Ако обвиняваме младите, че не са добри, значи ние, възрастните, не сме се справили

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 23 май 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В навечерието на Деня на българската просвета в "Посоките на делника" търсим отговор на въпросите: как да се справим с поколенческите различия между учители и ученици; може ли и как новите технологии и социалните мрежи да бъдат използвани в полза, а не във вреда, за обучението и възпитанието на съвременните млади хора; може ли по-старите поколения да се учат от младите?

Съвременните технологии и новите начини за общуване и социални контакти са част от ежедневието и живота на днешните млади хора. Поне три четвърти от децата и младежите в България сърфират в социалните мрежи и комуникират чрез онлайн приложения всекидневно, показва проучване на УНИЦЕФ.

Очаквано, като най-харесвани и ползвани резултатите открояват дигиталните медии като Facebook, Instagram, TikTok и YouTubе. Като любим и най-гледан формат изпъкват кратките видеа, качвани във видео платформите и социалните мрежи. Най-предпочитани са забавните видеа, музикалните клипове, видео дневниците за красота, здраве и фитнес. Около една трета от любителите на онлайн видео съдържание все пак гледат и материали с образователна насоченост.

Естествено възниква въпросът как съвременното образование и възпитание да бъдат в крак с интересите на младите хора. Вместо да заклеймяваме интересите им към новите средства за информация и общуване, да ги използваме в училище и университета.

"Новото поколение е като всички млади хора- отворено към света, очакващо да им поднесем информация, очакващо да им дадем визия за живота такъв, какъвто след това обаче те да си построят по своите правила и изисквания. Много често в последно време боравим с понятието Поколението Z- понякога с отрицателно отношение, друг път с по-положително- подценявани, надценявани, възхвалявани... Не мога да кажа, че всички те се събират в един калъп, важното е да бъдат правилно оценявани, да бъдат приети, да бъде намерено мястото им и да бъде направен анализ на всичко това, което като качество и тенденции носят в себе си. Те се интересуват от това, което им е интересно. Технологията за тях е инструмент, какъвто действително и е. Да не забравяме, че те са първите, за които смартфонът и изобщо всички тези устройства не са нещо, с което трябва да свикнат и да се научат да работят. За тях те са съвсем естествена среда. Те са нещото, с което са се родили и са израснали. От гледната точка на личния си опит, мога да разкажа за това какви са те като хора, защото се чуват по-скоро упреци, че те не се интересували и не четяли. Не е вярно. Те четат, но четат забързано, невнимателно, просто защото светът около тях е такъв. В очакване са някой друг да се погрижи около тях, картинката да се движи, да има аромат дори, да са ангажирани всичките им сетива. Работя предимно с големи ученици. Това са хора с характер и лично мнение, хора, на които не можеш просто да кажеш "прави така". Трябва да си много въвлечен в материята, да можеш да им я представиш по максимално близък и мотивиращ за тях начин, така че да ги ангажираш и да ги заинтересуваш, те самите да поискат да правят нещата, които ги караш. Фактът, че преподавам български език и литература на ученици с интерес и профил "Софтуерни и хардуерни науки", ме поставя в ситуация не просто да обясня, а мотивирано да докажа, че това познание им е необходимо", обясни Силва Василева, преподавател но български език и литература, заместник-директор на училище и добави:

"Те четат не толкова, колкото на нас би ни се искало, но в същото време, именно благодарение на технологиите, това са хората, които четат най-много. Друг е въпросът какво и по какъв начин. Характеристика на това поколение е освободеността без притеснение от йерархии те да кажат това, което ги вълнува, това, което си мислят и да дадат собствените си изисквания, собствената си позиция. Много по-отворени са към света и си позволяват да не зачитат авторитети, защото имат база за сравнение. За да мога да бъда адекватна на тях, от мен самата се изисква да чета и да работя върху себе си много повече, за да не изоставам. Това не означава аз или моето поколение по цял ден да сме в телефоните или да си чатим с някого, но изисква да знаем как могат да се ползват. Ще дам един пример от практиката си. Възложих им една задача, получих първия отговор и още от първата дума разбрах, че той е генериран от изкуствен интелект, получих и следващите отговори- всичките генерирани от изкуствен интелект. Не споменах, че съм разбрала, но в междучасието ги попитах какво е мнението им за изкуствения интелект. Те засрамено наведоха глава. Казах им, че изключително много се радвам, че ползват това нещо, но че сега трябва да се научат как да прилагат изкуствения интелект. Нека общуват, нека комуникират, нека се учат. Всеки на своето ниво трябва да го направи, за да не изглежда смешен и изостанал. Нека ни учат и нас, защото много неща ние ще трябва да учим от тях. Те са нашето утре, те са нашето бъдеще и ние трябва да им дадем най-доброто от себе си, за да получим след време доброто от тях. Ако обвиняваме младите, че не са добри, значи ние не сме се справили."

Напоследък все по-често се говори за различните поколения и как всяко от тях има различни изисквания, разбирания и начин на живот. Днешните млади хора са представители на така нареченото Поколението Z. Те са креативни и предприемчиви. Спокойно може да се каже, че това е поколението, пристрастено към интернет и технологиите - 99% от тях сърфират в Мрежата всеки ден, а 78% заявяват, че не могат и ден без смартфон. За поколенческите различия разговаряме и с университетския преподавател проф. Венелин Терзиев:

"Условното разграничаване на възрастовите периоди не винаги може да ни даде обяснение за съответните поколения и поради тази причина трябва съвсем статистически и ограничително да смятаме тези хора от Поколението Z. То в момента обхваща най-малко хора от населението на България, но то има своите характерни особености и своите неразбирателства с останалите поколения. Всяко предходно поколение има твърде големи очаквания от следващите поколения. Условно в научната литература Поколението Z се нарича "Бъди промяната", т.е. то изисква друг начин на живот, друго отношение към живота и друго качество на живот. Не бих казал, че противоречията между различните поколения са нещо ново за социалната среда, в която те съществуват. Може би неразбирането е свързано с това, че всяко следващо поколение има други виждания за своя живот, за своя социум и за своя начин на живеене. Така и Поколението Z някои го оприличават като много интровертно, такова, което не се интересува от случващите се неща, но трябва да кажем също така, че знанията, опитът, които се предават на по-младите идват от нас самите. Така че дали сме успели да направим това по най-добрия начин, виждаме резултатът наяве у т.нар. Z поколение. Безспорно Z поколението е онова, което е свързано с новите технологии, с новите иновации в общуването и с качествено различната социална среда, в която то съществува. Всяко ново поколение носи нови и различни неща и за себе си, и за света около него. Няма как да изолираме едно поколение от нашата обща социална общност. Вероятно промяната в техните очи е по-драстична и съвсем нормална, а в нашите очи е по-неприемлива и по-неразбираема. Винаги има дискомфорт в общуванията между поколенията. Разбира се, това поколение носи своите характеристики на израстването, на възпитанието, на образованието, всички онези последици от времето, в което светът е бил подложен на активни социални трансформации. Не бива да забравяме, че всичко онова, което ще се случва в бъдеще, ще зависи от техните решения, от това колко опит и рутинност са натрупали в своя живот."

Безспорно социалната среда се променя, като една от причините за това са новите технологии, отбеляза проф. Терзиев.

"Докато по-възрастните хора бяха свикнали да провеждат своето социално общуване и своето живеене със среща лице в лице, то съвременното поколение използва всички налични инструменти на технологиите, комуникационните канали при тях са твърде различни, а социалното общуване се е пренесло в интернет пространството, социалната среда при тях е социалната мрежа, през която те продължават да създават емоции, да предават своите мисли та дори и чувства, да изграждат образа на своя събеседник по един по-различен начин. Някои от учените и изследователите не приемат този начин на социално общуване. Но дали приемаме или не приемаме едно обстоятелство, е по-скоро факт на нашето лично възприятие, защото това вече съществува и е начин на едно съвременно и различно социално общуване. То, разбира се, носи и своите последствия. Не бива обаче да заклеймяваме този вид общуване и взаимоотношения. Всички знаем, че и нови приятелства, и нови семейни взаимоотношения, нови проекти, намиране на работа или пътувания са резултат от този вид общуване в социалната среда."

Дигиталните трансформации са елемент на новите образователни технологии, добави университетският преподавател.

"Не от вчера се говори за дигитализация на образованието. Образованието освен предаване на специфична и конкретна информация за съответната научна област, е свързано с елемент на възпитаване. Информацията се съдържа навсякъде около нас, тя на практика е не само на една ръка разстояние, но и на един клик разстояние. По-специфичното за тези образователни технологии, които са свързани с дигитализацията, как ще изпълнят мисията на преподаване на нови знания с това да възпитават у конкретния човек съответните качества, е трудно все още да се прецени. Има изследвания, които казват, че новите дигитални технологии успешно биха заместили живия контакт на този, който предава знания, но аз съм доста скептичен. Човекът никога няма да избяга от това нормално желание да общува със себеподобни. Да, безспорно голяма част от тази информация и знания ще бъде предавана по дигитален път. И сега част от учениците и студентите са части от различни групи в социалните мрежи и се сдобиват по най-бързия начин с необходимата информация, доколко те обаче съумяват да осъзнаят, възпроизведат и да осмислят тази информация, е въпрос на по-строга и детайлна преценка. Резултатите от това как променяме нашата образователна среда ще дойдат след 10-15 или повече години. Но все пак да кажем, че нито ние избираме къде и кога да се родим, нито избираме тези, с които ще общуваме в тази среда, така че трябва да намерим достатъчно комфортен механизъм, който да ни сближава и да ни кара да вървим напред в своето социално развитие."

Повече- в прикачения звуков файл.