Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическа стабилност искат българските общини

Снимка: Радио ВИДИН

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада. 

Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман политическа непредвидимост и когато имаш политически реваншизъм, каза кметът на Община Враца Калин Каменов.

"В крайна сметка изборите са си избори и след тях политиците, онези, които са в изпълнителната власт трябва да подкрепят българските общини, а не да действат в противовес на интересите на гражданите заради политически интереси. Затова в такава ситуация се работи изключително трудно и проблемите пред общините са изключително много свързани с инфраструктурата, с недостига на бюджетни средства за издръжка на администрацията, с недостига на средства за осигуряване на социалните услуги, с недостига на средства за поемане на разходи за финансови корекции, които се налагат на 99 процента от проектите, по които българските общини кандидатстват. Което смятам, че е изключително нелепо, абсурдно и несправедливо. Санкции се налагат от управляващите органи, които се създават от българските управляващи. За нас е изключително неправилно. Самата Европейска комисия буди недоумение защо българската държава  само санкционира своите общини за щяло и нещяло, заради което после патят и страдат българските граждани", заяви Калин Каменов.

Калин Каменов е категоричен, че без политическа стабилност няма как да има развитие на българските общини.

"Въпреки всичко, със собствени средства, успяваме да привличане инвестиции и да връщаме голяма част от хората, които през годините са напуснали нашия град с инвестиции на първо място в образованието. Смятаме, че хората са най-важният ресурс в едно населено място и без хора не може да се прави нищо", допълни градоначалникът.

Враца тази година беше общината с най-богата културна програма. От началото на годината са проведени 47 фестивала, а до края на годината предстоят още 10. Тази богата културна програма изпълва града с посетители, което е добре за бизнеса в града.

"Със забавеното изпълнение на пътя от Ботевград до Мездра много трудно могат да се привличат инвеститори, защото в крайна сметка те трябва да идват, да излизат, а когато нямаш път как да правиш инвестиции", смята Калин Каменов.

Въпреки липсата на път до Враца инвестиционният интерес е завишен- сега се очаква първа копка на голям ритейл парк, който ще се изгради в началото на града; до края на годината предстои отварянето на завод за сладкарски изделия; водят се преговори с голяма международна компания, която иска да прави завод за производство на сглобяеми къщи.

Община Мездра не прави изключение от другите общини. Проблемите са ясни- несигурност от времето на пандемията до момента. Това заяви кметът Иван Аспарухов. За разлика от Враца, където се очакват нови инвеститори, в Мездра голямо местно предприятие има намерение да напусне България.

"Когато има добра икономическа среда, нещата се развиват. Причината е повишаване на разходите за труд с тия предвиждания, повишаване на разходите за енергоносителите. Нима не знаете каква е причината? ... Нямаме нормална българска икономика с български гръбнак. Разчитахме дълго време на външни инвеститори, па те както идват така са и отиват, това трябва да е предсказуемо. В такъв смисъл. Какво да ви кажа? Тая цялата несигурност в държавата се отразява драстично и върху работата на местната власт, нали в такъв смисъл, чисто негативен", каза кметът Иван Аспарухов.

Става по-трудно за всички общини, категоричен е кметът на Мездра. По-стабилна от местната в тази държава няма и хората се обръщат за всичко към Общината.

Ние от след пандемията живеем в някаква непредсказуемост и не може да влияем на този процес, смята кметът на Мездра Иван Аспарухов:

"Не могат ли да проумеят най-после каквито и ще да са политическите сили, че в тази държава трябва отново малко стабилност, да си стъпи на краката."

Общините искат стабилност в инвестиционната програма. И друго- няма нито една отворена инфраструктурна програма:

"2024 година приключва, 2027 приключва плановият период. Какво да планираш? За кое?"

Поредните избори са допълнително натоварване за Общините, защото цялата тежест на организиране и провеждане на изборите пада на българската община. Което ангажира времеви и човешки ресурс, както и спъва нормалната работа, заяви кметът на Община Берковица Радослав Найденов.

"Има ежедневни проблеми. Има проблеми, свързани с това, че няма редовно правителство, но ние въпреки всичко работим, защото последните години е традиция да има проблеми, така че опитваме се да смекчим негативизма и това да не дава по никакъв начин отражение върху хората."

В общината продължава възстановяването на пострадалата от наводнението миналата година инфраструктура.

"Имаме проекти, действаме по издаване на разрешения за строеж... Надяваме се, че зимата ще бъде мека, защото имаме амбициозна  програма и не мислим да спираме строителството, така че да може да се решават още инфраструктурни проблеми", допълни Радослав Найденов.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45