Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители

Снимка: БГНЕС

Приетите промени в Закона за енергетиката от 2023 г. откриват следващ етап от либерализацията на пазара на електрическа енергия, който предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на регулиран пазар за битовите потребители до 2026 година. Отпада задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите, в рамките на определената им разполагаемост, продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар; крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти. По време на преходния период до 2026 г. крайните снабдители са задължени да снабдяват крайни битови клиенти по регулирани цени, определени с програма на Министерския съвет, като е предвидено регулаторът да определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени. 

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители? 

"Много трудно може да се прогнозира какво ще се случи на пазара на фона на събитията от последните месеци, за да може да се каже какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители... Няма предварителни разчети и ясна стратегия и опасността да настъпи хаос е много голяма. За битовите потребители говорим. Хаосът, който беше преди две години с либерализацията на цените на индустрията показа, че това ще се случи при битовите потребители. Въпреки че там имат юристи, въпреки че там бяха подготвени за излизане на свободния пазар, те не можаха да се справят. И в момента не могат. Една трета успяха, две трети не успяха, останаха неподготвени, платиха много високи стойности на цената на тока и за малко да затворят предприятията, ако не беше помощта на държавата", каза Стефан Иванов - експерт "Енергийна ефективност".

КЕВР в момента не е активен участник при изготвяне на стратегията, смята експертът. 

Хората няма да могат да се адаптират към новите цени, от което ще следва:

"Един много неприятен факт- и в момента го има- няма да могат да си плащат тока... Хората ще седят до електромерите и ще гледат кога електроенергията им е в най- добрия диапазон на разход... Когато се излезе на свободния пазар нашият АЕЦ не знае с какви цени ще излезе, как ще се пазарува от него. Ако в момента струва 7 стотинки, може да струва 17 стотинки. При 17 стотинки ще се изравни с цената на възобновяемите източници. И тогава ще се направи един микс и ще се пусне на свободния пазар", смята Стефан Иванов.

Хората нямат необходимите електрически уреди за бита с висок клас на енергийна ефективност. Оттук идва следващият проблем- преди "зелената сделка" трябваше българските домакинства да бъдат финансово обезпечени, заяви енергийният експерт.

Енергийната общност представлява кооператив от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Получената енергия те могат да използват за собствени нужди, могат да я съхраняват, да я отдават обратно в електропреносната мрежа, да я продават на други потребители и дори да я даряват на енергийно бедни домакинства. Ето защо енергийните общности носят редица ползи. 

"Европейският съюз признава енергийната общност като един от възможните инструменти за борба с енергийната бедност и не случайно в директивата за възобновяема енергия е записано, че енергийните общности трябва да могат да споделят и да им бъде позволено да споделят електрическа енергия с енергийно бедни граждани... В момента чисто технически споделянето на енергия е изключително трудно и не е уредено с подзаконови нормативни актове", коментира Кристиян Димитров - координатор кампания "Енергийни общности" към "Грийнпийс" - България. 

Енергийните общности могат да генерират, съхраняват, продават, споделят енергия, но никъде не е записано как. Никъде не е записано кой ще ги контролира, какви ще бъдат взаимоотношенията с електроразпределителното дружество, не е регламентирано т.нар. нетно и виртуално отчитане, което е задължително, за да може да става споделянето на енергия, допълни Кристиян Димитров.

Има няколко европейски гранда, които подпомагат енергийните общности, както и няколко фонда на ЕС. България, обаче не е кандидатствала по тях, по никакъв начин не е заявила желание да получи европейско финансиране, насочено към енергийните общности, каза още Кристиян Димитров и допълни, че се надява Министерството на енергетиката да предложат скоро законови мерки за преодоляване на всички бариери, които пречат за създаването на енергийни общности.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00