Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20% върху хляба и дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката ще е 400 млн. лева, съобщи финансовият министър. От бранша реагираха остро и се надяват на нормален диалог с новите управляващи по този въпрос. В проекта за бюджет 2025-а не се предлагат промени в ставките на основните данъчни закони - Закона за ДДС, Закона за данъците на фирмите и на данъка върху доходите на физическите лица. От КНСБ пък подкрепят промените в данъчните закони, но са против философията на данъчно-осигурителната система в България, която натоварва по-бедните хора. От синдиката обявяват, че имат предложения за промени в данъците, с които приходите в бюджета ще се увеличат с 4,7 млрд. лева за една година. Предложенията включат вдигане на ставката на корпоративния данък от 10 на 15 процента и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Как реагират ресторантьорите и хлебарите на новия проектобюджет и как ще се отрази на работата им евентуалното повишение на ставката за ДДС на 20%? 

Председателят на Българската асоциация на заведения Ричард Алибегов поясни, че до момента няма година, в която ресторантьорския бранш да е внесъл по-малко пари в хазната от 2019 г. насам. Той продължава да защитава мярката 9% ДДС за ресторанти и заведения и обясни, че зад него стоят много хора. Според Ричард Алибегов некадърни политици са изхарчили парите в бюджета, за да се стигне до дупката в хазната, а вината не е в ресторантьорския и хотелиерския бранш. Той припомни и кога бе въведена ставката от 9% за сектора:

"Ставката беше намалена по време на COVID-19. Като се има предвид, че през тези две години и половина, ние една година и половина близо не сме работили или сме работили с рестрикции, така че това ДДС не сме го ползвали. Като не работи заведението, ако ще и нула да е ДДС-то, няма значение. В Европа за пореден път им показваме на политиците, че от 2008 година е намалена ставката за ресторантьори и хотелиери - нищо общо с COVID-19. Браншът се задъхва, много голям разход има на работна ръка в този бранш, най-големият може би. Няма опция за машинизация - едно предприятие може да кандидатства по някоя европрограма, да вземе машини, да съкрати част от работните места и така да спести пари, но в нашия бранш това е невъзможно."

Според Ричард Алибегов, ако се върне ставката от 20% ДДС за ресторантьорите, ще се стигне до освобождаване на служители и намаление на заплатите. В Европа не им пречи въпреки намалената ставка за хотелиерство и ресторантьорство, да имат намалени ставки и за други стоки и услуги, изтъкна още той. От бранша са оптимисти, че най-сетне ще имаме редовно правителство и нормалният диалог с управляващите ще бъде възстановен.

Потърсихме ресторантьори от Северозападна България. Разговаряхме с Малвина Аристотелова, собственик на заведение в централната част на Видин. 

"Клиентите се завръщат в топлите месеци и тогава сме добре, благодарение на корабите, които пристигат във Видин, защото това са свежи пари. В студените месеци си има отлив или идват редовните клиенти, които пият по едно кафенце. Тези 20% ДДС със сигурност ще се отразят върху цените на стоките и държа да отбележа, че постоянно се повишават цените на продуктите, които купуваме, знаем, че и токът е поскъпнал. По време на COVID-19 нямаше внос, но сега има внос и всичко пак е нагоре и пак на нас ще ни се наложи да повишаваме цени" - коментира Малвина Аристотелова.

Хлебопроизводителите също се притесняват от евентуалното връщане на ставката от 20% за ДДС в сектора от 1 януари. Проблемите в бранша не са малко, каза за радио Видин Валери Кръстев, хлебопроизводител от Монтана. Какво ще се случи с цената на насъщния?

"Цената на хляба ще се качи с толкова горе-долу, защото ще се вдигне цената и на брашното като консуматив. Секторът изобщо не е цъфнал, защото 80% от колегите затвориха врати в рамките на няколко години. Положението е зле и ако качат с 20% ставката за ДДС, значи тогава нещата ще ескалират, ако един хляб е 1.20 ще стане 1.60 лв. поне минимум, със същия грамаж. Говорим за едрова цена, а търговецът ще си сложи неговата и ще стане 1.80 лв." - каза Валери Кръстев.

Според публикация във Фейсбук, цитирана от БНР, в сравнение с редица европейски страни България е с най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти. Според него основният ДДС в Малта е 18%, а върху храните ставката е нулева (с изключение на някои преработени храни и полуфабрикати). В Люксембург основният ДДС е 17%, a за храните важи т.нар. "супернамален" данък добавена стойност от 3%. В Северна Македония основният ДДС е 18%. Намаленият от 5% се отнася за храни, питейна вода и др. В Швейцария основният ДДС е 8,1%, a 2,6% е за основни хранителни продукти. Кипър e със стандартен ДДС от 19%. Досега за основните храни бе 0%, а от 1 октомври вече е 5%. В Румъния данъкът добавена стойност е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на сто. В България е 20% стандартния ДДС върху храните, а 0% върху хляба. В списъка прави впечатление, че присъствието на страни е произволно и някои държави от ЕС и региона липсват от него. 

Унгария - 27% ДДС, 5% за свинско, птиче месо, риба и рибни продукти; 18% за изделия от пшеница, брашно и царевица, мляко и млечни продукти. Дания - 25% ДДС, няма намалена ставка за храни. Норвегия - 25% ДДС, който е намален за храни на 15%. Албания - стандартен ДДС от 20%, няма намален за храните. Хърватия - 25% ДДС, 5% за хляб, мляко и млечни продукти. Съдържанието на разпространявания във Фейсбук списък с ДДС на храните в различни европейски държави общо взето е вярно с някои разминавания, но така представени данните са подвеждащи, тъй като липсват държави с по-висок ДДС от този в България, в които няма намален данък добавена стойност върху никакви хранителни продукти.