докладът на Световната здравна организация (СЗО) за здравеопазването в Европа през 2021 година. 

Общото потребление на алкохол на глава от населението между 2000 и 2019 г. е намаляло с 2,5 литра (21%) в европейския регион на СЗО, който обхваща обширна географска област от 53 държави. Хората обаче продължават да пият, особено в Западна Европа. От 10-те държави, които употребяват алкохол най-много в света (и при отчитане на туристическата консумация), девет са в Европейския съюз (ЕС). През 2019 г. десетте европейски държави с най-висока консумация на глава от населението са: Чехия (14,3 литра), Латвия (13,2), Молдова (12,9), Германия (12,8), Литва (12,8), Ирландия (12,7), Испания (12,7), България (12,5), Люксембург (12,4) и Румъния (12,3). В рамките на ЕС нито една държава няма годишна консумация на глава от населението под 5 литра чист алкохол. Само пет държави са под 10 литра: Италия (8,0 литра), Малта (8,3 литра), Хърватия (8,7 литра), Швеция (9,0 литра) и Нидерландия (9,7 литра).

Попитахме д-р Александър Канчелов - специалист по психиатрия и лечение на зависимости, който има и клиника във Видин до какво води прекомерната употреба на алкохол, какво се случва с нашия мозък, през какви етапи минава нашият организъм.

"Алкохолът има едно много интересно комплексно въздействие върху нашите физиологични и психични функции като цяло. От една страна малките количества алкохол са стимулиращи, имат директно въздействие върху мозъчните системи, които са свързани със стимулацията, комуникацията, активацията на някои центрове - включително центъра на удоволствието, емоционалните системи на човешкия мозък. Това създава едно приповдигнато, приятно усещане, което прави така, че алкохолът неотменно да присъства в празници, веселби, срещи с приятели - в социалните контакти и да създава едно приповдигнато, комуникативно настроение и нагласа, което е благоприятният еуфоричен ефект на алкохола в ниски дози. Интересното обаче е, че в човешкото поведение, когато един стимул активира центъра на удоволствието или постига благоприятни ефекти, той автоматично почва да се повтаря - при алкохола, обаче автоматичното повторение на още едно питие, и още едно питие, и още едно питие не води до повишаване на благоприятните ефекти, а точно обратното. С покачването на количеството приет алкохол се затруднява неговото филтриране, преработване, метаболизиране, елиминация и той, натрупвайки се в организма, всъщност започва да активира своите токсични ефекти. По същество алкохолът, като субстанция и като вещество, има психоактивно действие, тоест активира преживяваната, емоционалната и съзнателната ни дейност и функции - от друга страна, обаче той е химично вещество, което е реално една биологична тъканна отрова и хроничната употреба в прекомерни дозировки води неотменно до увреждане на тъканните системи и органните системи на организма и хронични, проблемни здравословни състояния, свързани с функциите на сърдечно-съдовата система, мозъчната система, периферната нервна система, чернодробната тъкан и така нататък. Това, което внимателните, добре структурирани, задълбочени изследвания върху алкохолните ефекти показват е, че хроничната употреба неотменно ще доведе до здравословни хронични проблеми в средната възраст – обичайни 40, 50, 60-годишна възраст се появяват тези неприятни последствия от неразумното прекаляване".

Данните от изследването на СЗО показват, че с напредването на възрастта се увеличава и дневната консумация на алкохол. Хората на възраст между 15 и 24 години са най-малката група в статистиката на ежедневно пиещите алкохол (съставляват само 1%), докато при хората на 75 и повече години е по-вероятно да пият всеки ден (16%). В групата на възрастните обаче е и най-големият дял на тези, които изобщо не консумират алкохол или не са го консумирали през последните 12 месеца (40,3 %). Според изследване на Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки българинът консумира средно по 40 милилитра дестилиран алкохол на ден. Започваме ли да пием повече с напредването на възрастта, това попитахме д-р Канчелов:

"Не бих казал, че има такава закономерност, но обикновено 10-15 години активна алкохолна употреба – тук не говорим за прекомерните фази на алкохолна зависимост, на алкохолизъм и на алкохолна болест – това е важно да отбележим – тук адресираме голяма част от населението, което пие по традиционния начин без да си дава сметка, че преминава разумните граници, поради това, че не се опива, тоест няма изразения централно мозъчен ефект. Обаче това не ни предпазва от всички тези органни здравословни процеси, които споменах.“

Докторът коментира и разпространения мит, че едно малко питие на ден се счита за здравословна доза алкохол:

"Ще дам една препоръка. Всъщност, когато употребяваме алкохол трябва да имаме достатъчно отговорна позиция спрямо количеството и честотата... Трябва да погледнем в няколко нива на честота и на количество, защото това предопределя ефекта. Както споменахме, едно малко питие с приятели е благоприятната форма на употреба, която има своите позитивни, персонални, социални и комуникативни ефекти. Ако се спре до там - това би било чудесно, при условие, че не е всеки ден. Ежедневната употреба на алкохол в каквото и да е количество, дори в минимално вече отива в неблагоприятната зона. Това е първата аларма, която много хора пропускат... Как бихме разграничили, как бихме отмерили, къде е мярката? Много добре проведени, структурирани изследвания на Световната здравна организация установиха, че тук мярката е много важна. Тя условно се поставя по следния начин - ако за едно стандартно питие се приема една чаша вино или една малка бира, което приблизително съответства на около 20 мл. концентриран алкохол - 20, а не 200 - ако това е една единица - за мъжете 21 единици седмично се приема, че е горната граница, която не застрашава здравето, а за дамите е 14. Премине ли се тази граница риска за здравословни органни увреждания в следващите години рязко се повишава... Относно честотата обаче, аз бих казал, че дните, в които се употребява алкохол, независимо от количеството, в седмицата тези, които сме без алкохол трябва да са повече от тези, които са с алкохол. Ежедневната употреба дори и в малки дозировки също ще има в дългосрочен план увреждащ здравословен ефект."

Алкохолът е една от най-силно въздействащите психоактивни субстанции, която в световен мащаб нанася много големи и много сериозни здравословни вреди. 

През 2022 година българите са пили повече, отколкото през 2021-ва. Това сочат още данните на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на алкохол. В проучване на организацията близо 1/3 от анкетираните са казали, че не пият всеки ден, 26% пият по едно малко питие, а 11% - над 100 милилитра дневно. Попитахме и видинчани пие ли българинът прекалено много алкохол:

"О, да. Попийва си, виждам, че употребяват доста алкохол по заведенията. Казват, че било полезно за сърцето да пиеш до 50 грама концентрат. Аз, попивам си по стотина – сто и петдесет грама на ден ракия. Не ми пречи... Времената са станали такива, че пием повече. Пия нормално, аз не употребявам всеки ден... Не пие прекалено много едната част. Пия, да – не ми пречи по 50 грама... Предполагам, че да, защото все по-често виждам по улиците хора, които са в нетрезво състояние... Да, много. Нормално пиене е около литър, литър и нещо".

Чуйте повече в звуковия файл.