Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Румен Гълъбинов
Снимка: Ани Петрова

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Планът за възстановяване и устойчивост очевидно е нещото, което за момента не ни се отдава да се справим с него. Миналата година ние имахме нулева година. Нищо не получихме по този План. През 2022 година, декември получихме 1,369 млрд. евро и сега, тази година- 2024 година, във втората половина ние очакваме да получим поне още толкова като втори транш. Ако не успеем, това няма да е добре, защото тези пари, свежи пари от Брюксел биха ни помогнали много за икономиката, за стартиране на проекти на стратегически инфраструктурни обекти, на бизнеси, които реално ще донесат ръст на брутния вътрешен продукт, нови работни места, заплати, осигуровки, данъци, всичко това, от което има нужда бюджетът, а и като цяло икономиката на България."

Според Румен Гълъбинов, трябва да се готвим за членство в Еврозоната от следващата година, за да можем най-късно през 2026-а да го финализираме. 

"От петте макроикономически критерия, ние изпълняваме четири. Единствено инфлацията все още не влиза в границите на Маастрихтския критерий за инфлация, но твърде вероятно е до края на лятото или до края тази година България да съумее да отговори и на този критерий за членство в Еврозоната, така че да спазим 2025 година, от първи юли например, или най-късно от първи януари 2026 година. Макроикономическите показатели на България има всички шансове ние да ги запазим такива и в следващите от три до пет години, но големият риск тук е политическият и това дали ние ще съумеем да имаме стабилно управление."

Пред България има постижими, стратегически цели, които ще потвърдят евроатлантическия път на развитие на страната, посочи икономистът.

"Ние имаме да усвояваме не малко пари от евросредствата, и като План за възстановяване и устойчивост, и като оперативни програми. Освен това, ние бихме могли още да привлечем инвестиции, инвеститори в следващите години. Бихме могли също да положим повече усилия за влизане в Шенген по сухопътни граници, което много ще улесни бизнеса, пътуванията, транспорта, туризма, търговията и също така да влезем като членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие."

Според Румен Гълъбинов, 50-ият парламент трябва да приеме приоритетно Закон за еврото и съпътстващите го документи, което да е финалното усилие на страната ни, за да отговорим изцяло на нормативната и правна регулация, свързана с членството ни в Еврозоната. По думите му Българката народна банка продължава да работи по плана за присъединяване към Еврозоната с всички административни и технически  мероприятия.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00