Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Френското модерно сладкарство - живота на един успял сладкар от Северозапада

8
Снимка: личен архив



Днес ще ви срещнем с един амбициозен млад мъж - той се казва Михаил Найденов на 33 години е и е родом от Вършец. Поводът да ви запознаем с него е това, че Михаил, следва целите си и не се спира пред нищо, за да ги осъществи. Михаил е сладкар, но преди това е бил готвач. Осъзнава преди шест години, че сладкарството е много по-прецизно от готварството и казвайки това, не иска да засегне никого от неговите колеги кулинари, просто смята, че освен по-прецизна, е и по-фокусирана работа, защото нямаш право на грешки, всичко е въпрос на температури, време и, разбира се, рецепти. Поради тази причина решава да се ориентира към сладкарството. Страстта на Михаил към кулинарията идва още от ранна възраст, тъй като в неговото семейство всички са кулинари, а неговият дядо, който е бил доста добър готвач, е държал най-известната бакалия във Вършец. Била е доста прочута за времето си, дори и до ден днешен, като срещат Михаил по улиците във Вършец, възрастните хора му обясняват как дядо му правел най-доброто шкембе в града. 

Иначе Михаил завършва туризъм в родното градче и преди да започне да се занимава с кулинария, е работил в сферата на туризма около 5 години. Но тъй като винаги е имал желание да бъде готвач, започва да навлиза в този сектор, като започва тримесечен курс в Европейската академия за развитие и обучение в София. Непосредствено след това започва да работи в кухните, първо на хотел, където работи по много часове - там Михаил осъзнава, че тази практика и стрес са му необходими, за да натрупа повече опит. След хотела работи няколко месеца и в пицария, където, както той разказа, губи желанието да се развива като кулинар - заради отношението на ресторантьорите-работодатели, които не са особено честни и цялата тази експлоатация в България не му допада, което е и причината да накара Михаил да се замисли. Така решава да замине за Нидерландия. Там не се занимава нито с туризъм, нито с кулинария, ами с производството на трамплини за професионалните зали за скачачи. Управлявал софтуер, като най-забавното, което Мишо намира в тази му работа, е, че е трябвало да изпробват трамплините и скачали по цял ден на тях. 

"В един момент се свърза един човек, познат, който знаеше, че съм се занимавал с кулинария, знае, че мога да готвя и просто ми предложи, ако мога, да отида в Ботевград и да сготвя за рождения ден на жена му, да измисля някакво меню. Отидох, сготвих, там се запознах с Константин Лазаров - един много готин човек, с който и до ден днешен поддържаме връзка, той ми предложи в бъдеще, ако искам, да си бъдем полезни, да работим заедно в бъдеще. Оттам аз се върнах в Холандия... и тогава се свърза с мен една от бившите ми ръководителки в Европейската академия и ми каза, че има много хубав курс и нова изгряваща академия в София -  Pastry Academy, и ако имам желание, понеже ме влече и сладкарството, мога да го запиша този курс... Затова се върнах и в България, записах курса. И започнах да работя в Ботевград, започнах да произвеждам различни видове десерти и торти за сладкарницата на Константин... няколко месеца по-късно ми звънна Алекс Иванчев, който е доста известен сладкар в България."

Докато Михаил учи в кулинарната академия, го пращат като стажант в ресторанта на Андре Токев "Андре".

"Там явно съм им направил доста добро впечатление, за тези две седмици, в които бях стажант, и затова Алекс Иванчев ми звънна и ми каза: "Мишо, къде си? Идвай, защото имаме нужда от теб!" Работих там девет месеца, през които девет месеца имах доста стажанти от Pastry Academy и докато работих там се запознах с Мая Марашлян - човекът, с когото работя в момента."

Да работиш за един от най-добрите готвачи в страната определено е изстискващо и напрежението в кухни на ресторанти от този ранг е огромно. Това оказва влияние на Мишо и той започва да се чувства както физически, така и психически много натоварен. Това е и причината да си вземе дълъг отпуск, като се прибира в родния Вършец за повече от месец. 

"Месец и половина си почивах във Вършец и реших, че моето приключение трябва да продължи. Казах си - бил съм в чужбина, бил съм в София, бил съм навсякъде, сега трябва да отида на морето. И така реших да замина за Варна и там се запознах с уникален човек - майстор Миро, Мирослав Коларов, за мен той е най-добрият хлебар в България, смело мога да твърдя. Работих там 4-5 месеца, докато в един момент не ми звънна Мая Марашлян, която по-рано споменах е била на стаж в "Андре" - жената, с която в момента работим, и ме попита дали имам желание да стартирам нещо с нея, тъй като тя има някаква идея и каза, че много плахо тръгва... сподели ми цялата идея, аз се навих съответно и така 2021 година, 1 февруари, стартирахме в едно малко гаражче и няколко месеца по-късно дойде идеята да се сложи и малка витрина, с която да започнем да продаваме там, на място. За живущите там, естествено, минавайки и виждайки цените, казваха - вие сте луди, вие ще фалирате, какви са тези цени. Те не знаеха, че не са таргета ни от клиенти, ние разчитахме на хората, които са ценители на качествена и хубава храна... Преместихме се в още по-голямо помещение, оттам отворихме магазин в центъра на София - (Мarashlian pastry) бяхме поканени да направим и "десерт на годината". За три години смело мога да твърдя, че ние сме основоположниците на френското сладкарство. Ние правим френско модерно сладкарство и го предлагаме на софийския пазар."



Ние се възхищавам на хора като Михаил, защото за нас той е човек, който не се спира пред нищо, човек, който гони мечтите си до край, човек, който не спира да се развива и да изкачва стълбата на живота - смело, но предпазливо, за да се запази като човек, който има и личен живот и го е грижа за здравето му. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05