По инициатива на Европейската федерация на движенията за биологично земеделие, Европейската комисия обяви 23 септември за Европейски ден на биологичното земеделие. По този повод, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, подписаха обща декларация, с която празникът ще бъде отбелязван всяка година на тази дата.
Българска Асоциация Биопродукти и Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“, които са членове на Европейската федерация на движенията за биологично земеделие, организираха интересни инициативи, с които бе отбелязан този своеобразен празник на биопроизводителите.
„В България досега този ден се отбелязваше около празника на София, но това вече е официално потвърдено, с ангажимент на Европейската комисия, с включване на повече институции, което е добра новина за целия сектор“ – коментира д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация „Биоселена“.
Той обясни, че една от целите, които си поставя Европейската комисия през следващите десет години, е биоземеделието да заеме едно доста сериозно място в селското стопанство. Планирано е до 2025 г., 25 % цялата обработваема земя в Европейския съюз, да бъде сертифицирана за биологично производство.
Представяне на Биоферма и дегустация на нейните биопродукти, дискусия по важни въпроси, касаещи биопроизводството, както и приготвяне на меню в детска градина изцяло с биологични продукти, бяха част от инициативите, които бяха организирани по повод Европейския ден на биологичното земеделие.
„Ние настояваме от доста време да се заделят пари, включително и в Националния план за развитие и устойчивост, за допълнително финансиране на детски градини и училища, за да могат да купуват биопродукти, които да присъстват в детското хранене“ – каза още д-р Апостолов.
Председателят на Фондация „Биоселена“ коментира и как се промени отношението на българина към по-качествената и здравословна храна, в дните на пандемия: „С поскъпването на храните, много хора ще започнат да си правят сметка, дали да си купят биопродукти и първото нещо, от което ще се откажат, са може би именно биопродуктите. Такава е европейската тенденция. Другото, положително е, че вече има данни, че във Великобритания, където първи въведоха ограничителните мерки, имаше 18% увеличение на покупките на биохрани. Тоест, хората виждат пряка връзка между качествената и здравословна храна, и здравето си.“ – сподели още експертът.
Въпреки че в Кюстендил все още няма фермерски пазар, местните хора предпочитат да купуват продукти директно от производителите, защото смятат, че са екологично чисти.
Подробностите можете да чуете в репортажа на Биляна Славчева:
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
Предимно облачно
Разкъсана облачност