„Главната причина на такъв тип регионални изменения е следствие на логистиката на прилаганите търговски практики на съответния регион и не по-малката причина е платежоспособното търсене. Определено, където платежоспособното търсене е на по-ниски равнища, наблюдаваме по-нискокачествени продукти и по-ниски цени. В Благоевград специално, логистиката е причина за такива размествания, както и начинът, по който се дистибуцират стоките. Там, където няма по-големи пазарни средища, както е в Благоевград, обикновено разходите за логистика са повече и това води до малко по-високи равнища на цените. Естествено, тези разлики не са толкова големи, когато се съпоставят от едни и същи качества“ – коментира за Радио Благоевград Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Той уточни, че логистиката и малката конкуренция, са основните причини за доста по-високите цени в известния туристически център Банско, който е по-малък град от Благоевград и София.
„Парадоксалното е, че в по-малки градове, където не е развита логистиката, хората с по-ниски доходи плащат най-високата цена. Това не е справедливо, но е факт“ – категоричен е Владимир Иванов, според когото, трябва да се върви към подобряване на логистичния механизъм, начина на доставка, на опаковка, на транспорт, начина на предлагане, за да може ценовото изменение от точка А до точка Б, да е в рамките на разумната икономическа логика.
„Месото продължава да има нестабилна цена, с вариации от 8 до 12 лева за килограм на едро, в зависимост от разновидностите и разфасовките. Тази тенденция ще продължи поне през следващите два-три месеца и то при положение, че няма нови случаи на заразени с Африканска чума прасета. Много важна е и световната тенденция, формираща се от пазарите в Северна Америка и Китай“ – коментира още председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
По отношение на хляба, Владимир Иванов, не прогнозира рязко повишаване на цената за крайния потребител.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..