За да се развият децата и да станат пълноценни личности със здрава психика, те трябва да израснат в безопасна среда, където са посрещнати всичките им потребности, включително физическите и емоционалните им нужди. При дете растящо в среда с насилие, тези нужди често биват пренебрегвани. Много родители смятат, че могат да държат насилието скрито от децата си. Това обаче е почти невъзможно, защото стресът, свързан с насилието, рядко се изплъзва от полезрението на деца.
Проучванията показват, че дори когато самите деца не са жертви на насилие, то може да окаже сериозно въздействие върху тях. Децата преживяват насилието непряко, когато чуват какво се случва в съседната стая, когато видят резултата от насилието у дома или усещат стреса и страданието на родителите си.
“Децата вярват, че това, което виждат у дома, това е нормалното. Много е голяма вероятността деца, които са участвали, свидетели са или те са били насилвани от родителите, да се превърнат също в насилници. Това е начинът, по който те виждат отношенията, моделът, по който те израстват. За тях това е норма. Насилието няма как да се скрие от децата, защото родителите, които са потърпевши, те са по-раздразнителни, те са по-малко въвлечени в отглеждането на децата понякога. Много често трябва да се намеси някой външен. Някой страничен, който да се намеси или за защита на детето или да прекрати по някакъв начин, това което се случва в семейството. Много е трудно родителите, когато са вътре да вземат адекватна преценка за ситуацията. Ето затова е важна обкръжаващата среда“, каза по темата за Радио Благоевград психологът Валентина Димитрова.
Децата, които живеят в дом, в който често има домашно насилие, много често обвиняват себе си. Те имат чувството, че по някакъв начин са отговорни. Опитват се да бъдат тихи и се притесняват да не причинят допълнителни спорове и насилие.
Ще я наричаме Ани - жена, която е израснала в семейство на домашно насилие. Ани днес вече е майка на две деца, но тормозът в детските години е оствил отпечатък в живота и:
„Спомените ми от детството са свързани със страх основно. Това се отрази на моите връзки с партньори. В старанието си да избегна партньор, който да прилича на баща ми попадах на такива, които ме тормозеха психически. Като цяло, трудно допусках хора до себе си, трудно се доверявах на хората, което направи животът ми по-труден.
Баща ми беше зависим от алкохола. Всяко напиване водеше до скандали и побоища. В началото само към майка ми, след което към мен и сестра ми. Майка ми се опитваше да скрие, това което се случва, но това нямаше как да стане, защото ние виждахме, знаехме какво се случва. Аз се страхувах всяка вечер. Прибирах се в стаята си и просто се стаявах и чаках да видя какво ще се случи.
Аз лично съм молила майка ми да се разведе с него, но тя твърдеше, че е зависима и че друг баща не може да ни намери“.
Все още в малките населени места темата за домашно насилие е тема-табу. Патриархалното мислене кара жертвите на тормоз да мълачат, да оставят проблема заключен у дома. Именно заради подобни предразсъдъци Цвети Радулова се сблъсква с домашния тормоз, а дъщеря и също е потърпевша. Цвети е от жените, които мислят, че е успяла да скрие случващото се между нея и партньора и от детето:
„Битата жена никога няма да я видиш синя. Всичко беше замаскирано с грим, с изрисувани очи, с нарисувано красиво лице и усмивка. Дъщеря ми никога не ме е виждала синя. Няколко години по-късно разбрах, че тя е знаела. Говорихме си. По повод поредния случай за насилие над жена и тя вече беше по-голяма и тя ми каза: „Мамо, ти знаеш ли аз винаги съм знаела, че у дома нещо се случва. Онези твои тъжни очи аз никога неможех... как си мислеше, че щеше да ги скриеш? Ти понякога гледаше през мен. Ти мълчеше. Аз знаех, че ти не си щастлива.“ Тя ми каза, ако бях по-голяма аз щях да го убия. Аз не знаех как да реагирам.
Това е рефлектирало върху нея. Тя е тиха и тя все още на моменти е тиха. И аз знам, че когато тя е тиха – има проблем. Другият начин, по който тя се е борила това е задоволяване на емоционалния глад чрез храна.“
От Сдружение за подкрепа на жени, пострадали от насилие "Save Her BG" съветват всеки родител да се замисли по темата: "Всички ние от SAVE HER BG сме обединени в усилията си да говорим неспирно по темата. Всеки родител, който се замисли по въпроса - за нас е малка спечелена битка".
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..