Змеят - изгубената българска шевица

Това са поверия, характерни за миналото в Северозапада. Към момента такова избродирано изображение на змей върху лазарска кърпа може да бъде видяно в експозицията на Етнографско-възрожденския комплекс "Св. Софроний Врачански" във Враца. Повече за изложбата разказа етнографът Силвия Гарванска:

"В експозицията, която е представена, имаме изключително голямо разнообразие от народно облекло, тъй като тя е разделена на принципа на четирите годишни времена - зима, пролет, лято, есен и във всеки един от тези сезони ние сме показали и характерните облекла на българите в нашия край, в Северозападна България. Изключително интересно е лазарското облекло, само по себе си заради кърпата на лазарката, върху която има изобразена фигурата на змея. Може би няма да я видите на друго място, освен към лазарското облекло, тъй като според вярванията едно време момиче, което не е лазарувало и момче, което не е коледувало, не може да се омъжи и съответно ожени. В миналото момичетата, които са лазарували са били в предженитбена възраст- 14, 15, 16-годишни, те са лазарували един-единствен път в живота си. Минавайки вече през този ден, през този празник, вече момата може да се годява и да бъде избирана за жена. И обратно- ако има момиче, което не е лазарувало, обикновено това са били в миналото момичета, които са имали някакви заболявания, страняли са от околните, били са болнави и дори на такива момичета, които са били различни от останалите са им казвали, че тях змейове ги любят." 

 

Змеят, избродиран върху кърпите на лазарките, е характерен само за Врачанския край, разказва още Силвия Гарванска:

"Змеят, като митологично създание, е бил много широко застъпен в българските вярвания и представи. Неговата поява се свързва именно с появата на пролетно-летния в момента сезон, с пролетта. Всъщност змеят дохожда, както казват бабите, пролетно време. Представяли са си го по различен начин. Може да е в образа на голям смок, шаран, някаква птица и обикновено може да е и положителен, и отрицателен. Може да е почитан като пазител и стопанин на селището, като създание, което дарява плодородие. Например, може да има крилца под мишниците си - да лети, може да приема облика и на различни предмети - пауново перо, колан, шарена китка. Хем е огнен, но хем е свързан и с водата, и с небето, и с подземното царство или чудовище, или човек. Защото нощно време той се явявал и идвал при такива моми, които не са били лазарки, дохождал е при тях и те са го виждали обикновено като изключително красив момък, най-често русокос и наистина е бил неустоим за тях."

Интересно и характерно за бродериите и шевиците във Врачанския край са и други изображения на животни, които за разлика от змея, обаче, не са рядко срещани. Може да видите на местни носии петел, паун, гълъб, кон, пчела, орел. Всички животински изображения водят началото си от дълбока древност и съществуват и до днес.