Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са размити до неузнаваемост.
Годината е 1891-а. Дванадесетгодишната Флорънс и деветгодишният ѝ брат Джайлс откакто се помнят живеят в провинциалната изолираност на Блайт Хаус – отдалечено имение в Нова Англия. След смъртта на родителите им при трагичен инцидент грижата за тях е поел мистериозният им чичо, когото никога не са виждали и който очевидно изобщо не се интересува от тях. Отглеждането и възпитанието на двете деца съответно са поверени на икономката госпожа Граус, готвачката Мег и прислужникът Джон.
Романът "Флоранс и Джайлс" на английския писател Джон Хардинг е разказ от първо лице на Флорънс, а гласът на момичето е толкова завладяващ, че още с първите няколко изречения читателят свиква с него, става познат като гласът на отдавнашна позната. Едва по-късно си даваме сметка, че Флорънс може и да е само на дванадесет години, но в нея вече има нещо смущаващо, дори плашещо на моменти и това не е навикът ѝ да си измисля нови сложни думички, а е хладният ѝ, комбинативен ум. Тя е може би малко странна самотница, дори коварна на моменти, която е оставена просто да съществува в мрачното имение без никой да се интересува от бъдещето ѝ извън преките си задължения да е нахранена и добре облечена. Единственото удоволствие в живота си тя намира случайно в книгите от изоставената прашна библиотека на Блайт, където никой не влиза.
Флорънс обича книгите почти толкова, колкото обича малкия си брат, и увлечението ѝ по писаното слово граничи с пристрастяване. Това е нейното малко бягство от безкрайната сивота на скучното ежедневие в имението. Харесва Дикенс и Тролъп, но абсолютният ѝ фаворит, разбира се, е Уилям Шекспир.
Книгите са най-голямата ѝ тайна, откакто се е научила да чете сама, след като всички категорично са отказали да я научат. Че Флорънс умее да чете не знае и не бива да научава никой, особено чичо ѝ, от чийто гняв всички се боят без да могат да обяснят защо. Чичото има малко изисквания по отношение възпитанието на двамата си племенници, за които очевидно не желае да отделя от времето си, и едно от тях е момичето да не бъде ограмотявано.
За Джайлс обаче училището е неизбежно, така че в крайна сметка е изпратен в града, където бързо става ясно, че не успява да се впише в суровата среда, и скоропостижно е върнат обратно в имението с препоръка да бъде обучаван вкъщи. И ето че се налага наемането на гувернантка. Всъщност на втора такава, след като първата загива мистериозно в близкото езеро.
След смъртта на вятърничавата госпожица Уитакър в Блайт Хаус пристига госпожица Тейлър, която сякаш моментално хвърля мантия от мрак и заплаха над малкия свят на двете деца. Внезапно историите за призраци стават реалност и всички ужаси от романите в библиотеката като че ли оживяват. Започват да се случват странни, зловещи неща, а в центъра на всичко е нищо неподозиращият Джайлс. И Флорънс е единствената, която може да го спаси от демона край леглото му, може би с мъничко помощ от наивния добряк Тео Ван Хузиър – съседското момче с твърде крехко здраве, с което не съвсем по свое желание се сближава.
Романът "Флорънс и Джайлс" е наистина завладяваща нова версия на "Примката на призрака" – готическата история за призраци на писателя Хенри Джеймс. Онези, които са чели "Примката на призрака", вероятно вече виждат откровените препратки и реверансът, който Джон Хардинг прави към автора на оригиналния сюжет. Флорънс и Джайлс вместо Флора и Майлс. Имението Блайт Хаус вместо имението Блай. Госпожа Граус вместо госпожа Гроус. Джон Хардинг не се опитва да избяга от оригиналната история – дори напротив. Неговата заявка е, че пише подобрена нейна версия, но дали е такава или всъщност се е получила съвършено нова и не по-малко завладяваща призрачна приказка, читателят сам ще прецени.
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..