Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли сняг тази зима

Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата.  "А съвременната..

публикувано на 28.11.24 в 16:37

Село Ослен Криводол с награда от екологична кампания

Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..

публикувано на 28.11.24 в 16:33

Всеки квартал на Враца ще има свой цвят при изцъфтяване на дърветата

Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите:  "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..

публикувано на 28.11.24 в 16:29
Проф. д-р Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Видинското царство е просъществувало до 1422 година

Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..

публикувано на 28.11.24 в 15:34

Шкумбата в "Час при зъболекаря"

Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..

публикувано на 28.11.24 в 12:25
Майкъл Флетли

В "Музикална зона" на 28 ноември 2024 слушаме Ронан Хардиман

Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..

публикувано на 28.11.24 в 09:00

Подпомагат млади фермери и малки земеделски стопанства

По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..

публикувано на 27.11.24 в 17:45