"Ние людете често си мислим, че сме създадени изключително за радост в света, но никога не можем да се откъснем от мъката и страданията като наша неизменна жизнена съдба. Човешкото сърце жадува за чиста слънчева радост. Земята обаче, на която протича целият ни живот, не е само градина на благополучие и радост. С първия лъч на Божия свят идва и първата сълза. Страданията в живота са неизбежни. Дълбоката древност ни е завещала мъдрите думи: "Човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре" (Иоав. 5:7). Страданията ни водят до Бог и до целебната Божия сила.
За една дивна среща на човешкото страдание с Божията чудодейна сила ни повествува св. ап. ев. Йоан Богослов в своето литургийно евангелие за тази седмица (9:1-38). Господ Иисус Христос, заедно с учениците Си се движи по една от многолюдните улици на Йерусалим. На един ъгъл близо до храма седи слаб измъчен човек и трепетно протяга ръка за милостиня. Този клетник е сляп от рождение. Лишен е от скъпия дар - зрението. Замръкнал в черната нощ на слепотата, той никого и нищо не вижда. Голяма трагедия е телесната слепота.
Христос видя нещастния сляп просяк. Трогна се от нерадостната му участ. Прояви Своята божествена милост и го изцери. Върна му виделината на очите! Слепият прогледна. Тъмната завеса падна от очите му. Слънце и радост озариха сърцето му.
Христовите ученици питат Своя божествен Учител: "Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" (Йоан. 9:2) Въпросът им е естествен и оправдан. Земните страдания и болести са Божие наказание за извършен личен или наследствен грях (Йоан. 5:14; Изх. 20:5; Втор. 5:9; Иерем. 32:18). Но за тяхно учудване и сякаш в разрез с утвърдената човешка оценка за нравствения порядък в живота, Господ отговаря: "Нито той е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (Йоан. 9:3). Има страдания в света, допуснати от Бога с висша нравствена цел - "да се явят делата Божии", за тържество на доброто и светлината.
Изцереният от Христос слепороден бе Божи избраник в страданията. С търпение и упование в спасителния Божи промисъл той носеше тежкия си житейски кръст. В страданията, в земната му несрета и в чудодейното му изцерение "се явиха делата Божии върху него". Към него се сбъднаха думите на Спасителя: "За съд дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (Йоан. 9:38).
Христос се роди и живя в света като вечна Божия светлина. Той заяви: "Докле съм в света, светлина съм за света" (Йоан. 9:5). Спасителят най-добре чувстваше силата и ужаса на мрака. Той не примири мрака със светлината. Сред тъмата на земната човешка съпротива Той победи мрака (Йоан. 1:5) и изведе човечеството към сияйния хоризонт на светлината. Спасителят ни остави Своя безсмъртен завет: "Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" (Йоан. 12:36).
Пътят на страданията е път Божи! Страданията и жертвеният подвиг на милиони любещи Господа сърца са вградени в духовното здание на Христовата Църква. Вярващото сърце знае, че Господ го посещава в скърбите и страданията, за да го пречисти и възвиси. Страданията очистват сърцето, както огънят очиства златото (Сирах 2:1-5; 1 Петр. 1:7).
Човекът е създаден за вечността. Всяка земна човешка съдба е включена във вечния Божи план. Божието око вижда всяка човешка сълза. Божието ухо долавя и най-съкровения вопъл на сърцето. В страданията Бог ни милва (Плач Иерем. 3:32). В скръбта Бог ни утешава (2 Кор. 1:4). Бог, по думите на св. ап. Йоан Богослов, „ще открие всяка сълза от всяко лице" (Откр. 7:17; 21:4).
Страданията са ключ към царството Божие. Св. ап. Петър ни призовава да бъдем съучастници в страданията и славата на Христа (1 Петр. 4:13). А св. ап. Павел мъдро ни увещава "да се хвалим със скърбите си" (Рим. 5:3). Страданията, пратени от Бога в школата на земния живот, пораждат духовна опитност и поддържат нравствената хармония в света!
Нека и ние, предани на Божията света воля, съгласно апостолската заръка изповеднически "да принасяме страданията като добри воини Иисус Христови" (2 Тим. 2:3).
Върху основата на живия крайъгълен камък Иисус Христос (Пс. 117:22; Ис. 28:16) да вграждаме сърцата си като живи камъни в най-величествения духовен строеж през вековете - Църквата Христова, за вечна Божия прослава и за тържество на Божието дело в света! Амин."
Ставрофорен иконом Димитър Йорданов
В рубриката "Съвременна Библия" - ще поговорим за гордостта! Ще си припомним началото на една от прекрасните Христови притчи. Тя ни среща с хора, които са твърде заети със "своите" неща. Заради "своите" неща човек обръща гръб и на Бога. Дали това ни прави щастливи? Определено - не!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Климатичните промени, липсата на дългосрочно планиране и остарялата инфраструктура поставят водния ни сектор под все по-силен натиск. Водните обекти заемат около 1,81% от територията на страната. България разполага с 99,7 млрд. м³ пресни води годишно, но 75% от тях са само от река Дунав, имат транзитен характер и ограничена полза за питейни нужди...
За поредна година се провежда международният конкурс Danube Art Master /DAM ("Дунавски майстор на изкуствата“). Тази година е под мотото "Нашият Дунав Нашето Бъдеще". Конкурсът има за цел да насърчи всички живеещи в Дунавския басейн да повишат своята осведоменост и да бъдат активни в опазването на реката и притоците ѝ. Националната фаза на конкурса..
Видинската детска градина "Русалка" е еко детска градина. Носител е на "зелен флаг". До него се стигна чрез редица активности за опазване на околната среда. "През септември 2024 година имаше обучение за желаещите да се включат в това движение. Ние се включихме, създадохме екокомитет и си направихме един стратегически план за действие..
Проблемът с пътния травматизъм у нас е тема, която често е на фокус заради множеството катастрофи с пострадали и загинали. Когато стане въпрос за пътнотранспортни произшествия, една от основните причини за тяхното възникване е разсейването, това коментира за Радио ВИДИН бившият министър на младежта и спорта и осемкратен рали шампион на България..
17-годишната Дара Драганинска издаде вестник за село Паволче. Чрез печатното издание ученичката от Профилираната езикова гимназия "Йоан Екзарх" във Враца иска да покаже на по-голяма аудитория богатата история и културното наследство на селището. За да бъде реализирана идеята, Дара, която е жител на врачанското село, коментира за Радио ВИДИН,..
60 години след откриването на едно от знаковите тракийски съкровища у нас, това от Могиланската могила в центъра на Враца, там отново работят археолози. До нови разкопките в района на могилата се стигна, след като там беше съборена стара къща, за да бъде построена жилищна кооперация. Археологическото проучване, което спря строежа, ще продължи до..
"Трио Балканске жице" е състав от трима сръбски китаристи – баща с двамата му сина. Това са Зоран, Никола и Желко Старчевич, които освен виртуозни инструменталисти са и преподаватели по класическа и джаз китара. Кръстили са своя стил "балкански суинг-джаз китарен етно-уърлд фюжън" . В него се усещат влияния на различни клутури, най-вече..