Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване, зелен транспорт, озеленяване, а това води до неустойчиво развитие на градската среда, заяви ланд. арх. Станимир Шаламанов.

"Все по- малко места, все повече бетон, все повече трафик, все по-лоши условия на обитаване, все по-лошо проветряване, замърсен въздух от това презастрояване. Градовете ни, в крайна сметка, особено през летните месеци, колкото повече изкуствена настилка има, те се превръщат в едни топлинни кладенци, които предизвикват дори от климатична гледна точка поройни дъждове лятно време. Нали от слънчевата радиация тези изкуствени настилки се нагряват и това нещо в последствие излъчва, през нощта например. Това нещо може да се преодолее с най-различни градоустройствени похвати. Но така, ако мога да се изразя, една особено важна част е озеленяването."

Зеленината произвежда кислород и пречиства въздуха. Ние не можем без нея и колкото повече се лишаваме в градски условия от нея, толкова повече ще страдаме, заяви още ланд. арх. Станимир Шаламанов. Особено в по-старите градски части, където улиците са по-тесни и където няма габарит, озеленяването е проблем. Растителността е удушена от околните сгради и от малките пространства, които са се образували. На много от по-старите градски части, където има улично озеленяване, в момента, в който то загине, няма как да бъде реализирано ново, защото няма необходимата ширина на тротоарите.

"За да имаме улично озеленяване ширината на тротоара трябва да бъде 3 метра, а пък ние в повечето случаи я нямаме. И в един момент всички дървета, които на тези тротоари загинат, те няма как да бъдат подменени... Ако всъщност общинските ръководства, общинските структури, ако имат желание за нещо такова, то винаги може да бъде реализирано и давам пример. Например една улица може да стане еднопосочна, да се промени габаритът на пътното платно и спокойно от едната страна тротоарът да стане минимален, еднопосочна улица, която изисква по- малка ширина и съответно от другата страна тротоарът да стане 3 метра, така че да може да бъде реализирано едно озеленяване. Разбира се, това може да бъде комбинирано и с джобове за паркиране."

Начините за улично озеленяване трябва да се реализират комплексно от пътни инженери, ландшафтни архитекти, като всеки казус трябва да се решава самостоятелно и да се подхожда индивидуално. Застаряването на самата растителност в градовете също е проблем, посочи ланд. арх. Станимир Шаламанов. Жизнеността на градските дървета варира между 70-80 години. Тъй като градските условия са особено утежнени от биологична точка, видовете много по- бързо достигат предела на своята жизненост. Когато реконструираме едно трасе трябва да се има предвид растителността в момента на каква възраст е и колко перспективно време и ма тя пред себе си , както и в какво здравословно състояние са дърветата. 

При реконструкция на по-малките улици е по-добре да се остави паважа, съветва ланд. арх. Станимир Шаламанов. В дългосрочен аспект ползите са много и най-различни. Асфалтът по тротоарите отвежда водата на 100 процента в канализацията. При дъждове, в зависимост от големина на плочи, на фуга и т.н. част от водата прониква надолу и това спомага да има малко влага в почвата под тротоарите съответно и за дърветата.