Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кои са народните будители днес и какво е мястото им в обществото?

Снимка: Архив

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Това е общобългарски празник, посветен на делото на българските просветители, книжовници, революционери, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, със стремеж към образование и книжовност. Празникът е честван за първи път през 1909 година. През 1922 г. е обявен за общонационален празник. Отменен през 1945 г. и възстановен през 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание. Славата на пръв будител на нацията заслужено носи свети Паисий Хилендарски. Преди повече от два века и половина, през 1762 г., отец Паисий написва своята "История славянобългарска". Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение. Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са личности като Владислав Граматик, св. Иван Рилски, екзарх Антим I, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Зограф, екзарх Йосиф и много други. 

Кои са в нашето съвремие будители и какво е мястото им в обществото? На празничния 1 ноември потърсихме просветители, книжовници и общественици, съхранили през годините духовните ценности на Северозапада и стремежа към образование и книжовност. Петя Русинова е учител по професия, директор на училище, дългогодишен председател на читалището в Селановци, а понастоящем ментор към фондация "Заедно в час". 

"За мен въпросът за будителството е ежедневие, защото такава мисия ми е отредена на този свят - да будя от онзи миг, в който съм осъзнала, че искам да бъда учител. Аз го осъзнах много рано, още в четвърти клас, сигурно защото тогава познавах едни прекрасни учители, които са били моите будители. Темата за будителството е тема за осъзнатата отговорност, какво будим в хората и защо ги будим ... Да, има съвременни будители и аз искам да им изкажа дълбок поклон. Това са хората, които формират личностите. Във времето се променят целите, за които човекът трябва да е събуден, но това не означава, че се променя едно основно човешко качество и това е отговорността. Ако будителят успее да формира отговорност, тогава не се налага това будене да е безкрайно."

Живеем в години на развитите технологии. Не е ли достатъчно днес един човек само да чете, за да се чувства буден към проблемите в обществото и има ли нужда от будители днес - това попитахме още Петя Русинова:

"Категорично не е така. Аз винаги съм смятала, че всеки човек поотделно има нужда от подкрепа в една или в друга посока, но тази подкрепа става единствена само, когато гледаш човека в очите. Когато избягваш контакта с хората, ти се превръщаш в нещо, което повече наподобява машината, която ползваш, отколкото човека, от който си произлязъл и към който трябва наистина да се стремиш. Затова твърдя, че ние като учители имаме за задача в прекия контакт, освен академичната ни задача има и такава, свързана с емоциите, със социалните умения, които колкото и екрани да гледаме, няма как да формираме" - допълни  Петя Русинова, която днес като ментор към фондация "Заедно в час" продължава да работи за учениците и като цяло за младите хора.

На 1 ноември попитахме видинчани кои са будителите днес и имаме ли нужда от тях.

"Има много мошеници и лъжци. Писателите пишат вярно, те не лъжат и пишат толкова хубави стихове, разкази, но времето стана такова, че да не вярваш на никого. Трябва да лъжеш, да мамиш, да се фукаш кой над кого е и пари, пари, пари. Аз съм от времето на Тодор Живков - то ми даде възпитание, то ме изучи... Народните будители са хората, които са дърпали през всичките тези години народа напред. Нашето поколение се връща повече към писателите и класиците отпреди. Имат място будителите днес, така както всеки има място под слънцето... Има народни будители, но не ги усещаме, защото живееме покрай тях. Ние виждаме будителите, след като си отидат от този свят" - коментираха видинчани.

В Деня на народните будители разговаряхме и с писателя Георги Костодинов, писател от Чипровци. 

"Будители днес има, но може би не им се отдава вече това значение, което им се е отдавало преди 20-30 или повече години. Това е повсеместно падение, според мен. Виждате колко пари се харчат за избори, за партии, а за културата почти нищо не се дава. Не знам дали това е умишлено и се прави нарочно. Виждате децата как излизат без знания от училище, без основното, което трябва да знаят. Преиначава се историята в полза на управляващите и направиха законите за тях. Има хора, има будители, но може би не са признати както трябва и не им се отдава заслуженото. Всеки има своята мисия, а мисията на будителя е да предава на обществото култура, писания, картини. Днес, обаче, любовта към изкуството я няма. Будителите са тази искрица, която поддържа духа на едно общество." 

Химнът на народните будители е написан от Добри Христов - представител на първата генерация български композитори, който е автор и на музиката на произведението. 
"Чест и слава, вечна слава,
вам, будители народни!
Ваш`та памет вдъхновява
към дела за светли дни..." 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45