Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Снимка: ИПИ

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". 

Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, но столицата запазва водещата позиция. 

Видин е сред областите с най-слаби показатели в сферата на доходите и стандарта на живот. Инвестиционната и бизнес активност в област Видин са сравнително слаби, а инфраструктурата е недобре развита. Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари специалисти и на легла. 

Монтана също е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват едновременно и остават значително по-неблагоприятни от средните за страната. Инвестиционната и бизнес активност в областта са сравнително слаби. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава по-ниска от средната за страната. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Културният живот и туризмът в област Монтана са сред най-слабо интензивните в страната.

Донякъде изключение от негативните тенденции в Северозапада е област Враца. Брутният вътрешен продукт на човек от населението във Врачанско продължава да нараства, отчита анализът. Нивата на заетостта и на безработицата намаляват едновременно. Враца е сред областите с подчертан индустриален профил и делът на работната сила със средно образование е сравнително висок. Икономическата и инвестиционната активност в областта остават сравнително ограничени. Качеството на пътищата не се подобрява. Коефициентът на естествен прираст се запазва значително по-нисък от средния. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Враца е областта с най-голям относителен брой на полицаите. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността спрямо населението в областта са сред най-високите в страната. Културата и туризмът не са силно застъпени.



"Наблюдава се бърз икономически растеж във всички региони след пандемията от Ковид-19, но силно неравномерен. Добре се представят областите, които разчитат на туризма, както и регионите, които са свързани с енергетиката - Стара Загора и Враца, защото заради инвазията на Русия в Украйна имаше много силно увеличение на цената на всички енергоносители и високи цени на тока. Сходна динамика има и в някои по-малки земеделски региони заради ръста на цените на житните и маслодайните растения", обясни Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Области като Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност допълнително изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък. Здравните показатели също подчертават значителни различия между регионите. Очакваната продължителност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя достига 75,4 години, а най-ниска - във Видин и Враца. Областите от Северозападна България са с най-висока безработица в страната, като нивото й расте през последните години - до 14,7% във Видин през миналата година, 12,26 в Монтана и 10,45 в област Враца, при средно за страната 5,34 на сто. Видин и Монтана са сред областите с най-застаряващо население - около 30% от жителите тук са на възраст над 65 години, а децата до 4 години са едва около 3%. В същото време трите области на Северозапада са с най-ниска средна продължителност на живота - около 70 години, което е с 4 години по-малко от средното за страната. 



Анализът "Регионални профили" показва, че разликата в заплатите в отделните български области е значителна - в София средната брутна месечна заплата достига 3129 лв., докато в изоставащите региони тя е около 1500 лева. Същевременно най-бедните области в страната отчитат и по-бавен ръст на заплатите, което създава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот между отделните региони. Видин е областта с най-нисък брутен вътрешен продукт - единствената област в страната с под 1 млрд. лева годишно или около 13 000 лева на човек от населението, а в столицата този показател е почти 4 пъти по-голям - близо 54 000 лева БВП на човек от населението или общо 69 млрд. лева. 

"Разликата между областите, които са на опашката по икономическо развитие в страната, стана много малко. Съответно има много често разместване през последните години. Вече разликата между Видин и Монтана, от една страна, с области като Силистра, Хасково, Кюстендил, които буквално са "разхвърляни" по всички краища на картата на България, стана много малка. Повече от тях в момента се разполагат в един диапазон от 14 000 до 16 000 лева брутен вътрешен продукт на човек от населението. Заради това стават постоянни размествания, т.е. дали най-слабо развитата област тази година ще е Силистра, или Хасково, или Видин зависи от много малки промени в икономическия тренд. Трайно обаче няколкото водещи области, тук София остава твърдо на първото място, успяват да се откъснат от голяма част от регионите в страната. Иначе демографията ограничава много сериозно растежа на Северозапада. Другото е образователната структура, тъй като има редица общини във Видинско, Монтанско и Плевенско, където има сериозно натрупване на хора с ниско образование, които спират всички инвестиции, тъй като в съвременния пазар на труда работните места за хора с ниско образование и квалификация останаха много малко. Третият фактор е инфраструктурата, тъй като виждаме много ясно оживяване на регионите, където се строят пътни и железопътни връзки и се създават индустриални зони. Това голямо забавяне на големите инфраструктурни проекти в Северна България също сериозно забавя развитието. Този коктейл от фактори е причината, поради която, особено Видин и Монтана, остават на дъното на класацията и по икономическо, и по социално развитие", обясни още Николов.

Анализът „Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната, отчитат експертите от Института за пазарна икономика. 

"Насочване на човешки потоци към по-слабо развитите части на страната е силно желано, тъй като няма как да имаме инвестиции и икономически растеж в региони, в които няма хора в трудоспособна възраст. Инфраструктурата е от много голямо значение, тъй като, ако няма лесен достъп, много трудно се стабилизират инвестиции. Създаването на индустриални зони с помощ от държавата също е изключително важно и е добре установен модел на развитие, който проработи в Габровско, Велико Търново, Русе... Човешкият капитал и инвестициите в образование са много важни. Най-вече в случая на Северозападна България бих говорил по-скоро за обучение на възрастни, тъй като все повече и повече там има застаряваща работна сила. Преквалификация и подобряване на хората, които са на 40, на 50 години, би позволило да се намерят за тях работни места в по-висока добавена стойност, което също би бутнало нагоре регионалната икономика. Конкретно за Видин изключително неоползотворен потенциал е река Дунав. Тя би могла да бъде един много силен, много смислен коридор, който да насочва българските индустриални стоки към Западна Европа. Този потенциал в момента е напълно изоставен. Това, разбира се, върви и с много по-добри инфраструктурни връзки към самия град. Много са подходите, но е необходима съвкупност от всички тези мерки, за да мислим за добро и комплексно развитие на тези части на страната", препоръча още Адриан Николов.

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00