Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители

Снимка: БГНЕС

Приетите промени в Закона за енергетиката от 2023 г. откриват следващ етап от либерализацията на пазара на електрическа енергия, който предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на регулиран пазар за битовите потребители до 2026 година. Отпада задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите, в рамките на определената им разполагаемост, продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар; крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти. По време на преходния период до 2026 г. крайните снабдители са задължени да снабдяват крайни битови клиенти по регулирани цени, определени с програма на Министерския съвет, като е предвидено регулаторът да определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени. 

Какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители? 

"Много трудно може да се прогнозира какво ще се случи на пазара на фона на събитията от последните месеци, за да може да се каже какво ще стане с цените на електроенергията за битовите потребители... Няма предварителни разчети и ясна стратегия и опасността да настъпи хаос е много голяма. За битовите потребители говорим. Хаосът, който беше преди две години с либерализацията на цените на индустрията показа, че това ще се случи при битовите потребители. Въпреки че там имат юристи, въпреки че там бяха подготвени за излизане на свободния пазар, те не можаха да се справят. И в момента не могат. Една трета успяха, две трети не успяха, останаха неподготвени, платиха много високи стойности на цената на тока и за малко да затворят предприятията, ако не беше помощта на държавата", каза Стефан Иванов - експерт "Енергийна ефективност".

КЕВР в момента не е активен участник при изготвяне на стратегията, смята експертът. 

Хората няма да могат да се адаптират към новите цени, от което ще следва:

"Един много неприятен факт- и в момента го има- няма да могат да си плащат тока... Хората ще седят до електромерите и ще гледат кога електроенергията им е в най- добрия диапазон на разход... Когато се излезе на свободния пазар нашият АЕЦ не знае с какви цени ще излезе, как ще се пазарува от него. Ако в момента струва 7 стотинки, може да струва 17 стотинки. При 17 стотинки ще се изравни с цената на възобновяемите източници. И тогава ще се направи един микс и ще се пусне на свободния пазар", смята Стефан Иванов.

Хората нямат необходимите електрически уреди за бита с висок клас на енергийна ефективност. Оттук идва следващият проблем- преди "зелената сделка" трябваше българските домакинства да бъдат финансово обезпечени, заяви енергийният експерт.

Енергийната общност представлява кооператив от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Получената енергия те могат да използват за собствени нужди, могат да я съхраняват, да я отдават обратно в електропреносната мрежа, да я продават на други потребители и дори да я даряват на енергийно бедни домакинства. Ето защо енергийните общности носят редица ползи. 

"Европейският съюз признава енергийната общност като един от възможните инструменти за борба с енергийната бедност и не случайно в директивата за възобновяема енергия е записано, че енергийните общности трябва да могат да споделят и да им бъде позволено да споделят електрическа енергия с енергийно бедни граждани... В момента чисто технически споделянето на енергия е изключително трудно и не е уредено с подзаконови нормативни актове", коментира Кристиян Димитров - координатор кампания "Енергийни общности" към "Грийнпийс" - България. 

Енергийните общности могат да генерират, съхраняват, продават, споделят енергия, но никъде не е записано как. Никъде не е записано кой ще ги контролира, какви ще бъдат взаимоотношенията с електроразпределителното дружество, не е регламентирано т.нар. нетно и виртуално отчитане, което е задължително, за да може да става споделянето на енергия, допълни Кристиян Димитров.

Има няколко европейски гранда, които подпомагат енергийните общности, както и няколко фонда на ЕС. България, обаче не е кандидатствала по тях, по никакъв начин не е заявила желание да получи европейско финансиране, насочено към енергийните общности, каза още Кристиян Димитров и допълни, че се надява Министерството на енергетиката да предложат скоро законови мерки за преодоляване на всички бариери, които пречат за създаването на енергийни общности.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00