Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са последствията от горещите вълни

Снимка: БГНЕС

Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова работи в Националния център по обществено здраве и анализи от 16 години, посланик на Европейския климатичен пакт, един от авторите на платформата "Климатека". 

В България първият предупредителен код беше обявен на 8 юли. Тази гореща вълна предизвика множество пожари в страната и е много рискова за човешкото здраве. Има различни дефиниции за понятието "гореща вълна". В умерения климатичен пояс, където се намираме и ние, за гореща вълна се смята период с максимални температури по-големи или равни на 30 градуса за три последователни дни. 

С климатичните промени се очаква горещите вълни да увеличат своята честота, продължителност и интензивност. Глобалното затопляне не се свърза само с увеличение на средната температура, но и с повече прояви на екстремуми, една от които е горещите вълни. Според проучване в световен мащаб средно около половин милион души умират заради горещините. Между 2000 и 2016 година е установено, че броят на хората, които са изложени на горещи вълни се е увеличил със 125 милиона души. 30 процента от населението в света живее в условия, в които поне 20 дни има горещи вълни.

"Ако не се спрат емисиите до края на века, този процент ще стане 74% от световното население, а ако в момента веднага спрем и не имитираме нищо все пак 48% от населението ще бъдат застрашени до края на века", обясни д-р Спасова.

В Европа годишният брой на дните с екстремно горещо време се увеличава с по 10 на десетилетие. Европа е най-бързо затоплящият се континент, казва още Зорница Спасова. Ако средно за света температурата се е увеличила с 1 градус, то за Европа увеличението е 2 градуса. Според оптимистичния сценарий за затопляне на климата до края на века в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия се очаква да загинат около 850 хиляди души. Най-тежко ще бъдат засегнати страните от Средиземноморието и Източна Европа. За България е установено, че ако средната температура се увеличи между 2 и 3 градуса имаме двойно увеличение на честота на горещите вълни. 

"Много горещите периоди са се появили средата на 80-те години. И друго ново събитие е това, че по принцип, горещите вълни, които са характерни за юли и август, но с времето се наблюдават вече и през юни и септември все по-често. Дори около 5-8 процента от честотата се дължи всъщност на юни и септември. По принцип Южна България и по-засегната от Северна България, но това явление все по-често става характерно и за други области", допълни Зорница Спасова.

Най-горещото място у нас е долината на Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделни топлинни събития при максимални температури над 40 градуса може да достигне между 6 и 8 последователни дни. 

Последствията от горещите вълни са здравни, социални и икономически, имат последствия и за околната среда. Повишена заболеваемост и смъртност, повишен стрес и безпокойство, повишени нива на междуличностно насилие, нарушен ритъм на съня и други. Това са здравните последици. Сърдечно-съдовите заболявания също са свързани с топлината заболявания.

"Освен здравни имаме икономически щети. Това са загуби на производителност, увеличени разходи за здравеопазване, загуба на реколта, щети върху инфраструктурата, повишени разходи за охлаждане и т.н... Какви са последствията за околната среда? Това са изостряне на условията за засушаване, повишен риск от горските пожари, загуба на популации, разпространение на вредители и болести заради по-високите температури", посочи д-р Спасова.

Д-р Спасова смята, че в България следва да се изготви план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50