Броят на безработните на нетна база вследствие на здравната криза надхвърли 100,000 души (това беше бариерата, която трябваше да определени доколко е адекватна реакцията на държавата при справянето с кризата – за сравнение в съседна Сърбия броят на загубилите работа вследствие на COVID-19 е по-малко от 7000 души, а процентът на безработица надхвърли 10%.
Тези показатели обаче продължават да растат. Освен мярката 60/40 (или 38/62, както я определят от АИКБ), към която има минимален интерес, всички останали мерки или не са започнали изобщо да действат (към момента няма нито един отпуснат кредит), или създават повече проблеми, отколкото решават (напрежението сред медицинските работници относно възнаграждението от 1000 лв., което се прави произволно и субективно и засяга минимална част от медиците, участващи в борбата с COVID 19).
Същевременно прогнозата на МФ за спад на икономиката е 3% при безработица от едва 6.2%. Няма прогноза на уважаваща се институция в света, която да оценява толкова оптимистично спада на българската икономика. Дори според последната прогноза на ЕК от 6 май, очакваният спад на БВП на България е 7.2% при 7% безработица и 2.8% бюджетен дефицит (последното продължава да бъде прекалено оптимистично, но може и да се сбъдне при ограничените мерки за подкрепа).
От страните извън еврозоната, само прогнозата за Хърватия (-9.1%) е по-негативна, а от всички бивши социалистически страни в Европейския съюз, освен Хърватия само Литва е с по-голям очакван спад (-7.9%). Де факто основните сценарии са за спад от 7-8%. Тези данни са едни от най-лошите в ЕС и подсказват, че България е на път за пореден път да се провали с мерките си по отношение овладяване на криза в последните 10 години. Сега обаче подобен провал ще има много по-дългосрочни последици, защото ще лиши страната от капацитет и възможности да се състезава с останалите държави на световната конкурентна сцена в резултат на процесите на промяна на глобалните вериги за доставки и масовото навлизане на дигиталните технологии в икономическия живот. Това засега са само прогнози на икономисти – подчерта в интервюто на Иван Лазов икономистът Юлиян Войнов.
Чуйте в звуковия файл интервюто на Иван Лазов с Илиян Войнов:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно