Днес на литургията чухме евангелския разказ за това, как Господ Иисус Христос изцелил болния човек, който много години лежал край къпалнята. В тази къпалня веднъж в годината ставало чудо. Водата внезапно се раздвижвала, сякаш някаква невидима ръка разбърквала водата и първият, който влизал в нея се изцелявал от каквато болест боледувал. Но този човек, поради своята немощ не могъл да влезе във водата пръв, защото не бил способен бързо да се придвижи. И това продължавало 38 години.
Преди всичко ни учудва необикновеното търпение на този човек. Десетки години той не загубил надежда. Възможно било отдавна да е изпаднал в отчаяние, но той съумял да преживее голяма част от живота си в очакване. И не се излъгал. Той бил изцелен от Христос. Този човек бил болен от физическа разслабленост, ние пък сме болни от по-страшен недъг. Ние сме разслаблени духовно. Не можем нищо да направим с този паралич, който е сковал душите ни с каменно безчувствие, с безразличие, с униние, със завист, сластолюбие и много други грехове. Понякога ни се струва, че нищо няма да се получи. Ние много години ходим на църква, изповядваме се, причастяваме се, молим се, според степента на силите ни, стараем се да четем нещо душеполезно. Но в резултат какво се получава? Нищо... Ние си оставаме все същите, а понякога ставаме дори по-лоши. Първоначалната ревност по Бога отначало ни е давала сили, но със времето пресъхнала. Леност, сивота и каменно безразличие са започнали да проникват в душите ни. Отначало молитвата ни е съгрявала, давала сили, окрилявала, утешавала, умилявала, а сега… е нужно буквално да се повдигнем, хващайки се за косите, да се самопринуждаваме да почетем утренните и вечерните молитви.
При това мислите се разбягват в различни посоки, иска ни се по-скоро "да дочетем" и да полегнем или поне да поседим в креслото. Може би с ума си се възхищаваме от житията на светиите и подвижниците на благочестието, но все пак бихме предпочели през лятото да се излежаваме на хамак под нечия сянка, под палма на брега на морето и недалече да има хижа, и непременно с климатик, защото е горещо. Египетските подвижници Антоний и Макарий не са имали климатик, затова са велики. А ние сме "малки"… така не можем. А главното, честно казано, иска ни се покой, охолство, здраве и никой да не ни закача и досажда. Ето такива сме всъщност, ако трябва да бъдем откровени. Ние не сме просто разслаблени, "разслаблеността" е това, което е идеал за нас, често недостижим, но много желан. Ние се каем ту за едно, ту за друго, а често за едно и също, но в нашия живот и в нас, в крайна сметка, нищо не се променя. С времето започваме да разбираме, че едва ли някога ще променим нещо. Грижите могат да станат повече, болестите също, но по-добри няма да станем – това е вярно. И този факт не може да не плаши вярващия човек. А по-нататък какво? Или скърби ще ни връхлетят и ще ни направят по-възприемчиви към духовния живот, или ние трябва да се смирим до максимално възможния за нас предел. Защото в такова "разслаблено" състояние, надеждата може да бъде само една - на Божията милост към нас.
Ние не сме в състояние сами да се излечим, ние можем само да се борим или да се опитаме да се борим със себе си. Но само Бог може да даде изцеление от страстите и греха. За това не трябва да губим надежда в Бога. Разслабленият при "овчата къпалня" не загубил надежда и не бил посрамен в своето очакване. Остава ни също надеждата в Бога, Който "немощното лекува, и недостигащото изпълва". Амин.
В рубриката "Съвременна Библия" – в началото на седмицата чествахме Деня на труда. Определени хора презират труда и се превръщат в безделници или хитреци. Други пък го издигат като смисъл на живота си. Кои мислите, че са повече? Нито едните, нито другите! За съжаление, най-много са хората, които няма да се потрудят за най-важното – за спасението на душата си!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..
В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин. Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..
В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..
Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява народният представител Петър Петров, след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..
В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..
"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..
Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Ясно
Предимно облачно