Предвижда се Бонония и Рациария да бъдат включени в листата ЮНЕСКО

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Теодора Макавеева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 30 обекта от територията на България, сред които са останките на античните римски градове Бонония и Рациария, са включени в индикативната листа на ЮНЕСКО като част от източния сектор на границите на Римската империя - Дунавски лимес. 

В момента се работи по досието за вписването на част от обектите, които са подбрани да влязат в съкратен списък. В него попадат и обекти, разположени на територията на област Видин. Това каза за радио Видин д-р Алета Гуаделли, старши експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство:

"32 обекта от територията на България вече са включени в индикативната листа на ЮНЕСКО като част от източния сектор на граници на Римската империя "Дунавски лимес". Този източен сектор с днешна дата включва България, Румъния, Хърватия и Сърбия. България е водещата в кандидатурата за източния сектор. Разбира се, ние няма да можем да впишем в листата на световно наследство всичките 32 обекта. Направили сме един предварителен подбор на обектите, които ще бъдат включени, и работим по изготвяне на досие за вписването. Бонония и Рациария са предвидени за включване в листата на световното наследство."

Административно процесът отнема време, посочи д-р Гуаделли:

"Но се надяваме, ако ни позволят силите, тъй като все пак обектите са доста, в различни части на България и, както казах, ние сме просто една от страните от източния сектор, но имаме амбицията в рамките на две години, ако е възможно, на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, да сме подали искането за вписване. Тази година предстои 46-ата сесия, тоест визирам 2025 година".

В района на Видин има още един обект, включен в индикативната листа на ЮНЕСКО, и това е пещера Магурата, напомни д-р Гуадалли. Тя изрази мнение, че още една пещера в региона има всички качества да бъде вписана на първо време в индикативната листа и това е пещера Козарника до Гара Орешец. Д-р Гуаделли обясни и каква е процедурата: 

"Първоначално, по инициатива на музея в Белоградчик или на музея във Видин, възможно е това също да са и общините, тъй като пещера Козарника е към Община Димово, трябва да бъде направена комисия за определяне на териториален обхват и на предписания за опазване. Тази комисия просто е задължителна стъпка, за да се извърви пътят нататък, който не е сигурно, че ще е успешен, но имайки предвид, че това е най-голямата с днешна дата палеолитна секвенция на Балканите и в Европа, реално има съвсем обективна възможност да се стигне до вписване. Впоследствие може да бъде пристъпено към изготвяне на документацията за първоначално запитване към ЮНЕСКО за включване в индикативната листа. Но в обозримо бъдеще това е напълно осъществимо. Както и, при наличие на капацитет и на ресурс, подготвяне на кандидатурата за преминаване на пещера Магурата от списъка на индикативната листа в списъка на световното наследство."

По настояще в България има десет обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, седем от които са паметници на културата, а три са природни обекти. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Рилският манастир, Античният град Несебър, Природен резерват Сребърна, Национален парк "Пирин” и Вековните букови гори на Национален парк "Централен Балкан".