Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Всяко четвърто дете в България расте без родителите си, защото те работят в чужбина, а в Северозапада процентът е дори по-висок

Какви са рисковете и проблемите пред децата на родители-гурбетчии?

Евродепутатът Петър Витанов: Държавата може чрез регионални политики да се опита да минимизира този феномен

Снимка: Радио ВИДИН

Всяко четвърто българче расте без родителите си, защото те работят в чужбина. Притеснителните данни изнесе евродепутатът Петър Витанов при участието си преди дни в конференция "Социалните последици от европейската мобилност - децата оставени у дома", която се проведе в Брюксел. Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още по-тежък в някои региони, сред които е и Северозападна България - там до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им са на гурбет. 

Евродепутатът посочи, че тези деца са изправени пред редица рискове, както свързани с поведението им докато растат, така и с бъдещата им мотивация като възрастни. Необходимите мерки са ясни, но реализацията им на практика е съвсем друг въпрос, коментира Петър Витанов:

"По данни на специалисти, този феномен води до влошаване на състоянието на децата в много аспекти. първо, те се справят по-зле в училище. Не малък процент от тях посещават детска педагогическа стая, по-чести са случаите на злоупотреби с алкохол и опиати. Включително води и до демотивация след това, когато пораснат, да се реализират на пазара на труда. Защото една част от тези деца проблемът при тях не е материален. Напротив - те са материално обезпечени поради факта, че техните родители живеят далеч. Но средствата не могат да компенсират останалите липси, които тези деца имат. И когато някои родители се опитат да компенсират липсата с пари, обикновено резултатите не са добри. Това много често води и до демотивация на порасналите деца да се реализират на пазара на труда и е една от причините в България, мисля че бяха 13% от младите хора до 25 години нито да работят, нито да учат". 

За решаване на проблема е необходимо да се подобри икономическото състояние на България, отбеляза Петър Витанов:

"Има данни, че ако средното възнаграждение в България представлява около 70% от средноевропейското, то миграцията ще бъде преустановена по естествен път... Ние още сме на 50% от средноевропейските доходи, така че просто трябва да засилим процеса на конвергенция и на наваксване", отбеляза Петър Витанов и допълни, че това е лесно да се каже, но трудно да се направи. 

Държавата би могла и трябва да въздейства чрез различни хоризонтални политики с регионална насоченост, коментира Петър Витанов. Според него за наваксване на икономическото изоставане на България ще помогне и по-ефективното използване на средствата от Европейския съюз:

"Държавата би могла да въздейства по много начини, защото това е и част от демографския проблем... Държавата може посредством много регионални политики да се опита да минимизира включително и този феномен, когато насърчи икономическа активност в определени региони", обясни евродепутатът и уточни, че мерките могат да включват данъчни облекчения, различни финансови стимули, както и осигуряване на адекватни условия за живот. 

Проблемът няма как да бъде решен с магическа пръчка, посочи Петър Витанов. Европейският съюз дава достатъчно възможности една страна да навакса изоставането си - една от тях е чрез средствата за кохезия. 

"Вече доколко целесъобразно се харчат тези пари, каква е целесъобразността, по-скоро зависи от всяка страна членка доколко ефективни и ефикасно изразходва предоставените средства. Давам пак пример. Когато влизахме в европейския съюз, България и Румъния бяха на 48% от средноевропейския доход - в момента ние сме на около 54-55%, докато Румъния е на 69%, определено те са се възползвали по-удачно от възможностите, които европейският съюз им е предоставил през последните 15 години".

Знаем, че всяко четвърто дете се намира в ситуация да бива отглеждано от роднини, вместо от родителите си, но няма ясни данни кои са тези деца и къде са, за да може към тях да се насочи необходимата подкрепа, коментира Пламена Николова, експерт в Националния мрежа за децата.

"Така наречените евросираци - децата на родители, работещи в чужбина, са все по-голяма и в същото време анонимна група от деца, които не попадат в стандартните определения за "деца в риск" или за деца, които имат нужда от специфична подкрепа, но те са именно такива... Тези деца много често им ат разнообразни проблеми. От една страна чисто поради недобре артикулираната и недобре изработената система, при която родителите им, заминавайки в чужбина, могат да предадат попечителството на друг човек, да речем на баба, дядо или друг роднина, тъй като по механизма се оказа, че те буквално трябва да се откажат от собствените си родителски права, което плаши хората... Поради тази сложна, тромава и недобре измислена система много често децата остават без здравни грижи, да речем, защото при едно по-сериозно заболяване те нямат реално представителство на техните родители. Те достигат много често до лечение едва когато проблемите им са много сериозни и имат спешен характер", обясни Пламена Николова. 

Тя допълни, че друг проблем е липсата на гаранция дали парите, които родителите пращат за издръжка на децата си реално стигат до предназначението си, а допълнителни са и социалните и психологически проблеми, с които се сблъскват тези деца. Пред трудности се изправят и семействата, които са заминали заедно с децата си в чужбина и след време желаят да се завърнат отново в България, посочи експертът. 

Темата за децата, на които единият или двамата родители напускат страната с цел работа и оставят децата си на грижите на други членове на семейството или родственици, стои на дневен ред от началото на трудовата миграция у нас преди близо 30 години, но е актуална и днес. Това е сериозен социален проблем с мащабни и дългосрочни измерения, защото негативните последици поразяват немалко млади хора, отбеляза психологът Кирил Кунчев:

"Днес в страната има училища, в които при половината от учениците единият или двамата родители отсъстват. Изследвания от преди няколко години (2018) показват, че над 43% от учащите се са засегнати от този процес, а сведенията за Северозападна България, която се намира в най-дълбока демографска криза сочат, че всяко трето или четвърто дете расте с родители-мигранти. Без да се правят генерални заключения, следва да имаме предвид, че част от тези деца попадат в категорията „деца в риск“. Например, данни от изследвания на „Евростат“ сочат, че между 10-15% от тези деца развиват проблеми и се нуждаят от специализирана подкрепа".

Децата, чиито родители са заминали в чужбина, формират нова категория деца, към които обществото има двояко отношение: проявява съжаление, особено към малките, и нетърпимост, предимно към големите деца, които по някакъв начин в разбиранията на обществото са се изолирали и са станали материалисти, обясни психологът. Той допълни, че признаците при тези деца, че има проблем, могат да бъдат скрити (влошена успеваемост; чести отсъствия от училище; трудности при общуването в групи от връстници; конфликти при общуване с възрастни, включително лицата, които се грижат за детето; прояви на агресия или автоагресия; социална изолация и отчуждение; консумация на алкохол и тютюн; включване в групи с асоциални прояви), както и скрити (трудности при формиране на идентичност; неадекватна самооценка; чувство на самота; наличие на нереалистични стремежи за бъдещето и др.). 

Въпреки, че засяга и в близка и в далечна перспектива обществото като цяло, проблемът с децата, чийто родители работят зад граница в много случаи се игнорира, омаловажава, приема се за норма или просто не му се отдава нужното внимание. И този факт се признава от учители, психолози, социални работници, изследователи на трудовата миграция, каза още Кирил Кунчев:

"Образователните институции - детската градина и училището са терена, на който се проявяват първите признаци за наличието на проблеми.  Възпитателите и училите са тези, които могат да доловят първите признаци, да потърсят причините за настъпилите изменения и евентуално да ги обвържат с липсата на родителите.  Тези образователни институции обаче няма необходимите ресурси, а и тази категория деца формално е извън техния обсег. Те не са в състояние за трайно, за продължително ангажиране. Включването на училищните екипи за т. нар. „обща подкрепа“ се задействат едва тогава, когато поведенческите прояви станат видими. С други думи, намесата е постфактум".

Тъй като става дума за явлението трудова миграция, което не е изолирано само за България, за това как специалистите и институциите биха могли да помогнат на най-уязвимата група в този процес - децата, било с превенция или интервенция, на разположение са някои добри практики, въведени в страни от Източна Европа (Полша, Словакия, Молдова), обясни психологът: 

"В тези страни е регламентирана законодателно възможността за „видимост“ на проблема, т.е. социалните институции за защита на детето събират информация за процеса и разполагат с данни за децата от посочената категория. От своя страна родителите предоставят информация за своето заминаване и получават възможност за индивидуални и групови срещи със специалисти, по време на които се провеждат превантивно-информационни мероприятия. Специалистът в областта на закрилата на правата на детето, оценява и наблюдава положението на детето, чиито родители са заминали да работят в чужбина. Дори ако само единият родител се е преместил, ситуацията на родителя, който е настойник, трябва да бъде внимателно оценена, за да се види до каква степен той е в състояние да посрещне физическите, емоционалните, образователните и медицинските нужди на детето. По време на тези интервюта се прави оценка на положението на родителите, възнамеряващи да заминат в чужбина".

Кирил Кунчев сподели и свой опит от работата си като училищен психолог в Средно училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Брегово - длъжност, която заема преди години. 

"Работили сме по случи, в които е имало родители, които са заминали и престояват зад граница повече от пет години. Има случаи на деца, чиито майки са заминали, когато децата са им били именно в тази най-рискова възраст - в начален училищен етап, и все още са зад граница, тоест говорим за период от над 10 години... Имал съм случай в моята практика, при който бащата е бил дълги години зад граница, детето е било оставено за възпитание и за грижи на неговата майка. Случай, в който то беше в тинейджърска възраст и се наложи интервенция. Защото сигналът, който пристигна при нас в училището - майката директно потърси психологическа помощ, касаеше ситуация, в която нещата се бяха вече развили в по-напреднала фаза, касаеше се за отсъствия от училище, нисък успех, бягство от къщи, бяха дори ангажирани органите на Министерството на вътрешните работи. По този процес аз лично работих няколко месеца - време, п-осветено на доста сериозни мероприятия, в това число срещи с детето, срещи и с родителя, посещения и интервюта, сесии по местоживеене. И в резултат на тази намеса успяхме да стигнем до момента, в който пресечем по-нататъшното негативно развитие на този процес - детето беше върнато в училище, беше предотвратена опасността от неговото отпадане и завърши успешно гимназията". 

Препоръчва се семейство, в което единият или двамата родители решат да заминат за кратък или дълъг период за работа в чужбина, да се възползва от помощта на психолози, педагози, училищни съветници или социални асистенти в общността, за да се сведе до минимум травмиране на психиката на детето и потенциални рискове, свързани с това житейско събитие, отбеляза още психологът.

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42