Проблемът с високата скорост, неправилното изпреварване и честото надценяване възможностите на автомобила и водача: потърсихме за коментар Владимир Тодоров, директор на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Радио ВИДИН: Без значение конкретен инцидент, но в последните години зачестяват зловещите катастрофи с участието на по-млади шофьори. Това, разбира се, има своето обяснение, има своята предистория. Защо нашите младежи карат по този начин?"Основната причина е, че подготовката на младите водачи не е достатъчно добра. Има много сериозен сив сектор в бранша. Има необходимите 31 часа, които са за кормуване, но реално се дават по-малко. Има часове, свързани с шофиране в тъмната част на деня, шофиране на магистрала, извънградско, шофиране в интензивен трафик, но това не се случва. Изключително остарели са технологиите, по които се контролира даването на часове - това са едни хартиени картони, които се попълват на ръка, всичко това е изключително остаряло. В крайна сметка - системата бълва около 50 хиляди млади водачи, които не са добре обучени. Имаме проблем с обучението и с подготовката. Като добавим, че една голяма част от автошколите, когато трябва да имат кормуване извън града, тези автомобили нямат винетни стикери, не могат да напускат пределите на града. Много сериозен е проблемът с контрола, който осъществява Автомобилна администрация върху тези автошколи".
Радио ВИДИН: Прави впечатление, че доста често, че по-неподготвени шофьори шофират и доста мощни коли, които не отговарят на стажа им зад волана.
"Това е другият проблем. В България няма регламент, както има в другите държави, младите водачи да имат някакъв специален статут. Има различни практики - в някои държави те имат придружител в първите 12 месеца, в други държави им е забранено да шофират след 22 часа, в трети - да имат мощни автомобили, има различни подходи, но в България такъв няма".
Радио ВИДИН: Посочихте сивия сектор, но да не забравяме, че и възпитанието вкъщи е от изключително значение.
"Възпитанието е важно за всичко. Важно е както вкъщи, така и в училище, но тук вече са неща, които няма как да контролираме. Ние можем като цяло да призоваваме за спазване на правилата, но в последните 30 години българинът забрави да спазва правилата във всяка една сфера. Само че в сферата на пътя тези правила са написани с кръв: когато те се нарушават, майките плачат, бащите псуват и гробищата се пълнят с млади хора. Точно това възпитание, което виждате вие един дефицит, е много важно - създава се от семейството, от една здрава среда, но виждаме как в последните години много български семейства са разделени, пътуват в Европа да работят, да гурбчетчийстват, децата са гледани от бабите и дядовците, а те не са толкова строги и стриктни. Расте поколение, което не уважава правилата".
Радио ВИДИН: Целият този процес обратим ли е? Можем ли да направим нещо, за да предпазваме тези младежи?
"Този процес изисква безкомпромисност от страна на държавата, защото ако има камери, ако има събираемост на глобите, ако парите за нарушенията се взимат бързо, ако има правила - реално обучение, за да взимат книжки по-подготвени, това е цялостен процес, за който ние с вас си говорим от години. Да, ама от 2 години нямаме Народно събрание, което да приеме нови правила".
Радио ВИДИН: Една личност на 18 готова ли е да застане зад волана?
"В другите държави в този технологичен век - напротив, тя възрастта пада. В Америка е 16, в Европа на 17 могат да вземат книжка и да карат с придружител. Ние няма как да вдигаме възрастта, ние трябва да създадем условия за по-добра подготовка на тези водачи, да създадем подготовка за безкомпромист, за санкции. Единствената разлика в момента е, че младите шофьори получават по-малко контролни точки - получават 24, вместо 39. Няма друг специален статут. По отношение на възрастта - няма как, това е европейска тенденция, дори се говори за сваляне на възрастта за придобиване на книжка".
Радио ВИДИН: Бягаме от отговорност, бягаме от темата. Животите на бъдещите поколения трябва да бъдат подсигурени. Тази тема се неглижира, не мога да си обясня защо.
"Темата не е интересна за политиците, защото за да се решат част от проблемите, трябва да се въведат непопулярни мерки: повишаване на събираемостта на глобите, да има камера, да се спазват правилата. Политиците казват, нали се сещате, че еднолично Бойко Борисов разпореди скоростта на магистралата да бъде 140, което го няма никъде в Европа, освен в Германия и Полша. В най-развитите държави с най-малко жертви скоростта на магистралите е 120. Ние имаме разбити пътища, със счупени коли, по които позволяваме да се кара със 140, защото някой политик е решил, че това ще се приеме добре от хората. Хората, ако питате някой, би било най-добре да няма правила, да няма светофари, всеки да си кара както си иска. В същото време - в едни други държави, където има много по-малко загинали, има много по-строги правила, глобите са брутални, плащат се. Ако не искаш да ги плащаш, отиваш в затвора или съдия-изпълнител ти запорира всичко. Тук, стане ли въпрос за такива неща, политиците дават заден ход. Това са непопулярни мерки".
Радио ВИДИН: Как бихте се обърнали към младите и по-неопитните?
"Когато избират, където да карат шофьорския курс, нека да проучат тази автошкола, нека да попрочетат. Нека не се доверяват на автошкола, която казва "Ела при нас, ние бързо ще ти уредим книжка". Идеята на автошколата е да ви научи да шофирате, а не ви уредят книжка. Книжката, самата пластика, тя не ви прави добри шофьори. Това е моят съвет: да избират внимателно автошколите. Качвайки се зад вола, да помнят, че не са добри водачи. Те са начинаещи водачи. Трябва да направят едно 7-8 хиляди километра".
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..