С четка и сърце: Ивайло Митов създава изкуство и дарява надежда

публикувано на 08.10.24 в 17:30

Снимка: Личен архив

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ивайло Митов е изключително талантлив млад художник, който избира тишината на родното си село Костелево пред суетата на големия град. Сред красотата и спокойствието на Врачанския край, той успява да се вдъхнови за творбите си. Както сам се изразява - "душата и тялото трябва да са синхронизирани, за да може да твориш". Този синхрон той успява да намери, завръщайки се към корените. Разговаряме с него за това как и кога се е зародил интересът му към рисуването, какво го е подтикнало да вземе решението да напусне София, както и за важната роля на спорта в живота му.

"Реших да захвърля всичко и да се прибера на село, за да творя... Сънувах себе си като малко дете, което ми повтаря, че вече няма време, и ако не започна да се занимавам с това нещо, което един вид ми е дар, всичко ще отиде на боклука... Това нещо се повтаряше периодично, всеки ден почти, и аз бях стигнал до степен, в която не можех да спя... В София, аз тази синхронизация не можех да я постигна. Заради това също и спортувам толкова много..."

Ивайло разказа и повече за картините си, а също и за техниката, която използва:

"Аз рисувам маслен живопис... Всичко се създава ръчно, нищо не се копира, директно се рисува с четка и това нещо отнема страшно много време... Маслото е материал, който се контролира много трудно и изисква да си оставиш сърцето, за да се получат нещата..."

С картината на Ботев, която казва, че му е на сърце, той успява и да помогне. Продава я на благотворителен търг за сумата от 35 000 лева, а средствата дарява в полза на младо момиче, което се бори с коварна болест:

"Като цяло, аз исках да помогна... Ако помогнеш на някой, това ти захранва, един вид, и самата душа. Ти се чувстваш много по-добре... Ако всички се научим да даваме, нещата ще са много по-добре, като цяло, в целия свят... За Ботев идеята, ако трябва да го синтезирам, аз от много време искам да го нарисувам, и реших да не изкарвам пари, а да помогна с него на някого, защото за мен да сложиш цена или да се опиташ да изкараш пари от това нещо, не ми изглежда много редно..."

Ивайло, освен безкрайно талантлив, е и един прекрасен пример. За него рисуването не е просто израз на творчество, а мисия и призвание.

Чуйте повече в звуковия файл.