Тя беше сред участниците, които на кръгла маса през уикенда в София, дискутираха възможностите за консервативни решения на актуалните глобални проблеми.
Според нея е възможно българското общество да бъде хем консервативно, хем да бъде част от обединена Европа.
"Aз не виждам никакъв проблем в това отношение. Нека само погледнем, че се чувства и промяна, все повече според мен ще я чувстваме тази промяна, и в западните общества. Погледнете в една Холандия какво се случи. Крайнодесен лидер спечели изборите, от 150-мандатен парламент - има 37 депутати. Ще бъде необходима коалиция, но човек, който либералният елит и либералната тема го е изхвърлила многократно от политическия живот, става първа политическа сила. Такива по-десни или бих казала крайнодесни спечелиха и показаха добри резултати в други страни. Тук, разбира се, е много важно да се уловят детайлите, защото залитането от едно крайнолиберално към крайноконсервативно смятам, че е най-погрешното нещо, което трябва да се случи".
Славкова, която е част от агенцията за социологически проучвания "Тренд", представи на конференцията резултати от проведено през 2017 година изследване на ценностните нагласи на българите.
"Аз благодаря на Кристиян Шкварек за възможността да представя проучване, което е от 2017. По никакъв начин годината не трябва да ни фрустрира. Голямото изследване на ценностите, което се реализира в Европа, се провежда на 10 години. Ценностите и ценностните нагласи не се променят толкова бързо. Коментирайки данни от 2017 година, няма особено осезаема промяна в обществените нагласи на българското общество. Сред най-интересните данни, които правят впечатление, е че има разлика в обществените нагласи на българите спрямо това какви бежанци могат да бъдат допускани в България. Българите, 84 % от тях, смятам че не трябва да се допускат бежанци от Близкия изток. Сходен е делът на хората, които през 2022 година посочиха, че България трябва да приема бежанци от Украйна. Това се дължи до голяма степен на усещането "тези са наши, а другите не са", на основа на вероизповедание. Българите са на мнение, поне мнозинството - 53 %, смятам че трябва да се сключва брак, а не хората да живеят на семейни начала. 82 % от българите са на мнение, че животът е безсмислен без брак, като вероятно калкулират и създаването на потомство в това число. Виждаме, че над 70 % от хората не смятат, че трябва да бъдат легализирани марихуана и проституция. Отново над 70 % от хората не смятат, че трябва да има еднополови бракове или да се осиновяват от такива двойки деца. Тези маркери до голяма степен са свързани с либералния свят и категорично са отхвърлени в България".
Резултатите говорят за традиции и консервативност, без да се възприема като ретрограден белег определянето като консервативен, обясни още Славкова.
"В България тези неща трудно имат почва, не се приемат положително. Разбира се, има теми, в които българското общество има по-различни позиции. Над 70% от българите посочват, че не трябва да се забраняват абортите - нещо, което е белег на консервативно общество, но именно затова казвам, че тук не говорим за някакъв крайно ретрограден консерватизъм. 79% не са съгласни, че жената трябва да бъде подчинена на мъжа".
Според нея основният извод, който социологията откроява, е "виждат се ясни консервативни традиционни белези, но в същото време - не виждаме крайности".Конференцията "Консервативни решения в ерата на глобализацията" бе призив за колективно, доброволно и интелигентно установяване на алтернативен път напред, както се аргументираха участниците в нея.
С предвещание за високо напрежение започна есенният политически сезон. Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който поставя фокус върху подчинението на институциите. От Възраждане пък обещават редица протести, които целят сваляне на правителството. Докато страната все още в очакване да приеме еврото от..
До края на месеца предстои да започне бюджетната процедура за Бюджет 2026 година. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет. Има определен нормативен ред, свързан с изготвянето и с процеса, по който преминава бюджетната процедура за Бюджет 2026 г. Предстои да бъде даден старт на тази процедура, да..
Индекс на общественото напрежение ще измерва степента на тревожност и спокойствие на българите. Ще се изготвя от Центъра за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция "Мяра" на всеки три месеца. Ще предвижда и реакциите на хората, каза доцент Александър Христов от Център за анализ и кризисни комуникации. "Ще..
Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас. Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..
В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..
Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон. Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи. Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..