Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Върба - селото, за което са чували в Будапеща, Берлин, Париж, Лондон, Ватикана и дори в Чикаго

26
Снимка: Генади Цоков

Днес ще посетим село Върба в община Белоградчик. Намира се на 13 км от общинския център, на 12 км от Димово, а така също и на 6 км от пещерата Магура и Рабишкото езеро. Селото е разположено на два хълма, разделени от дере, в което навремето е имало красив парк. В землището на селото през местността Мъртвица минава приток на река Арчар. 

Най-важното събитие, което някога се е случвало тук, е падането на един от малкото метеорити, регистрирани на територията на страната. Това става на 20 май 1874 г., когато с ужасяващ шум в дъбовата гора край селото метеоритът прави кратер с дълбочина един метър. Този факт е добре известен в научните среди, метеоритът е проучен и има публикации за него още през XIX век, но в Белоградчик днес почти никой не пази спомен за събитието.

Черният къс извънземен материал е намерен и части от него присъстват в престижни метеоритни колекции, но в България не е останало нито едно парченце, казва професорът по физикохимия и родом от Белоградчик Борислав Тошев, който е автор на няколко публикации за белоградчишкия метеорит. Теглото на метеорита е било около 3,6 кг. Най-големият къс от него се пази в Музея по естествена история в Будапеща. Други части от него има в Музея по естествена история във Виена, Музея по естествена история в Париж, в Британския музей има три къса, също така Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго. В световните метеоритни каталози той най-често се означава с името Virba. Първата публикация за белоградчишкия метеорит е от 1874 г. 

Друг интересен факт за селото е, че тук се намира старинно гробище. Няма църква, но пък има оброчище, където са се извършвали религиозни обреди. Край Върба могат да бъдат видени и каменните основи на съществувала преди време воденица. Изоставена е през 50-те години на миналия век. 

Селото е малко, жителите му се броят на пръсти и първото чувство, което обзема човек, стигнал до него е, че е изцяло забравено от всички държавни и общински структури. Дори табелата му не са намерили време да сменят. Тя така посреща гостите тук - ръждясала и килната на една страна. 

Как днес живеят останалите тук предимно възрастни хора? Колко са те на брой, каква е възрастовата им структура и какви са възможностите за работа и развитие на селото? Защо години наред тук се неглижират проблемите на местните и има ли възможност за решаването им? На въпросите отговаря кметският наместник Лили Антонова:

"В селото живеят постоянно 10 човека. Всички те са на възраст над 70 години. За намиране на работа няма никакъв шанс. Може би селото има потенциал, защото сме много близо до пещерата Магура и Рабишкото езеро, но просто няма интерес към селото...

В селото има свободни къщи, които са предложени за продан, но интерес и за тях няма. Може би причината за това е, че в селото няма магазин, няма нужните удобства, нямаме и превоз, с който хората да пътуват до Белоградчик и обратно - всеки пътува със собствен превоз или разчита на приятели. Хляб карат в понеделник, сряда и петък с бус от Белоградчик. 

Проблем имаме и с мобилните оператори. Покритието им през последната година бе много лошо. Най-близката клетка е в село Рабиша. Когато там спре токът, до един час оставаме без всякакъв обхват - нямаме телефони, нямаме и интернет. Ако в такъв момент на някой от тези възрастни хора им се наложи да потърсят лекарска помощ, първо се обръщат към мен и аз каквото мога помагам. Возя ги до Белоградчик, пазарувам им хранителни стоки, купувам им лекарства. Хората са възрастни и разчитат за абсолютно всичко на мен. Звънят ми денонощно, ако няма ток или вода. Проблеми с водата имаме, защото сме на помпи и като спре токът, спира и водата. Хубавото е, че в последно време оправиха тока. Иначе преди като духнеше вятър и токът веднага спираше...

В горната махала вече не живее никой. Хората са се изселили в търсене на работа и по-добър живот. Лошото е, че вече никой не иска да се върне на село. Никой не поддържа родния си дом и с времето той се разрушава. В селото има две къщи, които бяха купени от румънци. В началото те идваха с желание тук, но през последната година като че ли интересът им секна. 

Лошото тук е, че години наред нищо не се инвестираше в това село. Сега се надяваме новият кмет да обърне внимание и на по-малките населени места. В Общината са информирани, знаят за какво става дума и от какво имаме нужда. Сега чакаме. 

Улично осветление има навсякъде, видеонаблюдение няма. Къщи за строителен материал вече няма- навремето всичко, което можеше да се открадне бе откраднато. Сега вече нещата като че ли се поуспокоиха- вече няма какво да се краде. Нямаме и грабежи. 

Обещано ни е , че ще ни бъдат отпуснати някакви средства, какви точно и за какво, не мога да кажа. Ще бъдат за поддържане на зелените площи и кастрене на дърветата около пътя. Също така за насипване на улици, изкопаване на канавки и т.н. Лошото при нас е, че селото е разположено на два хълма и като завали дъжд, водата се стича по улиците. Тук с години не са влагани средства в отводнителна система. 

Очакванията ми за настоящата година са свързани с облагородяване на общия вид на селото. Наблизо минава главният път, по който пътуват много туристи за Рабишкото езеро и Магурата. Редно е населеното място да има поне един нормален облик. Не прави добро впечатление с тези обрасли улици. Нищо, че няма хора - редно е все пак нещо да се направи и за останалите тук жители, макар и възрастни..." 

И още една справка от миналото - въпреки че стопанският двор днес е изоставен, през 70-те години на миналия век в селото е имало 300 глави добитък и множество декари обработвана земя. Жителите му са били около 100.

Местният събор се е празнувал на 2-ри и 3-ти юни. За съжаление, вече не го отбелязват - просто няма хора. А тези, които са останали, повечето от тях възрастни и болни, само им е до празнуване, коментират местни. И все пак с носталгия си спомнят времето, когато тук във фурните са пекли агънца, а роднини и приятели се събирали да се видят, нагостят и повеселят. 

Подробности по темата и целите интервюта с кметския наместник Лили Антонова и местни жители - в звуковия файл

* Снимки: Генади Цоков и изследване на проф. Борислав Тошев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жителите на Гъмзово мечтаят младите да се завърнат на село

Днес гостуваме на  село Гъмзово в о бщина Брегово . Намира се по средата на второкласния път, свързващ областния център Видин с Брегово и сръбския град Неготин . Има връзка с Дунав мост 2 и ГКПП пункт „Брегово“. В миналото селото е било съставено от две махали -  българска и влашка . Жителите били работници при турски..

публикувано на 09.08.24 в 16:38
Яница Петкова

Яница Петкова: Предстоящите избори дават възможност да бъде взета поука от допуснатите грешки

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, продължаващи да задълбочават партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 08.08.24 в 10:00

Остава ли предпочитан ИT секторът у нас?

Българският ИT сектор продължава да расте и няма изгледи това да се промени. Ръстът в индустрията е факт и той ще се запази през следващите години. Това е напълно нормално, предвид факта, че светът ще става все по-дигитален и в ежедневието си ще ползваме все повече и повече дигитални продукти и услуги. До 2025 г. новонаетите специалисти..

публикувано на 07.08.24 в 10:45

Ще има ли нормални пътища в Северозапада?

"Едва ли има по-отвратителен и неподдържан път в Европа от Е79 между Враца и Видин. Това не е път, а мъчение. Държавата е тотално абдикирала." Това написа в социалните мрежи Диана Русинова , председател на Европейския център за транспортни политики.  "Никога през живота си не бях пътувала с тежкотоварен автомобил с полуремарке. Така се случи,..

публикувано на 06.08.24 в 12:18

Тома Ушев: Политиката ни е цирково шоу, а трябва да бъде арена на идеите

Гражданите одобряват предсрочните избори през есента според последните социологически проучвания.  Продължилите през уикенда преговори за съставяне на експертен кабинет, водени от мандатоносителя "Има такъв народ", завършиха с неуспех.  Какъв ще бъде следващият парламент?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все..

публикувано на 05.08.24 в 10:00

Жителите на Паволче мечтаят училищният двор отново да се напълни с деца

Паволче е едно от онези красиви български села, които така омагьосват гостите си, че след това не им се тръгва. Врачанският Балкан, в чието подножие е разположено, богатото минало, свързано с Ботевата чета, и гостоприемството на местните допринасят за това. Хората от Паволче посрещат всеки с радост. Разказват, че живеят в хубаво село, споделят и..

публикувано на 02.08.24 в 14:37
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Третият мандат се използва маркетингово

Минималните шансове за съставяне на редовен кабинет в 50тото Народно събрание намаляха още в първия ден от преговорите.  Разговорите за приоритети и конкретни политики между формациите обаче продължават.  Ще успее ли "Има такъв народ" да сглоби експертен кабинет?  Съдбата на третия мандат и приближаващите поредни предсрочни избори дискутираме с..

публикувано на 01.08.24 в 10:00