Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доброволец: Най-важното е да си човек в живота и да помагаш

Снимка: БГНЕС


Международният ден на доброволеца се отбелязва на 5 декември от 1985 година насам. Той е определен от Общото събрание на ООН. На този ден отдаваме почит и признателност към хората, които с безвъзмезден труд помагат за подобряването на живота на нуждаещите се от помощ от уязвимите общности.
Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, включващо 192 национални дружества и над 14 милиона доброволци, представлява хуманитарна мощ със сериозни оперативни възможности. Но освен тях такива хора има навсякъде около нас в нашето ежедневие. Ние не винаги ги познаваме и знаем за тях, но те винаги са там и работят усилено за благото на обществото ни. Такъв човек може да е съседът от горния етаж, или човека зад нас на опашката. 

Мая Методиева от Враца е доброволец от 5 години. Тя е основател на сдружение "Бъди добър! Прави добро!". Казва, че да си доброволец е много трудно и изморително:

"Да си доброволец на днешно време никак не е лесно, още повече когато става въпрос за такива дела и такива социални групи. За съжаление нуждата от хора като нас става все по-голяма с всеки изминал ден, защото и положението в страната ни никак не е розово. Но общо взето никак не е лесно да си доброволец, изисква много енергия, много труд и много свободно време, което ние за съжаление все по-малко имаме... Да намирам съмишленици. До сега всяка една моя инициатива е била много успешна. Но тук идва вече следният въпрос, който аз си задавам пета поредна година и не мога да си отговоря на него. Защо масово хората предпочитат да дарят една сума, да изпратят един пакет, а не да се включат лично в раздаването и в подобни инициативи. Защото за мен е много по-важно всеки един дарител поне веднъж да отдели един ден и да бъде част от нашия екип и да обиколи с нас адреси. Тогава по съвсем различен начин ще се приема и разбира инициатива като тази."


Раздаващи се хора са и доброволците в БМЧК "Зверино". В момента в клуба има 15 доброволци, и още 7, които ще се включат през идната година. Те са изключително активни и трета година са номинирани за награда от Министерството на младежта и спорта. Миналата година техният клуб печели първо, второ и трето място в три категории, а тази година са номинирани отново. Повече за тяхната дейност разказа Петя Илиева, ръководител на клуба:


"Доброволците, които участват в клуба, подпомагат възрастни хора, който са в неравностойно положение, самотно живеещи, деца също. празниците също се стараем да ги правим топли и уютни за самотните хора. Имаме няколко на брой доброволчески инициативи. Съвместно работим с пенсионерския клуб "Златица" от Зверино. Нашите инициативи са харесвани от местната общност и от родителите, те също ни подпомагат и заедно намираме начин да зарадваме хората, които имат нужда от нашата подкрепа... Подтикна ни това, че освен дейностите, които се изучават в училище, децата обичат да правят нещо различно. Смятаме, че това е един ценен урок от книгата на живота, който е нужен да се предава на поколенията, защото освен да бъдеш грамотен и нормален гражданин, най-важното е да си човек в живота, да помагаш, наистина да усещаш сълзите от радост и усмивката на хората срещу теб и да чуваш думичката "благодаря", която да ти топли сърцето."


А сега искам да ви запозная и с доброволците от БМЧК "Зверино". Защото, както казах, ние не винаги ги познаваме, но във всеки един удобен случай,  трябва да показваме лицето на добротата:


"Здравейте! Казвам се Светла Стоянова. Доброволец съм в БМЧК повече от шест години, защото да бъда доброволец за мен е повече от дейност, това е призвание и начин на живот. Като доброволец усещам че мога да направя разлика, макар и малак за света около мен, свят, изпълнен с предизвикателства и трудности. Доброволчеството ми дава да бъда активен участник в решаването на проблеми, вместо просто да наблюдавам... Здравейте! Казвам се Памела Вълчева и съм доброволец от пет години. Помагам на хората, помагам на възрастните хора и на деца в нужда, защото това да виждам усмивките им, ми топли сърцето и обичам да помагам на хората... Здравейте! Казвам се Ерика Атанасова и съм доброволец от повече от пет години. Доброволец съм, защото обичам да правя хората щастливи, да виждам емоциите в очите им и тяхната благодарност. И това ме кара да се чувствам прекрасно. Доброто е заразно, бъдете добри... Здравейте! Казвам се Вероника Кръстева, на шестнадесет години и съм доброволец, защото обичам да помагам на хората и да виждам тяхното щастие, когато съм помогнала... Дарявайте щастие и надежда на хората, всеки го заслужава."


Добротата  няма възраст, нито езикови ограничения, няма цвят и не познава беден и богат. Тя е чувство, от онези приятните, които те карат да се чувстваш пълноценен и душевно богат. И ако има момент, в който е подходящо да пожелаеш зараза, то това е моментът, защото казват, че добротата е заразна. Пожелавам си единствената зараза по света да е тази на доброто, и колкото повече правим, толкова повече да се предава.

Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..

публикувано на 21.02.25 в 15:20

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00
Симона Панова

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..

публикувано на 21.02.25 в 13:00

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за  изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..

публикувано на 21.02.25 в 11:05