Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може.

Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите павета, сред красиви картини и дизайнерски дрехи, арогантни мъже и съмнителни в лоялността си приятели, един ден тя скача в своя верен ситроен, когото с нежна обич нарича Дон Лимон, и отпрашва накъдето ѝ видят очите, скъсвайки не само с последния мъж в живота си, но и със себе си. По-точно с онова свое аз, от което се е уморила до смърт. Запазва само другото, което я прави щастлива, спокойна и доволна, или поне така се надява, и го пренася в една стара къща накрай Наше село, на брега на Огоста.

С това нейно спонтанно решение започва романът „Смок“ на писателката Ели Лозанова.

В Наше село не ти се налага да решаваш какво да облечеш и къде да вечеряш, не гониш транспорт и не си в постоянна надпревара с два милиона души за място и въздух, но пък ти се налага да си лепиш сам плочките в банята, да садиш зеленчуци, да освежаваш полуразпаднали се стари мебели и дограми и да мъкнеш вода от герана или дори да се спуснеш в него, за да го почистиш. Ако ти стиска. Не че няма кой да помогне. На село, ако не друго, винаги има кой да ти помогне, да те нахрани или да те напсува.

И междувременно си задължен да не отказваш покана за вечеря или за напиване, за да не обидиш смъртно някого. Да откажеш покана за вечеря тук е по-непростимо оскърбление дори от това да откажеш предложение за брак, а на брака в Наше село все още се гледа по оня позабравен патриархален начин, от който на гражданята им присяда до задушаване понякога.

За всеобща, но най-вече за своя изненада, Изабел открива, че този нов, груб начин на живот я прави нещо като щастлива. Може би не чак пък доволна, но далеч по-щастлива, отколкото е била при вземането на онова спонтанно решение да се пресели в Наше село. Пред преуспяващия самовлюбен професор Филипов, апартамент на пъпа на София и марковите обувки на висок ток тя избира съседството на един намусен Змей Горянин из дълбините на дивия Северозапад, запусната стара къща със смок, който се крие някъде в основите ѝ, и чифт здрави кубинки. Разбира се, от подобен сблъсък на светове няма как да не се роди нещо неочаквано и за двете страни, без въобще да е сигурно за коя от тях културният шок е по-голям.

Преселването на устатата столичанка си е събитие, което, както се очаква, посъбужда селото от познатото монотоние. Местните може и да се познават един друг до пломбите и липсващите зъби, че и още по-добре, може и да се недолюбват помежду си понякога, макар и да не помнят вече защо и откога, но с ентусиазъм се втурват кой с каквото и както може да ѝ показват къде е попаднала. Едни с ритуали и обичаи, други с пиене и ядене, трети с някой и друг скандал или междумахленско сбиване. В Северозапада уважават традициите, а тук дори боят по време на селския сбор си е традиция, която никой не подценява и не забравя, в това число и някои от жените. Тук например няма официални споразумения и тежки договори. Достатъчно е веднъж да се напиеш с някого, за да сте сигурни и двамата, че може да си имате доверие. И това, че си с чудовищен махмурлук или цяла нощ си месила козунаци за Великден въобще не е оправдание на другия ден да не си полееш навреме пипера в градината. Тук няма откъде да си купиш нещо изтънчено за пиене, защото всички си произвеждат не толкова изтънчени, но далеч по-ефективни питиета, с които да празнуваш като хората всяка радост или да тушиш каквато мъка имаш на сърцето. И готвят като змейове!

И като стана дума за готвене, ето ти го спасението на Северозапада може би! Защото няма по-вкусно от хляба, опечен в пещ на стар речен камък, нито пък от пилешката супа от кокошка-бунищарка, да не говорим пък за салатата от току-що набрани от собствената ти градина зеленчуци. А Изабел Арнаудова може да е всякаква, може да няма добър усет за мъже, но е преди всичко дъщеря на майка си и знае как да презентира изкуството така, че да накара всички да го видят и харесат. С други думи не ѝ отнема много време да стигне до идеята за кулинарен фестивал, на който да представи Северозапада пред света, който удобно е предпочел да го забрави. И как да го нарекат тоя ми ти фестивал, ако не на най-емблематичната подправка от старите рецепти за селски гозби – „Бабина душица“! В чест на всички ония баби, от които всички следващи поколения са се учили не само да готвят, ами и да живеят. Защото на живот се учиш. На любов също, както Изабел Арнаудова ще разбере от първа ръка и тежък челен опит.

Да, любовта е възможна дори в Северозапада, дори в най-забутаното село. Дори в Наше село или най-вече там. Тук обаче тя не мирише на скъп парфюм, не ти поднася бутиков букет рози и не те води на скъп ресторант, обута в дизайнерски обувки. В Наше село тя те води в магазина на Роса или в кръчмата на Николинка, носи ти прясно сирене, обута е в галоши и мирише на каквито там животни по двора е обгрижвала последно. Защото любовта си е любов, но стоката си иска своето и не я е грижа ти спал ли си, ял ли си или предната вечер си спечелил годишното съревнование по надпиване на селото и са те докарали у вас в насипно състояние.

Пълен с тежък северозападен хумор и с още по-тежка северозападна мъдрост – и двете изцедени от живия живот в уж най-бедния край на Европа – с колоритни образи и запомнящ се език, романът „Смок“ всъщност е истински пътеводител из нравите и порядките на този живописен в много отношения и силно подценяван в още повече отношения район. Но ако не сте имали вземане-даване с местните досега, по-добре си пригответе поне една тетрадка-речник. Ще ви трябва, било то да питате за посоката, било то за да разберете после дали ви упътват накъдето сте тръгнали или ви пращат по дяволите. Тук шегите понякога звучат като обида, а обидата… Е, нея не можеш да я сбъркаш.

И ако си мислите, че на северозападен диалект човек не може да се обясни в любов, да знаете, че много се лъжете! Въпросът е вие какво и как ще разберете от цялата работа.


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25

Любов и състрадание: Как две жени променят живота на бездомните животни

"97 Лапи и 1 опашка" продължава да ви среща с хората, които правят чудеса за четириногите ни приятели . Днес ще ви разкажем за две невероятни жени - Таня Гигенска и Вера Ангелова . Тези дами отделят цялото си свободно време, спестени пари и енергия, за да се грижат за десетки кучета. Те са като истински ангели за тези животни...

публикувано на 24.01.25 в 15:30

Предаването "Земята, която ни храни" е номинирано за награда "Сирак Скитник"

Публицистичното предаване "Земята, която ни храни", с автор и водещ Йорданка Герасимова, е номинацията на Радио ВИДИН за годишните награди на БНР "Сирак Скитник" за 2024 година. Номинацията е в категорията "Награда за радиопредаване или радио проект, или музикален проект, или мултимедиен проект на БНР".  Предаването "Земята, която ни храни"..

публикувано на 24.01.25 в 12:16

платена публикация
Carolina Herrera Good Girl е парфюм, който изразява сложността на женския характер

Представеният през 2016 година аромат Carolina Herrera Good Girl се превръща в истинско събитие в парфюмерията за жени. Вече близо десетилетие той запазва своята актуалност. Харесван е от дами по целия свят, тъй като изразява по най-добрия начин сложността и многообразието на женския характер.  Carolina Herrera Good Girl притежава ухание, което..

публикувано на 24.01.25 в 12:08