Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще продължи ли бизнесът да залага на чуждестранни работници?

2
Снимка: Радио Видин

Разрешителните, издавани от Агенцията по заетостта за работници от чужбина, растат ежегодно. Тази година се очаква те да са 40 000. Това съобщи преди дни Николай Николов, член на Българска асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта. Има няколко основни направления, от които идват чуждестранните работници, в зависимост от индустрията, която ги наема. Едната посока са бившите съветски и централно-азиатски републики, като сред причините техни граждани да идват да работят у нас освен ниските доходи там е и липсата на езикова бариера. Друга дестинация са Непал, Индия и Шри Ланка, обясни той. Държавата създава регистър на неактивните на пазара на труда. В началото на туристическия сезон търсещите персонал и назначаващите служители са основно в туризма, хотелиерския и ресторантьорския бранш. 

24 000 разрешения за работа на чужденци у нас са издадени от началото на годината. Демографски работната ни сила намалява и трайно е под 3 милиона души. Математически не достигат хора, каза за БНР Николай Николов, член на Българска асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта.

"Като цяло прогнозата се осъществи като резултат. Тя се сумира от различни браншове. Имаше компании, които съкращаваха персонал, но имаше и такива, които назначаваха. Логично в началото на туристическия сезон в България, тези, които търсят персонал и назначават служители, са съсредоточени в ресторантьорския и хотелиерския бранш в туризма и те изпитват сериозен недостиг. Имаше и такива фирми в областта на ИТ, аутсорсинг индустрията, които намалиха своя персонал или пък не назначиха нови служители. бизнесът се научи да планира и това търсене е очакване в началото на всеки сезон."

Според Николай Николов, влизането в еврозоната ще е допълнителна причина повече хора да изискват от работодателите си по-високи възнаграждения. Културата на бонуси и придобивки е добре развита у нас, но това е първото перо, което би отпаднало в случай на криза, подчерта той и изказа очаквания още поне 10-15 години да са нужни, за да достигнем стандарт на живот, близък до средноевропейския. 

Потърсихме представители на бизнеса в Северозападна България. Елеонора Негулова е председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес и е собственик на на производствен цех в Криводол:

"Не виждам нищо тревожно в това, че ще назначаваме чуждестранни работници, а по-скоро тревожното е в това, че нямаме някаква идея как да точно да го правим и не е планирано, а е по-скоро хаотично индивидуално усилие на отделни работодатели. Според мен е много важно да се направи една национална програма, която да покани хора в работоспособна възраст от българската диаспора, особено от тези райони на Украйна, където има голяма българска общност и има хора, които биха дошли да работят. Не само от там, имаме хора от западните покрайнини, от Банат, Македония, Албания, имаме страшно голям резерв, който обаче не осмислен и това може да се осмисли и като една от мерките за решаване на проблема с демографската криза у нас."

Предприемачи от Видин и региона също се оплакват от липса на работна ръка и вече залагат на чуждестранни кадри. Ресторантьорският бранш е един от отраслите, където чужденците могат да се реализират. Икбонжон или Джони е на 29 години от Узбекистан и работи като сервитьор в известен ресторант в крайдунавския парк във Видин. Той говори сравнително добре български език, но си помага и с думи на руски.

"Казвам се Джони, а на узбекистански Икбонжон. Вече съм тук от 8-9 месеца и се чувствам много добре. Харесвам града, много е спокоен, хубав е. За мен има две основни разлики между живота в България и Узбекистан. Първата е парите и втората е религията. При нас религията е мюсюлманска. Преди две-три години аз работех в Русия и говорих с мой приятел, който ми каза, че работи в България, във Варна. Поинтересувах се и попитах как мога да отида там. Свързах се чрез една агенция, събрах документите, платих си за визата, чаках около 8 месеца и от началото на ноември 2024 година аз съм тук.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45

Събужда ли се Европа?

Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза.  "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..

публикувано на 16.09.25 в 11:50

Приключили са ремонтите в училищата в община Ружинци

Извършени са необходимите ремонтни дейности в трите училища в община Ружинци , така че да посрещнат на 15 септември децата в нормални условия, каза общинският кмет Александър Александров. Ремонтите са извършени със средства на училищата. "Дворовете се поддържат в много приличен вид, така че да е приятно на всички деца. Детските градини са..

публикувано на 15.09.25 в 10:35
Трайка Трайкова- началник на РУО-Монтана

Над 11 хиляди са учениците в област Монтана

Училищата и детските градини в област Монтана са готови да посрещнат своите деца и ученици, каза Трайка Трайкова- началник на Регионалното управление на образованието в Монтана: "Тази година на училище тръгват 11 275 деца, от които близо 900 са първокласници. Като най- многобройни са децата в община Монтана, следвани от Лом и Берковица."..

публикувано на 15.09.25 в 10:10
Лорета Колева, началник на РУО-Враца

РУО-Враца: Най-много ученици има в община Враца, най-малко – в Хайредин

Учениците в област Враца за учебната 2025-/2026 година са 15 772-а. Това е прогнозен брой на базата на миналогодишните данни, така че е възможно да има известна динамика, каза Лорета Колева- началник на Регионалното управление по образованието във Враца. "Ние на 15 септември до обяд събираме точна информация и тогава бих могла да съм съвсем..

публикувано на 15.09.25 в 10:05