Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Полярни мнения за отпадането на таксите за студенти и докторанти

Снимка: Радио Видин

Таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка да отпаднат още през тази академична година. Това реши през миналата седмица Министерски съвет с предложените промени в Закона за висшето образование. Още когато в края на януари тази година от правителството за пръв път оповестиха намерението държавата да поема семестриалните такси на студенти и докторанти, последваха противоречиви реакции. В подкрепа се обявиха от националното представителство на студентите. На противоположна позиция обаче застанаха работодателските организации и синдикати. Резерви изказаха и от университетите. Всички те остават на своите позиции и сега, в очакване предложените законодателни промени да влязат за обсъждане в ресорната комисия по образование в Парламента, а след това - и в пленарна зала за гласуване. 

Общо 90% от студентите подкрепят отпадането на таксите, обясни председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков. Според него това е доказателство, че държавата счита висшето образование за приоритет: 

"Много усилено се работи в това да се подкрепя висшето образование. Забелязваме подобен вид инициативи. Ето, с въвеждането на безплатно висше образование, преди няколко дни се гласува увеличение на докторантските заплати - 1.5 от минималната работна заплата, 1400 лева ще получават колегите, което е изключително положително... Ние направихме една анкета... и над 11 000 студенти гласуваха в тази анкета и 90% от тях подкрепят безплатната форма на обучение... И няма как националната организация да не подкрепи именно техните виждания."

Важната тема е какви трябва да са следващите мерки и какви критерии трябва да се заложат в Закона с оглед поддържане качеството на висшето образование. И в този дебат следва да се включат университетите, студентите, работодатели, синдикати, министерство, посочи Ангел Стойков:

"Аз смятам, че това е основната тема, която ние трябва да обсъждаме - качеството на образованието... Безплатното висше образование присъства в държави като скандинавските, Италия, Австрия, редица други наши западни съседки, които явно се справят добре. Щом те се справят добре, ние трябва да търсим добрите практики в тях. Може би е редно дуалната форма на обучение да намира все по-голямо приложение във висшето образование... Смятам, че има нужда да се помисли за скъсяване на тази връзка между бизнеса и висшето образование..."

Асоциацията на индустриалния капитал в България се обяви категорично против отпадането на таксите за обучение на студенти, още когато идеята беше за пръв път оповестена. Според доц. Борислав Великов, съпредседател на комисията по висше образование към работодателската организация, средствата, които държавата ще отдели за предлаганата мярка, могат да се насочат към насърчаване на обучението на студенти в определени професии, за които има недостиг от кадри:

"Очакваме и лично аз очаквам, че вече в Народното събрание и председателят на комисията Красимир Вълчев, и другите колеги, които са в комисията, и народните представители ще бъдат достатъчно разумни да не приемат законодателни мерки, които да поощрят тази идея на някои хора в Министерски съвет. Аз даже лично се учудвам, че академик Николай Денков, който е физико-химик - и то добър, познаващ проблемите на образованието и науката, е подкрепил целия проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Но вероятно са надделели някакви политически, по-късогледи съображения, а не един дългосрочен поглед върху баланса между търсенето и предлагането на квалифицирани кадри в България." 

И в момента в България има специалности, за обучението в които не се изискват такси, напомни доц. Великов. Според него това е правилно, тъй като целта е да се стимулира интересът на студентите към сфери, където има недостиг на специалисти на пазара на труда: 

"А сега ще се окаже, че голяма част от нетърсените завършили специалности - те ще станат все повече, за сметка на тези, които трябват. За какво бизнесът, пък и цялата ни държава да се стиска, за да произвежда безработни... Да, но тези 150 милиона лева вероятно могат да се извадят от някъде... По-добре да се използват за стимули за подкрепа на дефицитните специалности - по-високи стипендии или условия за стажове, или за по-добро студентско кредитиране, а не за най-общо, и то пожелателно, увеличаване на достъпа, повишаване на качеството. То и повишаването на качеството не става току-тъй. Всичките висши училища имат нужда от финансови ресурси за инфраструктура, за научни изследвания, да могат да се привличат висококачествени преподаватели и да се задържат. Защото, ако има стимули за тези студенти, които са ни необходими като специалисти, това ще задържи кандидат-студентите и след това и специалистите в България, ще предотврати изтичането на "мозъци", на млади хора, които са и в една възраст, когато раждат дечица, необходими за страната. Много е дълбок проблемът и с такива палеативни мерки като освобождаването на всички от таксите за следване нещата не се решават. Така не се постъпва, когато човек разсъждава държавнически, а не късогледо, защото, видиш ли, може да има избори две в едно или някакви други съображения." 

Резерви по отношение отпадането на таксите за студенти изразиха и от Съвета на ректорите, който излезе с публично становище. И след решението на Министерски съвет има останали още доста въпроси, на които тепърва трябва да се отговори, коментира заместник-председателят на Съвета на ректорите проф. Христо Белоев, който е и председател на Общото събрание на Русенския университет "Ангел Кънчев":

"Лично аз си мисля, че политиката, която имаше Министерството на образованието до момента със защитени специалности, като всяка година се приемаше такъв списък, се дава възможност да бъдат подкрепени специалности, към които има остра нужда от кадри... Възможно е някои семейства, групи хора - социално слаби, с увреждания, различни категории имаме, те могат да бъдат подкрепяни от държавата по някакъв начин и за тях също бъде взето конкретно решение и да бъдат освободени от такси. Не може наравно да разсъждаваме за семейства, които са с големи възможности, и за други, които са с по-малки..."

Все още не ясен методът, при който ще се определя занапред размерът на таксите за отделните университети, отбеляза проф. Белоев:

"Примерно в един университет дадена специалност от професионалното направление таксата е 300 лева - в Русенския университет много специалности са долу-горе около тази сума. Други университети таксите са 600-700 лева. В следващата година как ще бъдат? Същите, нещо средно или минималното? Тук има също доста въпросителни - как и по какъв начин, може би, изказвахме предложение, трябва някакъв процент от субсидията за съответната специалност, която се получава на студент, някакъв процент от тази субсидия да бъде заплащан за поемане на тези такси. Идеята не е лоша - това би се приело доста добре от студентите, от семействата... Но би следвало да се помисли малко по-глобално, комплексно и да се изчистят всички тези въпроси, които ние говорим. Ако те се изчистят, може би е добре да бъде това и да се реши. Но ако не се даде отговор на тези въпроси, си мисля, че ще настъпи по-голямо объркване."

Проф. Белоев изрази надежда, че поставените от ректорите въпроси ще получат адекватен отговор в бъдещата процедура по обсъждане в ресорната парламентарна комисия и последващо гласуване в пленарна зала на промените в Закона за висшето образование, които Министерският съвет предлага. 

Повече по темата чуйте в прикачените файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

И през юли продължават преходите във "Врачански Балкан"

Два прехода организира през юли Дирекцията на природен парк "Врачански Балкан". Единият е еднодневен и ще бъде на 7 юли, неделя, а другият е двудневен, на 20 и 21 юли.  "На 7 юли, неделя, преходът ще бъде от квартал "Бистрец" на град Враца до пещера Леденика и след това слизането през местността Тезеро до прохода Вратцата. Самият..

публикувано на 04.07.24 в 16:41
Черен лешояд в полет, снимка: Природен парк

Търсят доброволци за наблюдения на лешояди

Фондация "Екообщност" е участник в международния проект "Живот за брадатия лешояд" от миналата година. Осем партниращи си организации от България, Румъния и Испания работят за възстановяване на лешоядите като вид. Фондация от Испания осигурява птиците, които ще бъдат реинтродуцирани в българската природа. Самият проект цели връщането в природата на..

публикувано на 04.07.24 в 16:27
Патриарх Даниил, тогава все още видински митрополит, по време на изкачването на връх Миджур.

Туристически водач за срещата си с бъдещия патриарх: Впечатли ме с държанието и словото си

При организираното традиционно масово изкачване на връх Миджур преди една година се включва Видинският митрополит Даниил тогава, сега български патриарх. На върха е и Красимир Танков от Монтана- водач на туристическа група . След избирането на митрополит Даниил за български патриарх споделя във Фейсбук снимки на негово светейшество от връх Миджур и..

публикувано на 04.07.24 в 16:23
Награди и кутия за дарения от Благотворителен футболен турнир

Благотворителен турнир за семействата на загинали служители на МВР организират във Видин

Турнир по футбол на малки врати с кауза ще се проведе на 6-и и 7 юли в град Видин. Организатор на турнира е Благомир Кънчев, председател на Спортен клуб "Видапол" при Областната дирекция на МВР, в който към момента членуват над 150 служители. Преди 4 години решихме да направим една благотворителна кауза, във връзка с колегата Пламен Вълков,..

публикувано на 04.07.24 в 15:05

Кога ще възстановят двупосочното движение по булеварда около Здравната каса във Видин

Затвореното пътно платно на видинския булевард "Панония" до Районната здравноосигурителна каса продължава да затруднява придвижването във Видин. Строителните дейности в района, свързани с реконструкцията на канализационния колектор на града, започнаха още миналата година . Заради тях движението в този участък, който се явява основен вход и..

публикувано на 04.07.24 в 15:00

Белоградчик иска песента "Нашият град" за свой химн

Легендарната група "Тангра" ще изнесе самостоятелен концерт в Белоградчик на 5 юли, на централния площад. Още през далечната 1981 година музикантите пристигат в града на скалите, за да запишат видеоклип към песента си "Нашият град ". Парчето се превръща в абсолютен хит за всички времена и своеобразна емблема на Белоградчик. 43 години по-късно тази..

публикувано на 04.07.24 в 15:00
Исторически музей - Белоградчик

Конкурс за въстанието в Северозапада предизвика сериозен интерес

Първият Национален конкурс "Храбростта на героите от лето 1850 в Северозападните български земи", организиран от Исторически музей - Белоградчик, привлече участници от цялата страна. Близо 30 творби са разгледани и оценени от журито общо за всичките категории и възрастови групи. Интересът към конкурса е важен за популяризиране на..

публикувано на 04.07.24 в 14:00