Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КНСБ: 1/3 от българите работят за под 1000 лева месечно - достатъчни ли са?

Снимка: Радио Видин

1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие - с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка към второто тримесечие на тази година. Той посочи, че за периода минимален спад има и за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години - необходимият нетен доход за него е 2615 лв. На тримесечна база спадът е с 0,1 процента. На годишна обаче необходимият доход спрямо юни 2023 г. нараства с 3,6 на сто. За тричленно семейство това са с 91 лв. повече, а за един работещ, живеещ сам, с 51 лева. Спрямо юни 2022 г. увеличението е съответно с 333 лева и със 185 лева. Към месец май тази година 1,6 млн. от работещите са с доход под заплата за издръжка за един работещ, а година преди това са били 1,7 млн. За една година хората над заплатата за издръжка са пораснали от 32,6 на 38%, т.е. стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка, но все още съотношенията не са наполовина, т.е. не сме стигнали и половината работещи да получават необходимите средства за издръжка, но се движим в правилната посока. Достатъчни ли са средствата, които получават от работна заплата месечно българите? Работещите у нас са с трудови възнаграждения до 1000 лв. предполага, че те са "нископлатени работници", които захранват категорията "работещи бедни", става ясно от направените изчисления от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Основният фактор, повлиял върху заплатата за издръжка през второто тримесечие, е успокоението на инфлационните индекси в глобалната икономика. След като последните две години имахме нарастване на инфлацията, то през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване, което рефлектира и върху нашата икономика. Стабилизиране има на цените на енергоносителите и на основните суровини. На годишна база (т.е. спрямо юни 2023 г.) има намаление от 9,2% на природния газ. Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене към края на второто тримесечие е 572 лв. за едно работещо лице, което са 39,4% от общия разход. Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"Абсолютно тревожен е този факт, както става ясно и от нашето изследване. Това са хора, които работят и всеки един от нас може да си даде сметка за какво могат да му стигнат тези 1000 лева. Те са абсолютно недостатъчни и за съжаление тази статистика през последните години не се е променила значително и ние продължаваме в нашето изследване да отчитаме този негативен за нашето общество факт. В една такава среда на политическа нестабилност за синдиикатите също е доста трудно да работим. Стремим се непрекъснато да сме конструктивни, да даваме предложения и да се търсят начини да се подпомагат работещите хора в България." 

Ще бъде ли повишена минималната работна заплата от началото на следващата година и към кого синдикатите ще предявят своите искания, ако няма сформирано редовно правителство през есента - това попитахме още Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"По отношение на минималната работна заплата, ние имаме действащ механизъм към момента и той е записан в Кодекса на труда, така че при наблюдавания ръст, който имаме на средната работна заплата през последното тримесечие съвсем очмаквано и резонно ще имаме ръст и на минималната работна заплата. По предварителни изчисления минималната работна заплата може да достигне 1080-1100 лева от началото на следващата година, така че ние не можем да искаме нещо повече от това, което е разписано като законодателство. Все пак когато след 1 септември министърът на труда излезе с постановление, ние ще настояваме за един растеж с около 15%, който от наша синдикална гледна точка изглежда приемливо увеличение. "   

Стажант репортерът на радио Видин Сабрина Цветанова попита видинчани колко пари са им нужни за да живеят нормално и стигат ли им месечните доходи:

"Не, естествено, че не, както на повечето хора предполагам, но лично на мен не ми стигат. Харча най-много предимно за битови неща - храна, сметки и вече каквото, ако остане ... Да, на мен ми стигат, защото може би вече си подреждам приоритетите по-добре на този етап в живота си. В крайна сметка човек наистина трябва да преценява, защото животът става по-сложен и все по-трудно се живее. Хубаво е човек да може да каже "стигат ми", но ми стигат защото имам партньор, защото разчитаме и на неговата заплата, но ако човек трябва сам да се справя с такава заплата е трудно. Имам приятелски кръг, които трябва сами да справят със заплата около тази и определено е трудно."

Какво се случва с инфлационните процеси в разгара на лятото - потърсихме икономиста от ИПИ Адриян Николов:

"Намираме се за съжаление в един момент на леко забързване на инфлационните процеси, но това разбира се има своето доста ясно обяснение. То се крие най-вече в повишаването на цените на туристическите услуги на хотелите и ресторантите, тъй като при тях на фона на голямата инфлация от 2022 година особено имаше едно доста трайно забавяне, защото в хода на пандемията имаше доста силен спад откъм търсенето, особено от чужденци на туристическите услуги в България."

Остана ли еврозоната на втори план, предвид политическите сътресения и все още липсата на редовно правителство - това попитахме още Адриян Николов, икономист от ИПИ:

"Българският лев си е стабилен генерално, благодарение на инструментите на валутния борд, който стои вече повече от две десетилетия в основата на българската икономика. Провеждането на референдум пък е стара теза на една политическа сила и това е "Възраждане" очевидно, която е изключително агресивно настроена против въвеждането на еврото и смяната на българската валута, тъй като смятат, че левът е символ със стойност, който генерира национална идентичност. Тук проблемите са други - българското правителство, което и да е то, ще може да потърси конвергентен доклад през октомври и ноември и ние ще сме изпълнили инфлационния критерий, което означава, че влизане в еврозоната към средата на 2025 година не е невъзможно."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще продължи ли бизнесът да залага на чуждестранни работници?

Разрешителните, издавани от Агенцията по заетостта за работници от чужбина, растат ежегодно. Тази година се очаква те да са 40 000. Това съобщи преди дни Николай Николов, член на Българска асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта. Има няколко основни направления, от които идват чуждестранните работници, в..

публикувано на 09.07.25 в 10:45

Внимание! Рекорден брой пожари

Рекорден брой пожари са гасили пожарникарите в цялата страна през изминалото денонощие, алармират от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Само за 24 часа огнеборците са реагирали на 281 сигнала за произшествия. Ликвидирани са общо 231 пожара . Част от тях са били в област Видин. Огнеборците са гасили пожари с материални..

публикувано на 08.07.25 в 13:05

Очаква ли ни водна криза и това лято

Тази година още през юни се наблюдава засушаване и високи температури.  Заради сушата миналото лято на воден режим за две- три седмици са били хората от мездренското село Лютиброд. Градини не се поливаха, всичко беше изсъхнало, спомня си кметът Елена Коцева : "Всяко лято има проблем, но за по много малко, за по една-две седмици примерно...

публикувано на 07.07.25 в 14:50
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца . Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град...

публикувано на 01.07.25 в 13:40

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на..

публикувано на 30.06.25 в 14:07