Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“. Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“. Войната с критиците, която води цял живот, му струва пълно отричане на таланта му от голяма част от тях, но пък му печели любовта на милиони читатели.
Той е Уилям Сароян.
Ако попитаме за най-добрия му роман, повечето запознати с творчеството му веднага ще посочат „Човешка комедия“, разбира се. Но не всички. Мнозина от тях определят като абсолютен връх „Приключенията на Уесли Джаксън“. И всъщност никой няма да сбърка.
„Приключенията на Уесли Джаксън“ е откровен поглед към Втората световна война в частност и към войната като едно от най-безсмислените и мрачни човешки занимания по принцип. Той носи в пълна сила характерните за Сароян невинност и способност човек да се учудва на всеки един мъничък миг, който ни кара да се чувстваме по-живи. Стилът му принуждава читателя да усети копнеж към самоусъвършенстване, към растеж, към по-добро Аз.
За какво всъщност става дума?
Деветнадесетгодишният Уесли Джаксън е принуден да напусне родния Сан Франциско, когато е мобилизиран по време на Втората световна война. Романът проследява неговия път през света, докато той се опитва да оцелее във войната, в която не желае да участва, и се опитва да сключи сделка с Бог, за да не бъде убит. Защото Уесли наистина не иска да умира, нищо, че не успява да намери непоклатими аргументи в защита на тази своя молба. Така де, не че съвсем отказва да умре, но ако може, да не е толкова скоро и не по такъв нелеп начин – убит във война, която не приема, като част от армия, която мрази. Той иска преди това, ако е възможно и няма да навреди на никого, да има на кого да напише писмо, да си намери свое момиче, в което да се влюби и което да направи своя жена, да се запознае с неродения си син, да намери за пореден път собствения си баща, да върне парите на Лу Марчиано, да се види с майка си и брат си… И не на последно място, да изпее песента „Валенсия“ отново, но вече не сам и не заради липсата, която усеща от години.
Изпълнен с искреност и меланхолия, с хумор и човещина, романът „Приключенията на Уесли Джаксън“ е един от най-ярките манифести против войната, която никога не унищожава онези, които са я подпалили, но за сметка на това унищожава обикновени семейства, убивайки момчета и мъже като Уесли Джаксън, Джо Фоксхол, Доминик и Виктор Тоска. Момчета, които искат само да бъдат оставени да изживеят живота си възможно най-достойно и спокойно. Момчета, хванати в капана на реалността, за които единственият изход от цялата лудост е любовта.
В същото време романът е подробен и изключително честен пътеводител през армейския живот по време на война в средата на ХХ век, през отношенията между мъжете в армията, мотивите им, страховете, надеждите, смехът и скърбите им. През историите на отделните хора зад обезличаващата еднаквост на униформите. Но може би най-вече е пътеводител през човешкото, през трудността да запазиш достойнството си, да се съхраниш като личност в условия, които заличават цели държави и народи. През невъзможността на добрия човек да проумее и приеме причините за съществуването на злото, независимо под колко благовидни или патетично-патриотични мотиви е маскирано.
Уилям Сароян е американски писател и драматург от арменски произход, който спокойно мери талант с автори като Хемингуей и Стайнбек. Когато е едва 3-годишен, баща му умира, и в последствие това белязва цялото му творчество. Като писател, той непрекъснато се връща към този момент под една или друга форма. В ранните си години трябва да се справя с бедност, с необходимостта да живее в сиропиталище, да работи, да оцелява. На 15 напуска училище, за да работи, но още тогава вече има ясна мечта – да бъде писател. И става. След него остават повече от 3 000 разказа, множество пиеси и над десет романа.
Дали поради факта, че рано прекъсва образованието си, дали защото просто това е бил неговият стил, но произведенията му се отличават с отчетливо пренебрегване на обичайните условности на формата. Противоречив, предизвикателен и труден характер приживе, той оставя след смъртта си много повече неиздадени ръкописи, отколкото издадени книги.
Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..
Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..
Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..
На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..
Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..
Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата. Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..
Видин стана част от националната инициатива срещу агресивната хазартна реклама. Това стана възможно след като видинската доброволческа организация "Национални Бойци за Промяна" осигуриха билборд в подкрепа на кампанията срещу хазарта. Реализацията на антирекламата срещ у хазарта не се е случила безпроблемно, имало е няколко отказа да бъде поставено..