Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно е рентите да бъдат намалени

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

Снимка: Радио Видин


В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова. Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: 

"Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски... Годината е сушава, количествата дъжд, които паднаха последните дни, не са достатъчни за следващата сеитба... Като цяло природата ни наказва... 

...За безснежни зими има решения, химията работи- измислят нови торове, но всички желаем сняг- това е влага за растенията... 

...Житото донякъде ни спасява, но ниските добиви на пролетниците- тук търпим огромни загуби, които житото не може да компенсира...  Много хора залагат на 4-5 култури, за да компенсират. Рапицата спасява много колеги, но нашето стопанство не разполага с нужната техника... Прогнозите са, че цялата есен ще е сушава, затова е рисковано да се сее рапица...

...Жънем 300-350 кг. от декар слънчоглед, но това покрива само и единствено семената, препаратите и торовете. Как ще оправим рентите, не знаем, а предстои следващата стопанска година... Кредитите не са решение, но към момента няма как- прибягваме и до тях...

...Ниските изкупни цени на продукцията са в основата на нашите загуби, а докато земеделската продукция е борсова стока, никой няма да отчете нашите загуби. Има държави със свои политики- държавни борси, които определят цени на продукцията още в началото на годината, земеделците могат да разполагат с някакви средства, които да ползват предварително за торове, препарати.  При нас няма такава политика, дори да има идеи- правителство няма..."

Средно по 300 кг. от декар пролетници са ожънали тази година, но по думите на Десислава продукцията се търси на цени, които не могат да покрият разходите. 

"Всеки се спасява индивидуално. Има търсене, но цените не са задоволителни. Не може при добив 350 кг царевица и цена от 34 стотинки да очакваме да покрием разходите... Семенарските компании предлагат устойчиви сортове, но от горещините царевицата изгоря преди да узрее... Напояването е особено важно, но това не е инвестиция, която не може да си позволи всеки... Отвориха проекти, които дават възможност за напоителни съоръжения, но всеки земеделец сам не може да се справи. Трябва да е общо, за всички- дори после да ползваме наем за амортизация на съоръжението... Самите имоти не са наши, това, което ползваме, е под наем или аренда - има много проблеми, които стоят пред нас, за да изградим такава система... В нашите земи е имало напоителни системи, но не са се съхранили..."

Проблем тази година са и рентите, затова вероятно те ще бъдат намалени:

"Готови сме да се лишим от имоти на някои собственици, ако не са съгласни. Чух колеги, че са взели общо решение да се намалят рентите, и то драстично. Новите договори са на база процент от добива и цена на продукцията, мисля, че е посочено 30 % - ако са добили 300 кг, 100 кг. е рентата. Няма откъде да дадем по-големи ренти. Миналата година почти всички прибегнахме до кредити, за да изплатим рентите... Предложихме да има таван на рентите, защото много са факторите, които влияят върху рентите.  Никой не отчита фактора отдалеченост- продукцията ни се изкупува с 20 лева по-ниско от тази  във Враца, с 50 лева от тази в Бургас. . Торовете ни са с 50 до 70  лева повече на тон, отколкото в Бургас, Русе..."

Среден земеделски производител е Десислава Петрова. Работи със семейството си, дават хляб и на няколко души- основно механизатори. Обработват малко под 5000 декара земя в землищата на общините Брегово и Видин. Отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Притеснението й тази година е, че заради ниските добиви и ниските изкупни цени, ще се наложи да намалят рентите. Според нея, при изпълнение на изискванията по различните мерки от Стратегическия план, административната тежест върху земеделците се увеличава, а често поставените условия са трудно изпълними:

"Въведе се много писане, много смятане... Всички документи се входират онлайн, понякога системата не работи... Много колеги се отказват да кандидатстват по тези схеми, само за да не им се намалят субсидиите- така или иначе не са изравнени с европейските..."

За десетките години, в които се занимава със земеделие, Десислава е разбрала, че за да има успех човек, трябва да влага душата си във всяко нещо, с което се захване. И да продължава напред, независимо от сушата, ниските добиви и ниските цени, независимо и от административните спънки в сектора. Да продължава с надеждата, че следващата година ще е по-добра.   



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Кандидати за подмяна на отоплителните уреди проверяват дали са одобрени по проекта.

Във Видин продължава подмяната на старите отоплителни уреди с нови

Над 3300 кандидати са одобрени по първата покана на новия проект за подмяна на старите отоплителни уреди във Видин . Общо 4 660 домакинства подадоха заявления за участие. По част от заявленията има забележки, които в едномесечен срок могат да бъдат отстранени, обясни заместник-кметът Десислава Тодорова : "Одобрени са 3364 заявления за интерес,..

публикувано на 05.03.25 в 14:32

Ученици от Видин почетоха Освобождението с рецитал и изложба

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин организира изложба и рецитал на учениците от 4-ти "а" клас с класен ръководител Валентина Войнова по повод 3 март . Отбелязването на празника беше под мотото “Освобождението на България - нашата гордост”.  "Много добре се справиха децата, като за тях беше едно незабравимо изживяване...

публикувано на 05.03.25 в 14:30

Общинският съвет в Макреш разгледа 7 докладни записки

Общинските съветници в Макреш се събраха на редовно заседание с дневен ред от 9 точки. По-важните от тях са докладна записка, внесена от кмета на общината Митко Антов относно Приемане на правила за ползване на пасищата, мерите и ливадите на територията на община Макреш и годишен план за паша за 2025 година. Общинският съвет гласува и одобряване на..

публикувано на 05.03.25 в 14:00

Видин се включва в инициативата "От здравето на мама за мен по-важно няма"

Видин става част от кампанията "От здравето на мама за мен по-важно няма" . Инициативата за нея е на онколога д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София и създател на първото мобилно приложение за рак на гърдата у нас...

публикувано на 05.03.25 в 13:00
Поглед към Стамбол капия, март 1942 година.

83 години от голямото наводнение на Видин

Днес се навършват 83 години от най-голямото наводнение в историята на Видин . То застига града в нощта срещу 4 март 1942 година , около 2:30 ч., когато водите на река Дунав заливат града с 5-метрова вълна. Причина за наводнението е задръстване на ледовете по реката. Мащабите на бедствието са огромни, а пораженията - катастрофални.  От..

публикувано на 04.03.25 в 16:53

Жителите на Връв искат асфалтирани улици и нов ВиК тръбопровод

Нерешени с години проблеми доведоха до  свикване на общо събрание на жителите на село Връв, община Брегово. Това е първото такова събрание от поне 20 години, каза пред Радио Видин председателят на инициативния комитет Галя Маринова : "Като млад човек, естествено, много неща ме възмущават. Всичко е спряло по времето на комунизма и няма никакво..

публикувано на 04.03.25 в 13:10

Ученици от Видин изграждат култура на толерантност

Ученици от видинското Основно училище "Иван Вазов" проведоха преди дни инициатива "Ден на розовата фланелка". Проявата е част от Международния ден за борба с тормоза в училище , който се заражда в Канада и се провежда всяка последна сряда от месец февруари, обясни за Радио Видин Кирил Георгиев , педагогически съветник в училището:..

публикувано на 04.03.25 в 13:00