Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Запознати ли сме с рисковете в киберпространството?

Снимка: Радио Видин

Според проучване, проведено от социологическа агенция "Тренд", 64% от българите се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това показват данните от първото в България национално представително проучване на тема киберсигурност - "Кибер здраве България 2023". Около 42% се оценяват като по-скоро неосведомени, а 22% - напълно неосведомени. 30% смятат, че са осведомени, а 3% не знаят. Възложител на проучването е Съюзът за стопанска инициатива. Общо 5% от българите казват, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление, а 88% отговарят отрицателно. Не всеки, обаче, би си признал, че е бил измамен през мрежата. 41% са споделяли лична информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата, а 48% от българите смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството. 39% смятат, че решението за справяне са по-строги закони и ефективно налагане на санкции. В общи линии работата за защита от кибератаки е в ръцете на потребителите. 

Защо трябва да сме информирани и за какво да внимаваме, когато сме в интернет пространството?

Обемът на извадката е 1001 ефективни интервюта с респонденти на възраст, представителността е за пълнолетното население на страната, методът на регистрацията е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице", а периодът на провеждане е 4-11 юли. Резултатите от проучването бяха представени от Евелина Славкова от агенция "Тренд": 

"Значителна част от българското общество не е осведомена по темата за киберсигурността. Трябва да имаме предвид, че голяма част от обществото ни, около 14%, никога не използват интернет в ежедневието си. Всички останали хора използват интернет под една или друга форма, дали по цял ден, дали по няколко пъти в седмицата, или в месеца, но все пак голяма част от българското общество, в различни възрастови категории, използват интернет. Реално по-малка част от обществото, около 38%, не се чувстват сигурни в интернет. Съответно това показва, че има необходимост и много възможности да се говори по тази тема." 

Попитахме Евелина Славкова може ли да се твърди, че българите имат слабо доверие в институциите и по тази тема:

"Разбира се това е една от призмите, през които можем да погледнем тези 34%, а другата призма е тази, че те не са запознати към кои институции могат да се обърнат. Едва 24% от българите, според изследването, са запознати с това към кои институции могат да се обърнат при киберпрестъпление. Разбира се в тези 24% има и известна доза престижност да кажеш, че ти знаеш към кого да се обърнеш, тоест този процент може да бъде и много по-нисък, докато близо 70% посочват, че не се запознати. Когато ти не си запознат, много по-трудно е да тръгнеш да търсиш съответната информация към кого да се обърнеш, какви са механизмите и начините, по които да направиш своето оплакване и затова хората предпочитат да се обърнат към близки и познати да им дадат просто някакъв съвет" - обясни Евелина Славкова.

Какво ни съветват специалистите? Потърсихме за коментар Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

"Интернет пространството крие много рискове както за възрастни, така и за деца. Технологиите се развиват много бързо, възможностите за бизнес и за престъпления също така се развиват доста бързо, за съжаление и естествено интернет като едно пространство, в което за известно време поне извършителите могат да останат анонимни или поне по-трудно разпознаваеми, се оказва нещо като рай за различни видове престъпления, извършвани върху хора и деца. Има 15 вида киберпрестъпления по наказателния ни кодекс, но това, което най-лесно може да се обясни е, че всякакви видове изнудвания онлайн, кражбата на лични данни и възползването от тях, изнудване с цел придобиване на парични средства, кражба или изнудване чрез снимки или видеоматериали също е престъпление. Изобщо, всякакъв опит да отнемеш нещо през дигиталното пространство на друг човек, както и заплахите, също са криминализирани в Наказателния кодекс" - каза Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

Попитахме видинчани чувстват ли се защитени в интернет пространството.

"При мен не е имало такива случаи, но при мои приятели - да. Взимали са им профилите и са ги заплашвали, че ако не дадат дадена сума, ще им покажат някои съобщения и такива неща. Гледах няколко клипчета и си мисля, че това е една група от хакери, които го правят нарочно, срещу държавата, за да може държавата да направи дадени неща, които те искат, а не ги прави... Чувствам се защитена, но човек трябва да внимава каква информация се пуска там. Аз лично нямам такива проблеми, но като цяло трябва да се внимава. Предполагам, че ако се наложи, трябва да се потърси полицията, но иначе аз гледам винаги да съм подсигурена" - коментираха видинчани.

Статистиката показва, че преди 2022 година, всяка година има по една сериозна хакерска атака. През 2021 година беше ударен сайта на националното преброяване. А през 2019 година - Националната агенция за приходите, където изтекоха и данни. От Министерството на електронното управление казват, че до подобни ситуации може да не се стига в бъдеще, защото предстои въвеждането на новата европейска директива за киберсигурност, известна като NIS-2, по която се увеличава броят на секторите, които трябва да спазват правила. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32

Защо е необходима реформа в районите за планиране в страната

На страната ни е необходимо ново райониране за нуждите на европейската статистика и кохезионната политика. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Обособяването на районите..

публикувано на 09.12.24 в 14:50

Роман - градът с многото мостове

Екипът на Радио ВИДИН гостува на Роман, който се намира в пределите на област Враца. Градът е административен център на общината, в която попадат 12 населени места. Името на Роман идва от средновековната Романова крепост.  Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан...

публикувано на 06.12.24 в 13:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Предлаганите промени в Закона за движение по пътищата са от пусто в празно

Как да се намалят жертвите на пътя?  Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри, но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, който има повече от неясно бъдеще.  Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за..

публикувано на 05.12.24 в 10:00