Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Революционерът от Враца: Цвятко Бобошевски и борбата му за справедливост

| Интервю
Снимка: РИМ-Враца

Цвятко Петров Бобошевски е име, което може да не е познато на мнозина днес, но в началото на 20-и век той е един от онези българи, чийто живот е бил пълен с противоречия, идеали и страстна любов към свободата и справедливостта. Роден през 1884 г. във Враца, той израства в бурни времена за България - време на революционни вълнения, на борба за национална идентичност и свобода. Бобошевски не е бил обикновен политик или военен, въпреки че животът му преминава през тези две роли. Той е човек, който е страстно отдаден на каузите, в които вярва, и които не се страхува да се противопостави на силните, дори и това да коства живота му. От ранни години Бобошевски проявява интерес към обществените дела. В началото на 20-и век България е млада държава, още неукрепнала и търсеща своя път. В тези години националните идеали горят силно в сърцата на младите мъже като него. Той се включва в политическите борби, като се присъединява към Българската комунистическа партия, въпреки че това е рискован избор, защото режимът става все по-враждебен към комунистите. 

През 20-те години на миналия век политическата обстановка в България е особено сложна и често насилствена. Много хора са преследвани заради идеите си, а Бобошевски не прави изключение. Той става част от така наречената въоръжена съпротива срещу режима и води нелегален живот. Историята за него обаче не е просто история на борец за кауза. Той е човек с дълбоки морални устои и се води не от желанието за власт или лично облагодетелстване, а от стремежа за справедливост за обикновения човек.

Трагичен момент в живота на Цвятко Бобошевски идва, когато той е арестуван заради революционната си дейност. Това не е просто момент на залавяне, а цялостен сблъсък на личната му борба срещу една система, която той вижда като несправедлива. През 1925 г., след атентата в църквата "Света Неделя", комунистите стават основни цели на репресии от страна на държавата. Цвятко Бобошевски е сред тези, които плащат най-високата цена за идеалите си. Той е убит от Държавна сигурност в същата година, ставайки жертва на един брутален и кървав период в българската история.

И все пак, когато говорим за него, не бива да виждаме само трагичния му край. Трябва да видим и човека зад идеолога - този, който е вярвал, че България може да бъде по-добра. Един от най-човешките аспекти на неговата история е неговата вяра в младото поколение. Цвятко Бобошевски е бил убеден, че промяната може да дойде, ако хората имат смелостта да се борят за своето бъдеще, без значение колко трудно е това.

Семейството му, близките и хората, които са го познавали, го описват като човек с голямо сърце. Той не е бил просто революционер, а баща, съпруг, приятел. Неговите лични отношения показват, че дори в най-мрачните времена, човешкото в него не е било унищожено. Разказите за него показват човек, който е страдал от репресии, но никога не е изгубил вярата в своите идеали. 

Неговата правнучка Мила Босолова разказа истории за своя прадядо. 

"За моя прадядо Цвятко Бобошевски съм имала възможността да слушам единствено от неговата дъщеря Милка Босолова, която е и моя баба. предвид факта, че той е починал 1952 година, аз съответно съм родена 1989 година, не съм го познавала и моите роднини, с които аз се познавам, също не са го срещали, така че това, което съм слушала от баба ми е общо взето и образът, който съм си изградила за него. Това което мога да кажа е, че самата тя, Милка, до последния ѝ час величаеше баща си и беше изключително горда с всичко, което е постигнал и е направил, затова включително и последните си години самата тя се погрижи да събере всякакви документи и материали, които биха могли да бъдат полезни за музея във Враца и за една изложба, която впоследствие се направи. Приемаше го като дело, което трябва да свърши в името на баща си. Общо взето той беше фигурата, на която се възхищаваше през целия си живот. Това, което винаги е разказвала, е, че къщата в София, в която са живели и която и към ден днешен, етаж от нея, все още е притежание на нашето семейство, за което ще сме им винаги благодарни, разбира се, въпросната къща са я наричали "Министерството на Враца" на шега, тъй като той до последно е давал мило и драго за града и за района. Бил е в непрекъснати взаимоотношения с хора оттам."

Другата дъщеря на Цвятко Бобошевски - Елка, няма деца, затова Мила и нейният брат Стефан Босолов са последните преки наследници на Бобошевски, разказва още Мила Босолова.

Цвятко Бобошевски е пример за това как човек може да жертва всичко за кауза, в която вярва, но също така ни напомня, че зад всяка революция стоят реални хора с техните лични истории, страсти и мечти.

Повече по темата чуйте в прикачения файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05