В Белоградчик търсят решение за спасяване на общинската болница

В Белоградчик търсят формула за спасяването на болницата в града. Лечебното заведение е със задължения от над 800 000 лева и все по-малко пациенти, заради което и парите по клинични пътеки не достигат, за да се покриват разходите. От две години лекарите не са получавали пълния размер на заплатите си, а при тези условия малцина остават да работят. Доктор Георги Николов е сред тях. Според него закриването на болницата в града е немислимо.

"Тя е необходима по жизнени индикации. Хората са стари, болни и бедни. Те са си свикнали тук. Познават си лекарите. Много е важно да имаш доверие на лекарите и сестрите, които те лекуват."

Тъй като болницата е общинска, съдбата ѝ е в ръцете на Общинския съвет, но при настоящите условия животът ѝ ще е кратък. С всеки месец дълговете значително нарастват, каза кметът Боян Минков.

"Разходите на болницата многократно надвишават приходите, които идват единствено и само от здравни пътеки, от здравната каса, а знаете всички, че в момента и от много години лежащо болни в Белоградчик няма, т.е. не може да има и приходи.“

Пред общинските съветници в Белоградчик беше представено предложение от частно дружество, което е готово да инвестира един милион лева, но срещу три четвърти от капитала на лечебното заведение.

"Най-важното е, че белоградчишката болница ще има бъдеще. С тези един милион лева всички лекари, сестри, персонал в болницата, които не са получавали заплати вече две години, по-точно получават само аванс с две години забавяне, ще си получат всички възнагражденията, кой каквото има да вземе, ще вземе, ще си запази работните места, по-скоро ще се увеличат работещите в болницата."

Общинският съветник Радослав Живков опонира. По думите му, не са изчерпани всички възможности за спасяване на болницата, а предложените от частното дружество условия не са изгодни.

„Вие казвате, че в Белоградчик тепърва започват да текат пари. Значи ние ще имаме пари да си оправим болницата. Вие сам казвате за 15 декара. Моята информация е за 39 декара, но нищо, нека да са 15. При сегашните цени те не плащат само земята. Сградата колко квадрата е? Това е смешна цена, която те ни предлагат. Ние не сме използвали всички наши възможности, за да стигнем до вариант да подаряваме една сграда.“

Според бившия кмет Борис Николов, болницата решава елементарни здравни проблеми, но има и социална функция. Предложи да се разшири медицинският център в града, като към него се разкрият и легла за пациенти.

"Няма човек да не иска да има едно страхотно заведение, на високо ниво, но първо не разбирам формата – законовата, как ще стане това нещо. Акционерно дружество ли? Надявам се, че впоследствие ще се коментира този въпрос. Другото нещо, което е – нашата болница, съгласен съм, в това състояние перспектива няма никаква, но нашата болница, освен че решава елементарни здравни проблеми да лекува, тя върши и социални дейности. Всички знаят, за нашето население, който е бил в тая болница, една стотинка не е платил. Моето мнение е да запазим социалния елемент. Аз две години подред предлагам на Общинския съвет да прехвърлим дейностите към медицинския център. Имаме медицински център, който няма задължения – да прехвърлим към него лабораторията и всичкото оборудване, което е закупено и може медицинският център да защити десет легла, Законът за народното здраве го разрешава, да имаме медицински център с 10 легла, който да лекува социално слаби."

Настоящият кмет репликира.

„Ако това нещо по една или друга причина не стане, след една година болницата в Белоградчик ще прилича на тази в Кула, ще прилича на техникума. Ние ще имаме една общинска сграда с 15 декара земя, която ще опустее. Ще имаме един милион и нещо задължения и никога повече няма да имаме болница, защото една болница затвори ли веднъж, трудно се отваря след това.“

Ако частното дружество обоснове намеренията си, в Общинския съвет ще бъде внесено и предложение за гласуване.

Според д-р Николов, за да се запази болницата, задълженията ѝ трябва да бъдат погасени. Неговият дълг пък е към пациентите.

„И посред нощ ме викат, и в събота, и в неделя. Винаги съм готов и винаги помагам на хората, затова хората разчитат на мен. Аз съм сърдечен лекар. Сърцето не чака понеделник да дойде.“