В дните на гражданско недоволство анализатори, политици и медии търсеха и определяха профила на протестиращите. Сред стотиците, излезли по улиците и площадите в страната, се откроиха младите хора. Те бяха приети за пулса на протеста. Някои от тях застанаха с лицата си. Те са поколението образовани граждани в този век, в който светът е отворен, а много български младежи свободно учат, пътуват и обменят опит.
И ако младите хора, които излязоха да изразят недоволството си, са открояващата се част от профила на протестиращите, то сред тълпата се очерта и друго лице на протеста – хора с различни социални активности, трудова заетост, семейно положение. Хора от различни поколения – децата на Прехода и техните родители.
На протестите в Благоевград хората, които са в активна възраст и имат семейства, споделят, че не искат децата им да избират чужбина като място за реализация.
„Надяваме се, че млади и кадърни хора ще заемат местата на корумпираните. Искам младите хора, които са завършили и са с образование, да заемат техните си места“ , казва благоевградчанка, която е със съпруга си на протеста и споделя още:
„Искаме детето ни да остане в България, да не заминава, защото е на 15 години и казва, когато завърши ще замине за чужбина“
И ако младите хора дадоха заряд на гражданските протести, то няма как да не погледнем и към другите лица – родителите на техните родители, хора с различни съдби и политически симпатии. Това са техни баби и дядовци, тези които са преживели както протестите през 90-те години на миналия век, преминали не само 30-годишния преход, но и пазещи спомените за времената на „Желязната завеса“ и тоталитарните модели на управление.
В Благоевград на деветия ден от протестите бяха и двама 80-годишни приятели, преживели онова далечно вчера, живеещи днес и вярващи в по-доброто утре за поколенията след тях.
„Бил съм на протестите преди 30 години, но останах разочарован. Сега мисля, че са различни, защото участват много млади хора, които се върнаха от чужбина. Те трябва да протестират и да коват своето бъдеще. Ние вече си отиваме, но имаме внуци, имаме деца. За тях сме тук“, казват възрастните протестиращи в областния град.
Лицето на протеста открои младите хора, но там сред тях, в пресечната точка на гражданското недоволство, застанаха и другите лица – родители и техните родители.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Агнес Манова:
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Ясно
Разкъсана облачност