Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Снимка: Радио ВИДИН

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника". 

"Тревожно е забавянето на строителството на новия скоростен път Видин-Ботевград." Това подчерта народният представител от ГЕРБ Росица Кирова:

"Много строителни фирми от Видин и хора, които предоставят материали, техника, оборудване, ме потърсиха по въпроса защо не им се плаща, при условие че има заложени пари в държавния бюджет, при условие че има актувани и сертифицирани дейности. По този въпрос говорих с министър Коритарова, зададох и парламентарен въпрос, на който тя ми даде отговор. Продължавам, защото въпросът трябва да бъде и към г-н Главчев, който определя дневния ред на правителството. Трябва да има непрестанен натиск, за да може нещата да се случват. Трябва да показваме на тези, които управляват държавата, че не сме забравили и не ни е все едно. Това е единственият начин да получим това, което искаме. Липсата на редовен кабинет решава всичко и разваля всичко. Мога спокойно да кажа, че в рамките на 5 до 7 години наистина Видин ще бъде един различен град, защото ще има инфраструктура до него и защото вече сме част от Шенген."

"Бъдещето на Северозападна България е да има по-добра инфраструктура, в туризма, откриването на нови предприятия и създаване на работни места." Това каза народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов:

"Винаги съм казвал, че мечтая за модерна европейска България, в която хората да са свободни, целеустремени, да имат работа, да се движат гордо из улиците на страната, а и в чужбина. 20 години България беше в едно безвремие, в което не се работеше по проблемите. Не можем да компенсираме тези 20 години за 3 години. Противоборството между старото безвремие и новото, което иска да модернизира България, предизвика политическата криза. Трябва да постигнем компромис, трябва да постигнем консенсус, с който България да се устреми по пътя на другите европейски държави."

"Мечтая за богата, суверенна и независима България", каза народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров:

"Мечтая за България, в която българите живеят по-добре. Когато влязох в политиката имах две основни цели, на които все още не съм изневерил. На първо място да се съхраним като народ и нация и да не изчезнем и на второ място - нашите сънародници да живеят по-добре. Българите не сме втора категория хора, не сме нищо по-лошо от другите държави членки на ЕС и заслужаваме поне такъв стандарт на живот. Това е България, която искам да видя, но същевременно суверенна и независима. Пречи ни това, че в последните три десетилетия и половина ни свикнаха да ни е добре да сме зависими, да ни е страх да предприемем самостоятелна стъпка, която да защити нашите собствени интереси като държава. Наложи се моделът, че сме малки и от нас нищо не зависи. Не е така. България е самостоятелна държава и може да взима самостоятелни решения, колкото по-бързо се научим да правим това, толкова по-скоро ще имаме тази България, за която мечтаем."

"Ключовете от вратата на България към Европа се държат от Северозапада, трябва да върнем повече активни млади хора тук." Такава е мечтата на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев:

"Мечтая за мирна, просперираща, демократична, солидарна България. За общество, основано на ценности. Общочовешки, а не измислени и налагани от конюнктурата. Надявам се 2025 година да донесе всичко хубаво, което пропуснахме да постигнем през 2024 година. Като общество се изморихме да очакваме някой друг да направи това, което изискваме. Делегираме мандати и отговорности на нови и нови политически "герои", на нови проекти... Мисля, че през 2025 година е назрял моментът да разберем, че отговорността е изцяло наша и от нашия избор зависи какво общество имаме. Бъдещето на Северозапада е да бъде мостът между различни цивилизации, тъй като нашата държава се намира между Европа и Азия, но портата за Европа е тук. Надявам се Северозападът да се развие, надявам се да запази най-голямото си богатство - хората, да успеем да върнем повече активни млади хора, които да намерят смисъл да се развиват, да се трудят, да тровят и да получават плодовете на своя труд, да създават семейства в Северозападна България."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06