Досега все за книги сме говорили, но има автори, които са като силен опиат – с тях трябва да започнеш в малки дози, докато организмът, съзнанието, възприятията ти свикнат. И затова днес ще поговорим за разкази. По-точно за два разказа. Георги Бърдаров – иначе географ, специалист по демография и етнорелигиозни конфликти – е точно от тези писатели, с които ти трябва време. Време за него, време и за теб самия. Всъщност не. Той не е писател – той е разказвач. От онези, които сякаш владеят специална магия. Него не го четеш за убиване на свободното време – четеш го, за да надградиш себе си. Иска се цялата сериозност, на която си способен, за да посрещнеш текстовете му, дори и най-кратките.
"За петата ракия или колко е хубав животът" е разказ, който обаче няма нужда да е сред други. С него преди години тръгва пътят на Георги Бърдаров в литературата и разказва за това как за един ден само човек може да стигне до края на света, че даже и отвъд него, да изпие пет ракии и да напише по цял трактат за всяка от тях. И за хората отвъд края на света. И за техните истини. За техните правила за живот, според които може четиридесет години да не си говориш с някого, но когато го сполети инфаркт, на гръб ако трябва го носиш, за да го спасиш. После пак не си говорите, разбира се.
Пет градски момчета със самоувереност и авантюризъм в излишък, с ненаситно желание да вземат света в ръце, може би подмамени за мащабите му от младостта си и от интернет, тръгват на път, да търсят края на света. Трябва да е някъде там из Родопите, до гръцката граница, в село Гудьовица, на ръба на топографската карта.
Трябва, но не е. Има още. Има отвъд. Далеч от цивилизацията, но пък толкова близо до Бога сякаш! Ако направиш крачка зад ъгъла, ще го срещнеш. Ако протегнеш ръка, ще я поеме. И ще те покани в храма, дето не е нито църква, нито джамия, ами си е храм, дето всеки може да влезе и да го повика, с което име си иска.
А отвъд ръба на света се оказва Гоздьовица. Не просто село, а измерение, в което няма място за политика, нито за бързане, за мрачни статистики и бъдещи апокалипсиси, за икономически катастрофи и природни катаклизми. Има място и време обаче да сложиш масата направо на улицата за чаша ракия с приятел или с пет непознати градски чеда. Няма място за религии, но има място за вяра – от онази, дето не дели, а събира.
Но може би най-ценното в разказа "За петата ракия" е това, че след него имаш чувството, че най-накрая си се научил да прощаваш. Изпил си петата ракия и си прочел трактатите за всяка от тях, а буцата в гърлото ти се е стопила и си се научил да обичаш живота, хората, Бога.
Макар да обикаля из виртуалното пространство от 2013 г. и да е оценен като най-успешния разказ в интернет с над 500 000 четения, "За петата ракия" чак през 2019-а намира място в двуезично издание – на български и английски – заедно с друг, разказващ за рода на Георги Бърдаров и озаглавен "Дядо". И ако "За петата ракия" разказва за хората, които сякаш крепят устоите ни като здраво впити в земята корени, за да има къде да се връщаме, когато се уморим от света, то "Дядо" е разказ за бежанците и за онези, които никога не успяват да съберат парчетата от сърцето си, разделено между "там" и "тук".
А в автобиографичният разказ "Дядо" се говори за историята на рода Бърдарови, за нишката, която хората образуват през поколенията. Онази родова памет, която се предава от поколение на поколение, докато някой ден децата не започнат да се раждат с нея, вдълбана в гените им. Паметта за кръвната линия, за предците, за тъгата, за непрежалимото, за жертвите и борбите, за загубите и победите, за цената на истински стойностните неща, за родната къща като начало и край.
Та "За петата ракия" и "Дядо" са два разказа за моментите, в които един гражданин на света се завръща към точката, от която тръгваме всички. Към земята и хората преди себе си, към историята, която се е случвала в продължение на векове, за да стигне до него и да му връчи перото да допише своята част от нея. За да притегне връзките, които е оставил да се разхлабят през годините, в които е гонил звезди и вселени.
Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата. "А съвременната..
Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..
Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите: "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..
Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..
Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..
Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..
По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..