Еврото - новата валута на България

Съветът на ЕС прие трите правни акта, с които процедурата по приемането на еврото в България от 1 януари 2026 г. се смята за приключена, съобщиха от Брюксел. Това са - Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, регламент на Съвета за изменение на Регламент 974/98 за въвеждането на еврото в България и Регламент на Съвета за изменение на Регламент за обменния курс към еврото за България. С това завършва процесът, чрез който България става 21-вият член на еврозоната и от следващата година ще се възползва от използването на общата валута на ЕС - еврото.

Един от трите правни акта определя обменния курс между еврото и българския лев на 1,95583 лева за 1 евро. Това съответства на текущия централен курс на лева във валутния механизъм (ERM II).

България ще бъде стожер на фискалната дисциплина в еврозоната, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на официалната церемония по подписването на финалните документи за влизането на България в еврозоната и въвеждането на еврото в нашата страна на 1-ви януари 2026 гoдина.

"Днешният ден е исторически за България, България постигна своя стратегическа цел именно членството си в еврозоната. Този успех е резултат от дългогодишната и упорита работа на страната ни. Точно преди 5 години правителството на България с министър-председател Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов направиха възможно България да влезе на практика в чакалнята на еврозоната. Без тази решителна стъпка днешният успех би бил невъзможен".

"На мен ми се струва, че някак ще минем много рязко от една система, в която Валутният борд е на 27 години, към друга система, а това сътресение, дори да изключим чисто икономически му характеристики, ще си е шок чисто житейски за хората, които не са свикнали. Дългосрочно има голяма вероятност да повторим Гърция. Валутният борд има функцията да ограничава фискалните власти да взимат голямо количество дългове. Влизането в еврозоната, както се знае, стимулира взимането на дългове. Като комбинираме факта, че тази спирачка, която е Валутният борд, ще изчезне, като знаем как се държат българските политици и исторически, и в последно време, аз съм склонен да мисля, че гръцкият сценарий е напълно възможен", смята икономистът Стоян Панчев.

Според Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, еврото не е панацея за проблемите с финансите.

"България оперира в паричен съвет, ние сме във Валутен борд, съответно българските левове са обезпечени с евро при твърд курс, който е разписан и в закона. Чисто финансово и икономически няма логика животът на българските граждани да се промени по какъвто и да е начин от гледна точка превалутирането на техните средства или на средствата, които ще получават. Това не означава, че не може да се стигне до някакви флуктуации и до някакви форми на спекула при въвеждане на еврото. Те няма да бъдат обаче пазарно и финансово обосновани, а по-скоро ще бъдат някакви изключения, някакви опити някой да се възползва от ситуацията. Тоест чисто техническото преминаване от лев на евро няма да донесе никаква промяна и не би трябвало да донесе никаква промяна в живота на българските граждани. Дългосрочно позитивите от присъединяването на България към Еврозоната неведнъж сме ги изброявали, свързани са с липса на превалутиране за бизнеса, което ще спести изключително много средства при оперирането в единния европейски пазар, привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като в крайна сметка при слот анализа, който правят чуждестранните компании къде да позиционират, къде да локират своята следваща инвестиция, със сигурност попада фактът дали страната е член на еврозоната и съответно има гаранциите за това, че оперира под надзора на ЕЦБ, че е част от еврогрупата или не е. България загуби своето предимство на много малка развиваща се отворена европейска икономика с евтина работна ръка, която може да привлича инвестиции. Ако видим какви са нивата на чуждестранните инвестиции през последните години - далеч изостават от нивата при присъединяването на страната към ЕС. Евтината работна ръка, която България предлагаше в рамките на това десетилетие, вече не е толкова евтина. Има вече дестинации с по-евтина работна ръка. Съответно ние трябва да се обърнем към друг клас инвестистори и към други възможности, за да продължим в крайна сметка да развиваме икономиката си".

Разнопосочни мнения изразиха видинчани за новата валута.