Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10

Деца от Враца заемат първите места в конкурс за магически разказ

Две деца от Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежки дом - Враца се класират на първите места в провелия се литературен конкурс за детски магически разказ. Тази година темата беше “Моят полет около света”. За втора поредна година Огняна Илиева печели първо място в конкурса . Огняна е на 12 години, като тази година ще бъде 7...

публикувано на 29.07.25 в 14:00

Църквата в село Антимово спешно се нуждае от ремонт

Църковният храм "Свети Великомъченик  Георги" във видинското село Антимово има нужда от спешен ремонт. Покривът тече от години и поврежда стенописите. Мазилката пада, прозорците са изпочупени, казва кметът на населеното място Пламен Станев, който е и дългогодишен председател на местното читалище:  " Покривът на храма е в много лошо..

публикувано на 29.07.25 в 13:00

Моден наръчник за жегите: лен, памук и лекота

С настъпването на юлските жеги, модата ни изправя пред едно от най-големите си изпитания - това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, без да се разтапяме от жега. Ключовата дума е "лекота". През лятото заложете на свободни кройки, естествени материи като лен и памук, и светли, отразяващи слънчевата светлина цветове . Избягвайте синтетиката -..

публикувано на 29.07.25 в 13:00

Карта на чешмите в България: Къде да намерим безплатна питейна вода в жегата

В разгара на лятото търсим сянка, прохлада и… чешма с питейна вода. А колко от тях всъщност знаем, че съществуват дори в собствения ни град? Оказва се, че вече няколко години има  Карта на чешмите в България . Не е новост, говорили сме за нея и с нейната създателка - активистът за по-чиста околна среда - Симона Стилиянова . Но именно..

публикувано на 28.07.25 в 15:35
Републикански път III-1142

Сигнал до Радио ВИДИН раздвижи ремонта на пътен участък

Слушател на Радио Видин алармира за лошото състояние на третокласен път в участъка от разклона за Арчар до Дреновец. Според Цветан Петров, през средата на юни са извършени дейности по почистване на банкета около шосето, след което машините са подравнили настилката. Въпреки това, участъкът остава в лошо състояние - с компрометирано асфалтово..

публикувано на 28.07.25 в 15:30