С разхлабването на мерките свързани с COVID -19 светът започна бавно да се връща към предишния си начин на живот. Но не съвсем. Все повече в публичното пространство се заговори за понятието „нова нормалност“. Експерти твърдят, че някои от наложените социални ограничения ще продължат да важат и ще трябва да се научим да живеем с новия вирус. Възможна ли е такава нова нормалност и как обществото ни би се справило с нея, коментар по темата за Радио Благоевград направи социологът Мира Радева:
„Кризата с COVID- 19 зададе една много важна перспектива и всъщност истински новото, с което се сблъскахме според мен е не толкова просто самият вирус, а как ние реагираме с новите условия. За първи път имаме пандемия, която беше масово отразена, че в крайна сметка доведе до глобална икономическа криза. Нещо, с което не сме се сблъскали. В момента търсим начин как горе-долу да възстановим така наречената нормалност и всъщност истинският въпрос, който трябва да си задаваме оттук нататък е - кое наричаме нормалност? Много въпроси постави тази криза и моето лично усещане е, че голяма част от тях ще останат, защото са свързани със същността на вида ни. А дали ще се променим- откровено казано мисля, че няма да се променим. Всички дори и да са си задавали някакви въпроси сега бързат да се върнат към навиците си, към онова, което обичат, към удобствата. Бързат да забравят“.
Неизвестните около този вирус са много- ще има ли лек, ще се намери ли скоро ваксина? са само част от многото въпросителни. Експертите обаче твърдят, че обществата трябва да се научат да живеят с вируса. Как хората биха се справили с тази навлизаща нова нормалност, според Мира Радева:
„ Експертите много неща казват, но много малко се чуват. Хората много добре знаят, че в живота си имат много вредни навици и поемат много рискове. Имаше един съществен много важен ефект и то беше разделянето на обществото. Обществото просто се разцепи - на изолационисти, които вярват, че маските ще ги спасят и на „Мангъровисти“, защото доц. Мангъров стана емблематичен образ в тази епоха. Всеки един от нас избира своята реакция, но тя не е в една посока“.
Според Радева българите са се справили добре в ситуацията на пандемия. Показали са дисциплинираност. Това, което ни различава от останалите общества в условията на пандемия е вродената мнителност към държавните институции, коментира още социологът. А призивите за нова нормалност са безсмислени, твърди Мира Радева:
„Абсолютно не вярвам, че нова нормалност е възможна. Това би означавало ние да изменим на вида си. Какво означава нова нормалност? Да, вероятно за известно време хората няма да се прегръщат и целуват толкова, колкото преди. Ще си мием по-често ръцете докато се видят ефектите през есента и всичко ще бъде забравено“.
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Ясно
Разкъсана облачност