В Дубай предстои проверка на България за емисиите на парникови газове

Днес в Дубай /ОАЕ/ започва конференцията на ООН за промените в климата. На тази конференция България ще покаже какво се случва в нашата страна по отношение на мерки за борба с климатичните промени. Подробностите представи Силвия Рангелова- директор на дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество" на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). 

Като държава- член на Европейския съюз (ЕС) в голяма част от областите, в които МОСВ работи- въздух, води отпадъци, почви, климат, законодателството е т.нар. споделена компетентност, т.е. политиката, която се договаря и това, което се прилага на национално ниво е това, което е договорено между ЕС и неговите държави- членки. Когато говорим за климата с оглед на конференцията в Дубай, България участва с политика, ангажименти, договорености, по които страната ни предварително е постигнала съгласие между 27-те държави членки на ЕС. България участва с т.нар. "заключения", които представляват конкретни ангажименти и изисквания, каквито 27-те държави имат, обясни Силвия Рангелова.

"Държавите, които са ратифицирали конвенцията са 198. И ние. Тези 27 отиваме с едни общи послания и общи ангажименти, които ние ще поемем, но също така ще изискаме от останалите. Европейският съюз е лидер в политиката по изменение на климата", каза още експертът.

Най- големите ангажименти и най- сериозната политика в посока намаляване на емисиите, са именно на Европейския съюз. Емисиите парникови газове на страните-членки на фона на глобалните емисии са 9%. 

Конференцията на ООН за климата се провежда всяка година, на нея се събират световните лидери, обсъждат и договарят действия за борба с изменението на климата.

"Решенията, какво ще иска Европейският съюз да постигне на COP 28 в Дубай бяха взети, на 16 октомври ни беше Съветът на министрите в Люксембург. Съветът свърши в 11 часа вечерта, просто защото всяка държава искаше да види относително различни неща, т.е. ние всяка държава, то са групи държави.. Ние имаме договорката, която е облечена в нормативен акт- климатична неутралност към 50-а година, което се цели да се провокира и в другите държави да вървят именно в тази посока", обясни Силвия Рангелова.

В момента ЕС има ангажимент да финансира всяка година развиващите се държави, за да постигнат ангажиментите си за намаление на емисиите парникови газове, каза още Силвия Рангелова. Делегация от 250 души от България е на конференцията за промените в климата. Представителите на правителството- 3 души, другите са представители на бизнеса, учени, като всеки финансира сам своето участие. Различното тази година е, че България за първи път участва с павилион. 

Националните доклади за изпълнението на намалението на емисиите парникови газове подлежат на строга проверка. Първо, от страна на Европейската комисия и второ- от международни екипи от експерти. Допълнителни проверки се извършват на международните конференции за климатичните промени, каквато е конференцията в Дубай. Сред правителствените експерти, които са на срещата е Боряна Каменова- директор на дирекция "Политики по изменение на климата" на МОСВ.

"Тази година в Дубай ние сме наред за такава многостранна, многонационална проверка, в която хората, които разполагат с големи екипи, обикновено по 20 души, ние разполагаме с 1-2 души, които отговарят на всякакви въпроси от всички държави. Има една презентация за националната политика и какво е постигнато. Преди това няколко месеца се събират писмени въпроси, но в залата може да присъства всеки от делегатите от останалите държави и да задава каквито поиска въпроси и ние съответно трябва да отговаряме. Така че на 5 декември страната ни подлежи на такава проверка", каза преди да замине за срещата Боряна Каменова.

Ежегодните доклади са налични на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда. Към момента страната ни изпълнява Парижкото споразумение, подписано през 2015 година и в сила от 1 януари 2021 година. България отново е присъединена към него, както и Европейският съюз. Целта е обща- намаление с поне 55% на емисиите на парникови газове до 2030 година в сравнение с 1990 година. 

Целите на Парижкото споразумение са три- задържане на увеличението на температурата до 2 градуса в сравнение с прединдустриалната епоха като се полагат усилия това увеличение да се задържи до градус и половина. Другата цел е за адаптация и третата цел е финансова- от развитите към развиващите се държави осигуряване на 100 милиарда щатски долара годишно. Европейският съюз е основният донор на средства. По последни данни отделя 1/3 от тези пари.

"Тъй като по правилата на ООН, те са много стари и много държави, които всъщност са вече развити икономики се водят развиващи се страни. Например Саудитска Арабия, Катар, Китай. По правилата на ООН ние се водим все още икономика в преход, но понеже сме член на Европейския съюз сме длъжни да даваме пари на развиващите се държави. Включително и тази година, сега преди COP-а правим превод към зеления фонд за климата 100 хиляди евро. Ние по принцип на доброволен принцип правим такива преводи, но има няколко такива през годините превода", уточни Боряна Каменова.

Основно в политиката по климата направленията са две- смекчаване и адаптация- намаляване на емисиите като количество и предприемане на марки за вече настъпили изменения на климата.