Какъв е ефектът от еврофинансирането в Северозапада?

Община Видин се възползва максимално от програмите на Европейския съюз (ЕС), заяви заместник-кметът на Видин Десислава Тодорова:

„Проектите, които можем да отличим като успешно завършени, са: „Ремонт и модернизация на образователната инфраструктура“, „Рехабилитация и ремонт на централна пешеходна зона“, „Доизграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води“. Проекти, които изпълняваме в момента, по Оперативна програма „Околна среда“ нашите съграждани усещат директно ползите от ЕС в домовете си – над 4000 домакинства ще се възползват от възможността да подменят своите устройства на дърва и въглища с екологично чисти; по Оперативна програма „Региони в растеж“ тази година ще приключим изграждането на 37 социални жилища, въвеждане на мерки за енергийна ефективност в 13 блока, въвеждане на мерки за енергийна ефективност в административната сграда на Община Видин и ще приключим още една част на ремонта на централна пешеходна зона. Максимално усилено се подготвяме за новия програмен период. Да се възползваме от всички възможности, които ни предоставя, както и Планът за възстановяване и устойчивост, така и с нетърпение чакаме и програма за развитие на регионите да обяви своите условия. Активно работим по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Подготвяме се усилено и за програмите за трансгранично сътрудничество, където имаме създадени много добри партньорства с организации от Румъния и там вече имаме и готов инвестиционен проект за нашия крайдунавски парк. Вече гражданите се възползват максимално и виждат резултатите от членството ни в ЕС.“

По-скептичен към ефектите от усвояването на европейските фондове в региона е кметът на община Белоградчик Борис Николов:

„15-16 години сме в ЕС, очаквахме сближаване - пустата кохезия. Кохезията изисква пълностно обществено сближаване на нашето население, на нашата държава с развития европейски свят. Случва ли се това? Да, милиарди усвояваме от Европа, но това ли е най-ефективното усвояване на тези пари? В област Видин стотици милиони се вложиха, но нашето население живее ли по-добре? Статистиката е най-безпристрастна и показва миграцията, а това значи, че нашето население не е доволно от тази кохезия. Да, и ние вложихме милиони левове в община Белоградчик, постигнахме много материални резултати във всички области. Няма оперативна програма, която да не използваме по най-ефективния начин. Най-голямата ни гордост е санировката - нямаме държавна и общинска сграда, която да не е санирана. Санирахме и около 1000 апартамента, сега започваме с по-малките жилищни сгради, за да използваме и тези възможности. Но смятам, че недостатъчно ефективно използваме средствата от еврофондовете. Единственото, което пряко облагоденства моето население, са санировките. Всяко едно домакинство получи една сериозна премия от 500 лева за сезон. Дано коефициентът на полезно действие да е много по-висок, защото в България ни омръзна от стратегии, планове и какво ли не без да има ефекти, каквито очакваме.“

Най-много средства в област Видин през изтеклия програмен период са привлечени по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) – близо 62 милиона лева. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е достигнала до 18 000 души в област Видин, което е всеки четвърти човек в региона. 181 милиона лева от кохезионната политика са предвидени за област Видин, като за новия програмен период 50 на сто от финансирането от еврофондовете е предвидено за Северна България. По отношение на регионалната свързаност и мобилността, стана ясно, че новият жп участък Видин-Медковец се очаква да бъде готов през 2027 г. Това увери Албена Трайкова, ръководител на проект "Видин-София", от Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Местна конференция "Европа в България: Общо бъдеще", организирана от Българската телеграфна агенция се състоя и във Враца. Пред участниците във форума кметът на Враца Калин Каменов припомни имиджа на Северозападна България като най-беден регион в Европа и подчерта, че целта на местните власти е да променят тази тенденция:

„Общата картина показва, че за последните няколко години, в последния програмен период, сме реализирали във Враца 81 проекта на стойност близо 270 млн. лева. Ефектът от това са няколко ключови, важни, генерални проекта, които всъщност променят картината от отрицателна в положителна тенденция по отношение на населението, заетост и безработица. Самият факт, че в момента безработицата във Враца и то в зимния период е в рамките на около 3%, показва изключително добра тенденция по отношение на заетостта. Втората положителна тенденция е по отношение на прираста на населението. Последните данни на НСИ (Националния статистически институт - бел.ред.) показват ръст с 12 000 жители за последните 7 години. Това са годините, когато се реализират ключовите големи проекти. Третата тенденция е, че четири години поред Враца не надвишава нивата на фините прахови частици. В рамките на новия програмен период подготвяме и нов голям проект за подмяна на отоплителните инсталации, така че да няма вече гледки на къщи, от които излиза дим от въглища или дърва и още повече да подобрим състоянието на атмосферния въздух във Враца. За новия програмен период сме подготвили проекти за над 130 млн. лева. Генералната цел е нашият град да бъде зелен, чист и икономически развит. Заложили сме средства за създаване на нови индустриални зони, независимо че във Враца се работи активно за нови заводи, които вече работят. Дори днес подписахме договор за още един, който започва да се строи във Враца. Убеден съм, че община Враца ще бъде притегателен център за работа на много жители на региона. Вече има много хора от съседни области, които пътуват и работят във Враца. С бъдещите проекти, които започваме в новия програмен период, ще успеем да покажем на гражданите, че проектите се правят не просто, за да се реализират средства, а за да има ефект за гражданите.“

Проблемите, които срещаме при кандидатстването по проекти, са проблеми на малките общини, каза Виолета Никифорова, главен юрисконсулт на Община Мизия. По думите ѝ основният проблем е липсата на средства за проектиране, каквито малките общини не могат да отделят:

„Тъй като към момента в държавата няма стабилност, нямаме яснота какви ще са правилните насоки, към какво можем да се ориентираме като една малка община, за която да си заслужават проектите, за които ще се кандидатства и за която да не се разходват средства без да има яснота. Липсата на правителство, на яснота по отношение на бъдещите процедури, които ще бъдат отворени създава пречки на малките общини като Мизия, защото нямаме средства в бюджета, които да заделим за проектиране.“

Област Враца, като част от Северозападния регион за планиране, е на първо място по обща стойност на реализираните проекти през изтеклия програмен период- от 2014 г. досега, която възлиза на над 562 млн. лв.

Конференция "Европа в България: Общо бъдеще", организирана от БТА, се състоя и в Младежкия дом в Монтана. „Нашата администрация реализира проекти в много сфери и хората виждат резултатите“, заяви пред участниците в дискусията Тихомир Антонов, заместник-кмет на Община Монтана.:

„Монтана в момента управлява проекти на стойност около 13 млн. лева, които са разпределени в няколко оперативни програми. Най-голям брой проекти са по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Следващата като обем програма е „Регионално развитие“. Общината изпълни за последните 8 години четири големи проекта в тази сфера, които са на обща стойност около 19,2 млн. лева. Най-голямата програма като финансов ресурс е програмата за опазване на околната среда. Там Общината работи в момента по два големи проекта, с продължителност до 2024 година. Успоредно с това Общината е много активна по програмите за трансгранично сътрудничество. Какво предвиждаме да правим в следващите 3 до 5 години? Предвид това, че новите програми на ЕС все още не са отворени за България, а Планът за възстановяване и устойчивост е отворен частично, към момента кандидатстваме за саниране на сградата на Младежкия дом, с приблизителна стойност около 2 млн. лева, и ще кандидатстваме за саниране на зала „Младост“, която е най-голямата спортна зала на Монтана, също на стойност около 2 млн. лева. Предстои реализирането на проект за подобряване на уличното осветление в града за около 1 млн. лева. Очакваме съвсем скоро да бъдат отворени програмите за трансгранично сътрудничество България-Сърбия и България-Румъния, като там имаме преговори с наши партньори, касаещи проекти в сферата на бедствия и аварии, културата, възобновяеми енергийни източници, биоразнообразие и т.н.“

През изтеклия програмен период в област Монтана са привлечени над 340 млн. лева евросредства.

Северозападът се представя достойно по Плана за възстановяване – вече има одобрени 58 проекта за 18 млн. лв., Враца е шампионът, посочи министърът на иновациите и растежа Александър Пулев на форум в града. През април се очаква да бъде отворена мярка за развитието на индустриалните зони и паркове в България. Минималният размер на безвъзмездната помощ за проект е 3 млн. лв., а максималният – 40 млн. лв.

Повече- в прикачения звуков файл.