Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26

Нововъведение улеснява плащането на синята зона във Видин

Нов начин за разплащане е въведен за синята зона във Видин. За улеснение на гости и жители на града плащането може да се извършва и чрез така наречените QR-кодове (кюар кодове), които може да бъдат сканирани с помощта на камера на мобилен телефон и чрез бърз достъп да ви насочат към разплащателна платформа. Самите стикери с QR-кодовете може да бъдат..

публикувано на 31.07.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 31 юли 2025 слушаме Дейвид Рендъл, Клио Лейн и Чък Манджиони

В рамките само на няколко дни миналата седмица ни напуснаха три големи имена в музиката – британският оперен тенор Дейвид Рендъл , британската джаз певица Клио Лейн и американският джаз  тропетист и композитор Чък Манджиони . Рендъл е велик интерпретатор на Моцарт, както и певец, изключително подходящ за роли от италианския белканто репертоар...

публикувано на 31.07.25 в 09:00

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09