Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отворете очите и сърцата си за "Повелителката на книгите"

Снимка: Радио ВИДИН

Какво ще кажете да си починем малко от трилърите и драматичните любовни романи, наложили се като традиционни за лятото, и да отворим един роман за книгите? По-конкретно, да отворим очите и сърцата си за „Повелителката на книгите“ – роман на американската писателка Карън Хокинс.

„Повелителката на книгите“ е от историите, които сякаш хващат с топла ръка читателя и го отвеждат в някое малко южняшко градче, пълно с онази особена магия, характерна само за тези места. Ако нямаш очи за нея, ще видиш само западащи сгради, прахоляк и пусти улици с избелели цветове, но ако си от хората с дарба да виждат… Е, тогава това е книга за теб. Книга, в която никой не бърза за никъде, всичко се случва плавно и спокойно, не плаши, не държи в напрежение. Иначе казано, книга за сърцето, заредена с точната доза вълшебство и може би мъничко аромат на лавандулов чай.

Грейс Уилър е независима, делова жена, която е свикнала да се справя с предизвикателствата като главнокомандващ на агресивна малка армия – тя просто ги прегазва. Знае откъде е тръгнала и какво си е обещала. Има цели и е наясно, че трябва да работи здраво, за да ги постигне. Но, както казват хората, животът е всичко онова, което ни се случва, докато си правим планове. А на Грейс изведнъж ѝ се случват твърде много неща, които този път няма как просто да прегази. Сестра ѝ е мъртва, стоварвайки на нейните рамене отговорността за дванайсетгодишната Дейзи и за приемната им майка мама Джи, която скоростно губи ума си заради деменцията.

И Грейс разбира, че понякога животът ти отправя предизвикателства, които могат да прегазят теб. Че може да ти се наложи да отложиш мечтите си или напълно да се откажеш от тях и да напуснеш добре платената си работа в големия град, за да приемеш нископлатена чиновническа длъжност в западащия Дъв Понд – малко градче със собствен чар, вълшебство и доза причудливост, което на свой ред се нуждае от голямо спасяване и от магия, която да го опази от мрачното бъдеще.

Книжният плъх Сара Дъв, за разлика от Грейс, не познава амбицията и яростта. Може би защото е седмата, най-малка сестра от едно почти вълшебно семейство и никоя амбиция не може да е чак толкова голяма сред толкова много сестри. Семейството ѝ е същото, за което се знае със сигурност, че е сърцето и душата на градчето още от основаването му, призвано да го закриля и държи живо.

Още на седем години Сара, която единствена от сестрите си, дори когато пораства, упорито продължава да вярва във феи, тролове и призраци, установява, че може да чува гласовете на книгите в градската библиотека на Дъв Понд. В това е силата ѝ! И Сара вярва, че тя е тази, която трябва да опази своето градче от разрухата, докато не среща Грейс Уилър.

Колкото Грейс е решена възможно най-скоро да се махне от това затънтено място, толкова повече Сара е убедена, че то има нужда именно от Грейс, за да възкръсне. Така твърди старият дневник с кожена подвързия, който дреме в една от витрините в библиотеката. Пък и съседът на Сара – мрачният и необщителен ветеран Травис Паркър – може би има нужда именно от Грейс, Дейзи и все по-обърканата мама Джи, за да обърне гръб на миналото и най-накрая да може да заспи спокойно поне за една нощ. Трябва му ново семейство. А Сара е най-добрия приятел на Трав и няма да се спре пред нищо, за да помогне – на него, на Дъв Понд и на Грейс, колкото и Грейс да не иска да има нищо общо с никого и нищо тук.

В основата си „Повелителката на книгите“ – макар и типична за магическия реализъм, макар и книга, в която книгите са част от действащите герои, със собствено мнение, – все пак си остава книга за отношенията между хората с особен фокус върху семействата и приятелствата. Разбира се, и за романтиката, защото в нея има много романтика. Книгите и романтиката са две неделими половини от едно цяло и Карън Хокинс го е разбрала прекрасно.

Карън Хокинс е автор на редица бестселъри на Ню Йорк Таймс и на USA Today. Родена е в Източен Тенеси, където разказването на истории е начин на живот, но се премества със съпруга си и множеството си от осиновени кучета в мъгливата Великобритания. Самата тя казва за себе си, че пише по шест до осем часа на ден, освен в дните, когато чете научна литература за неща, за които никога няма да пише, похапва или затваря очи в „писателска дрямка“, по време на която крои планове и сюжети за нови книги.


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46