Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

Снимка: Радио Видин


За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща подкрепа и не отделят необходимото време за почивка, могат лесно да станат жертва на синдрома на професионалното прегаряне.

Професионалното прегаряне може да се опише като "състояние на хроничен стрес", което води до физическо и емоционално изтощение, цинизъм, дезориентация, чувство за неефективност и липса на постижения.

Учителите обикновено работят много, развиват уменията си непрестанно и имат желание да дадат много добавена стойност. Тези черти са похвални, но могат доведат до негативни последствия за психологическото и физическото им здраве, каза за Радио ВИДИН психологът Кирил Кунчев:

"Професионалното прегаряне или изгаряне, или известно още като бърнаут е дефинирано от Световната здравна организация в международната класификация на болестите, като синдром, появяващ се в резултат на хроничен стрес на работното място, който не е бил управляван успешно и не е овладян. Това е състояние, чиито причини и симптоматика трябва да се свързват само и единствено с трудовия процес. Да се разглеждат в професионален контекст. Тази особеност трябва да се подчертае, тъй като много от симптомите на прегаряне могат да бъдат открити и при други състояния и разстройства, например - преживяване на ситуационен работен стрес, психична умора, депресия, отчуждения и т.н."

Според едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г., силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни убеждава, че или учителят трябва да работи не повече от 20 години, или към него трябва да бъдат приложени компенсаторни механизми. Подобно изследване се провежда и у нас, каза д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към Конфедерация на труда "Подкрепа":

"Синдикат "Образование" от може би десетина години започна едни разговори и с МОН за един огромен проблем в учителската професия, който е фокусиран на база на много научни и световни изследвания. Още през миналия век, през осемдесетте години, бърнаутът при учителите е поставен като национален проблем на всяка една държаща на себе си и образованието нация и от 82-ра година учителската професия е в графата "рискови професии" по отношение на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти. Вследствие на което ние поискахме от Министерството на образованието да възложи на Пловдивския университет да направи едно национално изследване и диагностика на бърнаут синдрома при учителите. Там всъщност се стига до едни много стресиращи резултати - стресогенните фактори в учителската професия са над допустимите в Европа и света и ако се приема, че едно 30% бърнаут ефект в професията на учителя е нещо стандартно, в България стигнахме чрез това изследване, което е огромно и включва хиляди педагогически специалисти в България, че на места това прегаряне стига над 60%."

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, 75% от заболяванията на хората са предизвикани от стрес. Допреди няколко години в образователната система на България нямаше представителни обобщени данни за диагностика на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти, като логично нямаше и национална образователна политика за превенция на професионалното прегаряне при учителите.

Негативните последици както за личността на учителя, така и за учениците и организацията като цяло, едва ли имат точен икономически еквивалент. Тяхното изражение е по-скоро в сферата на психологическите, социалните и физическите измерения на човешкото здраве и човешките взаимоотношения, както и в чувството ни за щастие, удовлетвореност от труда и професионална ефективност. 

Последиците от синдрома на емоционалното „изгаряне” в учителската професия и за отделния учител, и за организацията като цяло показват сериозността на проблема. 

"Всеки етап на прегаряне изисква различна взаимопомощ, а това означава, че първата стъпка за справяне включва диагностика. Разбира се е препоръчително тя да бъде направена от специалист - психолог или психиатър. Тя винаги включва интервю, а понякога и прилагане на различни текстови методики. В началният етап на взаимопомощ е достатъчно учителят да промени убежденията си, т.е да преформулира отношението си, очакванията, претенциите си и целите си в професионалната сфера, като си постави една единствена задача, а тя е възстановяване на житейския баланс между професионалните ангажименти и останалите житейски сфери - семейство, приятели, личен живот и пр. .. пагубно е да се превръщат професионалните задачи в смисъл на живота. Кръгът на общуване не трябва да се ограничава само до преподавателския състав и работното място. Важно е учителят да има приятелски кръг извън училище, хора с други професии, професионална дейност, развлечение и начин на живот. Полезни са и техниките за управление на времето - например график за всяка седмица, който ще осигури време за всички области на живота" - са сред нещата, които могат да се направят при усещане за  професионално прегаряне.

*Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56