Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

92 млн. лева е бюджетът на Община Видин за 2025 г.

Бюджетът на Община Видин за 2025 година бе приет от Общинския съвет. Предложеният проект бе определен като балансиран и без много дебати бе подложен на гласуване и утвърден. Общият му размер е  малко над 92 332 000 лева, в това число е и преходен остатък от 12 840 000 лева. 59 млн. лева са планираните приходи за делегирани от държавата дейности,..

публикувано на 08.05.25 в 16:51

Фолклорен фестивал организират в Галиче

Белослатинското село Галиче за поредна година ще е домакин на фолклорния фестивал "Данфорови ритми". Музикалното събитие със състезателен характер е част от Шампионатната система на Европейската асоциация на фолклорните фестивали с ранг на “Локален шампионат по фолклор” за региона на Северозападна България. Инициативата ще се проведе на 10 май,..

публикувано на 08.05.25 в 13:47

Каньонът на река Ботуня - забравената красота

Местността "Сопово" се намира край село Стояново, област Монтана. През местността минава река Ботуня, а над нея през 19 век е построен железен мост, наречен "Чудото на Северозападна България". Местността не е много известна, може би защото е труднодостъпна. В нея могат да се видят интересни дълбоки дупки, които според твърденията са били..

обновено на 08.05.25 в 12:47

Шерлок Холмс "оживява" в ученически спектакъл

Гениалният детектив Шерлок Холмс ще оживее в театрална постановка на видинското училище "Цар Симеон Велики" . Спектакълът "Загадката на долината Боскум" е по едноименния разказ на Артър Конан Дойл, публикуван за първи път през 1891 година. Поставен е от теа тралната трупа при учебното заведение, ръководена от преподавателя по български език и..

публикувано на 08.05.25 в 11:30

Камери следят за неплатени такси в Синята зона на Видин

Мобилни камери подпомагани от изкуствен интелект следят за неплатени такси в зоната за платено паркиране във Видин. Техническите средства са инсталирани върху автомобил на Общинското предприятие "Зони за платено паркиране" и подпомагат за контрола. Камерите допринасят за повишаване на ефективността при засичането на автомобили без заплатена такса за..

публикувано на 08.05.25 в 11:11

В "Музикална зона" на 08 май 2025 слушаме шведския композитор Хюго Алфвен

Днес се навършват 65 г. от кончината на шведския композитор, диригент, цигулар и художник Хюго Алфвеен. Първата "Шведска рапсодия" от общо три е сред най-популярните му произведения. Свири на цигулка в Кралската опера в Стокхолм, преподава композиция и дирижира разнообразни хорове и оркестри. Музикален директор на Упсалския университет в..

публикувано на 08.05.25 в 09:00

Дъждът през май ще създава условия за гъбни болести при растенията

С неустойчиво време, температури и валежи, близки до климатичните норми за месеца, се характеризират метеорологичните условия през май. След хладното за сезона време в началото на месеца, в средата на първото десетдневие се прогнозира подобрение на топлинните условия и ускоряване на вегетационните процеси при земеделските култури. В "Земята, която ни..

публикувано на 07.05.25 в 17:09