Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Михайлов: Безусловният базов доход е крайнолява утопия, която ще доведе до колапс

Снимка: Личен архив

Технологичният напредък и развитието на изкуствения интелект може да доведат до загубата на стотици милиони работни места в близко бъдеще, прогнозират анализатори и икономисти. Решение на този социален проблем ли е въвеждането на "безусловен базов доход", т.е. всички хора да получават средства, достатъчни за нормалното им съществуване дори и да не работят? Утопична идея или неизбежно бъдеще за достоен живот е този механизъм? 

"Безусловен базов доход е предлаган от редица леви движения и активисти и представлява идеята всеки гражданин на една общност или една държава да получава определена сума ежемесечно без условия или изисквания - просто едни пари, които държавата дава всеки месец на всички. Обаче тези пари откъде ги взима държавата - от данъците на хората, които работят и изкарват пари, за да може след това държавата да ги преразпредели на всички. Просто ей така държавата да взима от работещите, за да дава на всички. Аз по принцип съм привърженик на идеята, че данъците са кражба и рекет, но когато се използват по такъв начин да се дават пари на всички хора, които не са работили и печелили пари, го считам за още по-голяма и отвратителна кражба", смята анализаторът от платформата voinaimir.info Александър Михайлов.

Идеята за безусловен базов доход не е нова и периодично се предлага и у нас, напоследък заради развитието на новите технологии и изкуствения интелект. Сега е "размразена" с мотива, че скоро голямата част от хората работници ще станат излишни, трябва да се мисли за тяхното съществуване. Споделяте ли тези прогнози?

"Твърд противник съм на идеята за безусловен базов доход. Не споделям прогнозите, че технологическият прогрес би ни оставил без работа. Идеята, че технологиите ще оставят хората без работа съществува още от появата на първите тъкачни машини, когато лудитите са унищожавали тези машини, защото са си мислели, че те ще ги оставят без работа в новопоявилите се производства на плат. В последствие се оказва, че за всяка машина, която е заменила работник, са необходими оператор, техник за поддръжка, а и освен това нейната продукция е толкова много по-голяма от това, което би могъл да произведе човекът, че стойността пада, има по-голямо търсене... Изобщо така се случва с всички продукти на индустриализацията и автоматизацията. Историята е показала, че в миналото технологичният прогрес не е водил до оставане на хората без работа, а до експлозия от заетост. Ако искаме пълна заетост, нека върнем часовника 200 години назад - преди механизираното земеделие, когато човечеството е наброявало под милиард души, а 95% от човечеството е било заето с това да се занимава със земеделие и то колкото да осигури собствената си прехрана и малък излишък за продаване. Т.е. ако искаме пълна заетост и да имаме гарантирани работни места за всички, трябва да се примирим, че ще бъдем 1/8 от днешните 8 милиарда и че съществуването ни ще преминава в това да обработваме земя, за да можем да се изхранваме. Благодарение на механизацията и научните постижения в момента можем да храним 8 милиарда души и има работа за всички тях, че и за повече. Винаги в историята технологичният прогрес е създавал нова заетост и нови работни места. Дори първите хора, които са били заменени в производства от роботи, са били на позиции, където работата е монотонна, скучна, тежка, опасна, вредна дори. Не сме ли благодарни, че тези хора са били заменени от роботи. Реакцията на тези хора е била, че вече ще се занимават с нещо по-творческо, защото дотогава работата им е бил без никаква интелектуална стимулация. Преди появата на компютрите и интернет колко от днешните съвременни професии са съществували? Технологическият прогрес не ни оставя без работа, а освобождава човешки капацитет за дейности, които повече изискват човешки капацитет. Това, че една дейност бива автоматизирана, означава, че за нея вече не е нужен човешкият капацитет, а той е огромен и безграничен, по-добре е, че машините заместват човек в такива дейности. Очаквам, че всъщност в бъдещето ще видим експлозия от заетост, а не оставане на хора без работа и необходимост те да бъдат субсидирани от държавата."

Въвеждането на безусловен базов доход ще се отрази изключително негативно на икономиката и предприемчивостта на човека, смята още Александър Михайлов. 

"Някои от привържениците на идеята за безусловен базов доход го предлагат като алтернатива или обединяване под една шапка на всички други социални плащания - вместо плащане за безработица, за инвалидност, майчинство и какво ли още не. Всичко се обединява и всеки човек получава едни пари. Предполага се дори, че това би довело до освобождаване на административен и бюрократичен капацитет на държавата. Но аз съм против да се раздават пари на калпак на хора, които не е задължително да са ги изработили. Дори Ленин е казал, че който не работи, не трябва да яде. Тази система би преобърнала представите за икономическите, финансови и парични взаимоотношения между хората. В крайна сметка би довела до тотален социетален колапс, ако се приложи на практика. Ще бъде катастрофа, ако се приложи такава система."

Какво показва световният опит,  приложена ли е някъде такава система?

"Правени са такива опити обаче в много малък мащаб, в много малки контролни групи в скандинавски страни и в Канада. В тези случаи не се казва парите откъде идват, защото, ако се направи в цяло общество, ще е ясно, че тези пари идват от данъците на хората, които са работили и са печелели пари в полза на всички, като "всички" включва и тези, които не са печелили. Тези опити винаги са били прекратявани и изследователите по тях са казвали, че няма достатъчно данни и не могат да се направят заключения, което трябва да ни наведе на мисълта, че опитите са били загуба на време и прахосване на ресурс."

- Възможно ли е такова нещо да се да се приложи у нас, държавата ни може ли да си позволи такъв ресурс?

"Населението ни в момента е около 6,5 млн., брутният вътрешен продукт на страната за тази година се очаква, че ще бъде 205 млрд. лева, а Бюджет 2024 е 43,4 млрд. лева. 6,5 млн. българи всеки месец да получават по 1000 лева са 6,5 млрд. лева на месец или 78 млрд. на година. Това представлява 179% от годишния държавен бюджет. За да стане това, би означавало голямо преразпределение на пари. Не смятам, че е възможно."

- Какъв би бил ефектът върху човек, който стои без работа, но получава достатъчно пари от държавата?

"Това ще доведе до обръщане с главата на долу на представите ни за неща като стойност, пари, време, работа, труд. Би довело до колапс на обществото. Въпреки че доброволците в изследванията, които са правени в малки контролни групи, правят всичко, дори и работят повече, придобиват образование и квалификация, грижат се за нуждаещи се близки и роднини или пък си лягат на гърба и не правят нищо. Т.е. всички примери съществуват, зависи от хората. Но аз смятам, че това би демотивирало някакъв процент хора да работят и всеки, който спре да бъде данъкоплатец, за да финансира безусловния базов доход и избере просто да му бъде бенефициент, е един допълнителен човек в тежест. Така тази система просто би колабирала."

- Според синдикатите универсалният базов доход може да се прилага първоначално за най-засегнатите социални групи. Това по-реалистично ли е?

"Синдикалистите и левите винаги използват най-онеправданите и най-нуждаещите се като оправдание за прокарване на собствените си тези и идеологии. Подходът им към хората в неравностойно положение е до някаква степен унизителен. Не смятате ли, че на тези хора трябва да потърсим възможност да им предоставим в ръцете възможността те сами, доколкото са способни, да се грижат за себе си вместо да бъдат зависими от държавата и от когото и да било друг. Безусловният базов доход е крайнолява утопия, която ще доведе до срив и крах. В революцията на изкуствения интелект и технологии, в свят, в който всичко се произвежда серийно, масово и индустриализирано, хората плащат допълнително и по-скъпо за неща, които са ръчно направени. Всеки, на когото се е налагало да работи с автоматизирана система за обслужване на клиенти, би предпочел да доплати, за да говори с човек. Това ще е бъдещето на заетостта в един все по-автоматизиран, компютъризиран, технологизиран и дигитализиран свят - човешкият контакт ще струва по-скъпо. Просто намерете начин да продадете това. Бъдете хората, които ще продават създадени от хора неща, човешкото докосване и човешкия глас в компютърния свят."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43