Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Георги Петров- Бай Георги

Майка му- баба Василка: Той беше голяма величина, голяма човешка Вселена!

 
В предаването "Калейдоскоп" ще си спомним за нашия известен, даровит и талантлив земляк- Бай Георги- гъдуларят от Синаговци.

Изминаха 11 години откакто той напусна земния свят, но приятелите му не са го забравили, а създаденото от него музикално творчество продължава своя живот като се изучава и изпълнява от музикантите. 

За Георги Петров с добро и благодарност си спомнят неговите колеги -музиканти от Ансамбъл "Дунав", за него с любов говори майка му - Василка Георгиева Тодорова. Днес тя е на 92 години, живее в Синаговци, обича да пее, но откакто го няма сина й, не пее. Казва, че и гласът й не е вече същият.  

В Синаговци я знаят учителката Василка Георгиева. Преподавала е в начален и прогимназиален курс. Тя е родена е в Пиринско, село Копривлен, община Гоце Делчев. Запознава се със съпруга си Йордан Тодоров - Сики задочно и идва да живее в Синаговци. Има три деца. Наталия е най-голямата, Петър е вторият й син и най-малкият е  Георги. 

Заедно със съпруга си през 1958 година създават първия селски ансамбъл не само в Северозапада, но и в страната. Работят много, създават различни състави по селата, по читалищата и по училищата. 

Виртуозният майстор на гъдулката Георги Петров е роден на 13 май 1962 г. в село Синаговци. Първите си музикални уроци и пример получава от родителите си. 
Гошето, както го нарича майка му, се включва като изпълнител за първи път в оркестъра, когато е на 10 години с изпълнения на гъдулка, която е направена саморъчно от баща му. Участва в Копривщица като самостоятелен изпълнител. През това време баща му записва всички негови изпълнения на касетофон. След 8 клас родителите му го записват в Музикалното училище в Плевен. Продължава висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. Тук го открива гъдуларят Минчо Минчев. Под негово ръководство и влияние Георги се усъвършенства и става блестящ гъдулар, тогава започват да го търсят навсякъде. Още докато е студент е концертмайстор на студентския оркестър. През 1986 година го взимат за преподавател в Широка лъка. В БНР работи като концертмайстор четири години. 

През 1994 година получава покана от свой приятел от Унгария да работи в Англия, в знаменитото шоу „Ривър денс“. Там той се показва като изключителен професионалист, обикаля много държави, доволен е от работата и заплащането. Последното му участие с ирландското шоу е в Сингапур, където представлението се проваля заради провокация. Георги се връща в България и тук започват трудностите, свързани с намирането на работа. През този период се променя изцяло-  от усмихнат, ведър и отзивчив, става затворен и мълчалив, казва майка му.  

В паметта на всички свои приятели и близки хора Бай Георги ще остане сърдечният, усмихнат, изпълнен с доброта млад мъж, който свири на гъдулка ненадминато и който е готов да помогне на всеки. Изключително честен, отзивчив, изпълнен с любов към всички хора. 
Както казва неговата майка:"Той беше голяма величина, голяма човешка Вселена!"

НАЧАЛОТО 
"Когато работехме с Ансамбъла аз разучавах песните, съпругът ми работеше с оркестъра. В този оркестър Гошето се включи на 10 години, татко му направи гъдулка... Научи го да свири на три ноти на 7 години. Чакаше вечер да се върнем, за да му напише баща му друго упражнение...  Дядо му го научи да пее "Ален божур", това му е първата песен, с която излезе на сцената - първото му излизане 1975 година. От тук започна неговата дейност на сцената. За първи път пее на сцената в Копривщица сам и с татко си, в съпровод на кавал. Веднага го грабват журналистите и правят запис в Радиото. Често го пускаха в детското предаване на радио София. Като постъпи в Музикалното училище в Плевен за една година се качваше не с едно стъпало нагоре, а с няколко стъпала- надхвърли възможностите си..." 



ТВОРЧЕСТВО 
"Още като студент беше създал няколко негови произведения, които в Широка лъка се възприеха като изключителни. Най-красиви, ефирни, най-силни. Едно момиченце се изразява така "Те ме грабват като куршум". Ставаше въпрос за "Крайдунавска приказка". 

РИВЪРДЕНС
"Обажда му се Никола и му казва:"Веднага трябва да тръгнеш и си носи партитурите на твоите произведения." И тогава Гошето казва на диригента на оркестъра :"Налага ми се да отида за 3 месеца в Лондон. Вземам си един месец отпуска платена и другите 2 месеца неплатен." Той се разкрещял: "Не може, не може да ходиш където си искаш! Ти идеш ли там, няма да се върнеш." И той заминава, а то е частно шоу, на едно семейство. Те му дават партитурите за програмата на оркестъра. Гошето разглежда партитурите, и макар че са му дали 1 седмица да се подготвя, той още след втория ден казал на директора :"Готов съм". Правят първата репетиция с оркестъра и много добре се получило. Назначават го за три месеца пробно. След трите месеца го назначават на постоянна работа. И остава до края, до 1989 година. Когато посещават Сингапур, когато излизат за първи път, засвирва оркестърът и когато застават танцьорите, все млади момичета, с първите стъпки, хлъзват се и падат. И установяват, че това е провокация. Шоуто престава  и той се връща в България."


СЪЩНОСТТА НА ГЕОРГИ
"Раздаваше се много, много се раздаваше. Имаше тогава, в този момент пари, и който му поиска, и той му услужи. Има хора, които и до ден днешен не са върнали парите... защитаваше колегата си Божидар, който беше сляп..." 

ПРИЯТЕЛИТЕ ЗА БАЙ ГЕОРГИ 
"Прекрасен човек.. Беше един от най-добрите гъдулари в България... Просто разкошен човек...Първите ми спомени за Гошо са, че ние едва свирехме на гъдулките, а той като дойде и пееше. И ние се чудехме как ще пееш едновременно и ще свириш! Надарена личност беше...Много добър беше, много доброта имаше в него...

Той беше невероятен музикант и човек... Душата си влагаше в свиренето... Свиренето му беше въздействащо... Стилът му беше уникален, само негов, имаше някаква магия... Като човек беше много добър, винаги готов да помогне, хубав човек! Невероятна душа! Човечност невероятна!"


Повече - в прикачения звуков файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

21 години от създаването на фондация "Благотворител"

Фондация "Благотворител", която подпомага обучението на деца и младежи в неравностойно положение и насърчава благотворителни инициативи на ученици, отбелязва 21 години от създаването си. Събитието ще е на  24 юни в тържествената зала "Марин Дринов" в централната сграда на БАН. Водещ ще е певецът Орлин Павлов. Той не само приема поканата с..

публикувано на 20.06.25 в 18:00

Куклите с душа: Историята на Мария Асенова от Лом

"Професия хоби" продължава да ни среща с вдъхновяващи творци - хора, които са се отдали на изкуството, а то оживява в ръцете им. Чрез него те ни предават частица от своята душа. Именно такава е и днешната история, която с радост споделяме с вас. Днес ви срещаме с Мария Асенова, родом от Лом . Още от дете тя изработва кукли и през годините това..

публикувано на 20.06.25 в 16:30

"Дефицит", но на какво?

В началото на 1990 г. на големия екран излиза един филм, заснет още преди паметния 10 ноември 1989 г. Един от последните социалистически филми, който обаче по всички правила и закони на онова време, не би трябвало да съществува. Става дума за „Дефицит“ с участието на Катя Паскалева, Надя Тодорова и Ели Скорчева, заснет по сценария на..

публикувано на 20.06.25 в 16:10

Младоженци избраха българските обичаи за най-важния си ден

Сватбеното тържество несъмнено е едно от най-запомнящите се и важни моменти за всички младоженци. Съвременните представи за сватба са свързани с пищни тържества, стилни рокли и костюми, разбира се булката да е в бяло и много други подробности, отговарящи на желанията на младоженците.  Мария Петрова и Ники Николов решават да оставят целия..

публикувано на 20.06.25 в 16:00

Спасените лястовички Чико и Чикита - 20 грама щастие

Днес ще ви разкажем една необикновена и трогателна история - от онези, които рядко попадат в новините, но стоплят сърцето. Главни герои са две малки лястовичета - Чико и Чикита, които падат от гнездата си и се озовават беззащитни на земята. Съдбата обаче им се усмихва, в точното време на точното място се оказва Красимира Владимирова от Видин...

публикувано на 20.06.25 в 15:30

Млади учени подготвят атлас на стари къщи в България, Сърбия и Турция

Атлас на стари къщи в България, Сърбия и Турция подготвя екип от млади учени. Изследователите, ръководени от доц. Милена Металкова-Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания, вече втора година проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен район на Сърбия. Общо 20 стари сгради и техните истории ще..

публикувано на 20.06.25 в 15:26

Селфито като феномен

Ако обичате да си правите автопортретни снимки, утре имате повод за празник, защото 21 юни е Международният ден на селфито. Селфито е снимка, при заснемането на която снимащият, понякога заедно с група хора, попада в кадъра и е тясно обвързана с генерирането на основно съдържание в социалните мрежи. Терминът влиза официално в Оксфордския..

публикувано на 20.06.25 в 14:50