Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Александър Канчелов: Ежедневната употреба на алкохол, дори и в малки дози, уврежда

Автор:
Снимка: klinikakanchelov.com

България е в топ 10 по употреба на алкохол в Европа. Хората на континента консумират повече питиета, отколкото в която и да е друга част на света. Ежегодно в Европа всеки човек на възраст 15 и повече години пие средно 9,5 литра чист алкохол, което се равнява на около 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки. Това сочи докладът на Световната здравна организация (СЗО) за здравеопазването в Европа през 2021 година. 


Общото потребление на алкохол на глава от населението между 2000 и 2019 г. е намаляло с 2,5 литра (21%) в европейския регион на СЗО, който обхваща обширна географска област от 53 държави. Хората обаче продължават да пият, особено в Западна Европа. От 10-те държави, които употребяват алкохол най-много в света (и при отчитане на туристическата консумация), девет са в Европейския съюз (ЕС). През 2019 г. десетте европейски държави с най-висока консумация на глава от населението са: Чехия (14,3 литра), Латвия (13,2), Молдова (12,9), Германия (12,8), Литва (12,8), Ирландия (12,7), Испания (12,7), България (12,5), Люксембург (12,4) и Румъния (12,3). В рамките на ЕС нито една държава няма годишна консумация на глава от населението под 5 литра чист алкохол. Само пет държави са под 10 литра: Италия (8,0 литра), Малта (8,3 литра), Хърватия (8,7 литра), Швеция (9,0 литра) и Нидерландия (9,7 литра).


Попитахме д-р Александър Канчелов - специалист по психиатрия и лечение на зависимости, който има и клиника във Видин до какво води прекомерната употреба на алкохол, какво се случва с нашия мозък, през какви етапи минава нашият организъм.


"Алкохолът има едно много интересно комплексно въздействие върху нашите физиологични и психични функции като цяло. От една страна малките количества алкохол са стимулиращи, имат директно въздействие върху мозъчните системи, които са свързани със стимулацията, комуникацията, активацията на някои центрове - включително центъра на удоволствието, емоционалните системи на човешкия мозък. Това създава едно приповдигнато, приятно усещане, което прави така, че алкохолът неотменно да присъства в празници, веселби, срещи с приятели - в социалните контакти и да създава едно приповдигнато, комуникативно настроение и нагласа, което е благоприятният еуфоричен ефект на алкохола в ниски дози. Интересното обаче е, че в човешкото поведение, когато един стимул активира центъра на удоволствието или постига благоприятни ефекти, той автоматично почва да се повтаря - при алкохола, обаче автоматичното повторение на още едно питие, и още едно питие, и още едно питие не води до повишаване на благоприятните ефекти, а точно обратното. С покачването на количеството приет алкохол се затруднява неговото филтриране, преработване, метаболизиране, елиминация и той, натрупвайки се в организма, всъщност започва да активира своите токсични ефекти. По същество алкохолът, като субстанция и като вещество, има психоактивно действие, тоест активира преживяваната, емоционалната и съзнателната ни дейност и функции - от друга страна, обаче той е химично вещество, което е реално една биологична тъканна отрова и хроничната употреба в прекомерни дозировки води неотменно до увреждане на тъканните системи и органните системи на организма и хронични, проблемни здравословни състояния, свързани с функциите на сърдечно-съдовата система, мозъчната система, периферната нервна система, чернодробната тъкан и така нататък. Това, което внимателните, добре структурирани, задълбочени изследвания върху алкохолните ефекти показват е, че хроничната употреба неотменно ще доведе до здравословни хронични проблеми в средната възраст – обичайни 40, 50, 60-годишна възраст се появяват тези неприятни последствия от неразумното прекаляване".


Данните от изследването на СЗО показват, че с напредването на възрастта се увеличава и дневната консумация на алкохол. Хората на възраст между 15 и 24 години са най-малката група в статистиката на ежедневно пиещите алкохол (съставляват само 1%), докато при хората на 75 и повече години е по-вероятно да пият всеки ден (16%). В групата на възрастните обаче е и най-големият дял на тези, които изобщо не консумират алкохол или не са го консумирали през последните 12 месеца (40,3 %). Според изследване на Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки българинът консумира средно по 40 милилитра дестилиран алкохол на ден. Започваме ли да пием повече с напредването на възрастта, това попитахме д-р Канчелов:


"Не бих казал, че има такава закономерност, но обикновено 10-15 години активна алкохолна употреба – тук не говорим за прекомерните фази на алкохолна зависимост, на алкохолизъм и на алкохолна болест – това е важно да отбележим – тук адресираме голяма част от населението, което пие по традиционния начин без да си дава сметка, че преминава разумните граници, поради това, че не се опива, тоест няма изразения централно мозъчен ефект. Обаче това не ни предпазва от всички тези органни здравословни процеси, които споменах.“


Докторът коментира и разпространения мит, че едно малко питие на ден се счита за здравословна доза алкохол:


"Ще дам една препоръка. Всъщност, когато употребяваме алкохол трябва да имаме достатъчно отговорна позиция спрямо количеството и честотата... Трябва да погледнем в няколко нива на честота и на количество, защото това предопределя ефекта. Както споменахме, едно малко питие с приятели е благоприятната форма на употреба, която има своите позитивни, персонални, социални и комуникативни ефекти. Ако се спре до там - това би било чудесно, при условие, че не е всеки ден. Ежедневната употреба на алкохол в каквото и да е количество, дори в минимално вече отива в неблагоприятната зона. Това е първата аларма, която много хора пропускат... Как бихме разграничили, как бихме отмерили, къде е мярката? Много добре проведени, структурирани изследвания на Световната здравна организация установиха, че тук мярката е много важна. Тя условно се поставя по следния начин - ако за едно стандартно питие се приема една чаша вино или една малка бира, което приблизително съответства на около 20 мл. концентриран алкохол - 20, а не 200 - ако това е една единица - за мъжете 21 единици седмично се приема, че е горната граница, която не застрашава здравето, а за дамите е 14. Премине ли се тази граница риска за здравословни органни увреждания в следващите години рязко се повишава... Относно честотата обаче, аз бих казал, че дните, в които се употребява алкохол, независимо от количеството, в седмицата тези, които сме без алкохол трябва да са повече от тези, които са с алкохол. Ежедневната употреба дори и в малки дозировки също ще има в дългосрочен план увреждащ здравословен ефект."


Алкохолът е една от най-силно въздействащите психоактивни субстанции, която в световен мащаб нанася много големи и много сериозни здравословни вреди. 


През 2022 година българите са пили повече, отколкото през 2021-ва. Това сочат още данните на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на алкохол. В проучване на организацията близо 1/3 от анкетираните са казали, че не пият всеки ден, 26% пият по едно малко питие, а 11% - над 100 милилитра дневно. Попитахме и видинчани пие ли българинът прекалено много алкохол:


"О, да. Попийва си, виждам, че употребяват доста алкохол по заведенията. Казват, че било полезно за сърцето да пиеш до 50 грама концентрат. Аз, попивам си по стотина – сто и петдесет грама на ден ракия. Не ми пречи... Времената са станали такива, че пием повече. Пия нормално, аз не употребявам всеки ден... Не пие прекалено много едната част. Пия, да – не ми пречи по 50 грама... Предполагам, че да, защото все по-често виждам по улиците хора, които са в нетрезво състояние... Да, много. Нормално пиене е около литър, литър и нещо".


Литър алкохол не е нормално дневно количество, дори и ако става дума за бира - поне така твърдят специалистите. Все пак въпреки стреса, въпреки проблемите, въпреки всички пречки по житейския ни път е хубаво да не прекаляваме със спиртните напитки, защото те се превръщат в един тих, но сигурен убиец. 


Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45